Добре и било на Фиданката! И вече съвсем не я било страх. Тя расла и се радвала на живота...
Но скоро започнало да и става тясно в кутията. Тя стигнала чак до дъното на кутията, и вече листенцата и се превивали, опирали се в нея... Тревожно започнало да става на душата на малката Фиданка!
- Забравиха те хората! Покриха те с кутия и те забравиха! - казал Благоразумният отново, което вече и самият започнало да го тревожи. И предричащият му глас се раздавал глухо из-под асфалта: - Скоро ще ти стане толкова тясно в кутията, че ще се прегънеш в него, и така и ще си останеш завинаги уродлива! А аз - ще си раста право, от страни!
Но, въпреки прогнозите на Благоразумния Филиз, същия ден те чули:
- А как е вашата Фиданка? Поне погледнете, как е там!
- Ей сега ще погледнем! - весело отвърнала същата търговка, приповдигайки кутията. И удивено възкликнала: - Ей, ама как е пораснала! Тук в кутията вече е време да се прави дупка!
- Еми носете кутията насам, сега ще ви направим дупка! – засмял се търговецът от другия край.
Отнесли кутията, и скоро я сложили отново над Филиза и през голямата дупка на дъното на кутията Смелият добре виждал слънцето, и той му се радвал, протягайки своите сочни зелени листенца…
На Филиза му станало още по-спокойно и всеки ден той растял все по-бързо. И скоро хората започнали да си казват, да го пресадят на друго място, - но понеже все не стигали до там, си остана там до следващата пролет.
А пролетта решили, че вече е късно да го пресаждат, тъй като корените под асфалта се разширили, и значи, щом все едно трябвало да се поврежда пласт асфалт, то нека поне корените си останат непокътнати. Обаче – Дървото ще прави сянка...
И така си го оставили.
*** *** ***
И веднъж си вървях лятото по пазара, и видях насред тротоара голямо вишнево дърво. И всички желаещи,минавайки край него, могли да вкусят от плодовете. И аз също скъсах няколко плода. И знаете ли, те бяха толкова сладки!
А от страни, там където бе пръстта , растеше още една вишна. Но тя бе малко по-малка. И когато се приближих до дървото, за да вкуся от плодовете му... то установих, че ги няма... Дървото съвсем не дава плодове.
Перевод Веселина Русинова
Оригинал: http://www.proza.ru/2012/10/16/1515