Минала още една нощ, и започнало да се забелязва, че Смелият още повече пораснал, и още повече заякнал, а раничката на стъблото зараснала с нова коричка...
И сутринта краката отново заприпкали, и отново някой се спънал в него.Този път било момиченце. Тя се спънала толкова силно, че дори едва не паднала, - но, за щастие, се държала за ръката на майка си, и затова се задържала. И отново няколко човека погледнали, в какво се спънало момиченцето.
-Ама какво е това! И къде гледат чистачите? Защо не изкоренят този плевел? – възмутила се майката на малкото момиченце.
Но, за щастие, тя била твърде заета със собствените си грижи, и затова не и дошло на ум да го отскубне сама. А момиченцето още било твърде малко, за да взема собствени решения, - затова то също не сторило нищо. Само пъхнало палеца на лявата ръчичка в устенцата си и започнало да го смуче по навик...
В този миг наблизо бил един мъж, който пазарувал. Когато майката на момиченцето изказвала възмущението си - той също неволно погледнал в какво се е спънало момиченцето. Но, взирайки се по-внимателно, казал със спокоен и делови тон:
- Ама това не е бурен! Това е или Храст, или Дърво.
Смелият Филиз даже се ободрил, протегнал листенцата си към мъжа, викайки:
- Аз съм Дърво! Ще стана Дърво!...
Но хората не го чували.
- Нима? - отвърнала учудено търговката, обслужващата мъжа, и също погледнала любопитно Филиза: - Наистина! Ле ле !...
- Той трябва да се огради с някаква ограда, за да не го счупят, - казал мъжът. И добавил: - А когато порасне и заякне, ще е нужно да се пресади някъде на по- благоприятно място.
- А с какво да се загради? - притеснено попитала търговката.
- Еми на първо време поне с тухли! - намерил решение той.
Търговката отбелязала:
- Та нали сега всички ще се спъват в тухлите?! - изразително отворила очи тя, очаквайки отговор от мъжа.
- Хм... и това е вярно... – замислил се той за минута, а после се усмихнал хитро: - Въпреки че, от друга страна, нали тук и без това се спъват: ако не в тухли, то във фиданката!
- Ами да, така е... – съгласила се търговката, и предложила: - Ами, тогава хайде поне да го покрием с кутия!
- И някаква пръчка да сложим! - подел мъжът с игрива усмивка.
Скоро намерили и тухли, и кутия от зеленчуци, и цели три пръчки, - които, забивайки от различни страни в прорезите на кутията, завързаха отгоре с носна кърпа...
След като се порадвали на съоръжението, всички се разотишли, и денят продължил...
Много хора онзи ден любопитствали:
- Какво е това тук, което сте построили?
И търговките отвръщали с усмивка:
- Ама там има малка фиданка! Представяте ли си, пробила е направо в асфалта!
- Брей! – се учудвали те и казвали с усмивка: -Е, значи, така му е било писано, да порасне точно там!
- Да, да! - кимали търговките, и всички се радвали и им било хубаво...
Перевод: Веселина Русинова
http://www.proza.ru/2012/10/16/1503