Притча за молива Братислав Либертус

Веселина Русинова
Животът му беше интересен само на рождения ден във фабриката. Когато той, оглеждайки се, видя милиони моливи същите такива, като него, то в него се просмука подозрение, че и съдбата му ще бъде също така безлика, както и самият той…Надеждата на ярки събития и незабравими впечатления, а най-важното, на смисъл на живота- живееше в него още известно време, докато той безучастно лежеше на рафта на магазина в отдел „Канцеларски стоки”.Но когато човекът, плащайки за молива, за пръв път го подостри, моливът разбра, че е началото на края на живота му…Моливът не можеше да чете. Той не разбираше значението на знаците, които изписваше с него ръката на човека. Той изобщо не разбираше смисъла на онова, което се случваше. Разбираше само едно: че животът му се топи заедно с пълнителя, който в същност е кръвта му. И когато той, най- накрая, свърши, то през последните мигове мислеше само за това, колко глупаво и безсмислено е минал животът му…
И той така и не научи, каква огромна роля изигра в съдбата на цялото човечество, четящо по следата, която той е оставил след себе си…По следата, която той смяташе за толкова безсмислена…

Оригинал:
http://www.proza.ru/2012/10/16/1618