Ира и Марина са приятелки от детска градина. Времето измина незабелязано и ето, те са вече осмокласснички, за съжаление не се различаващи от останалите с големи познания и жажда за наука. А утре - първата контрола по алгебра. Ако Ирина издържаше всичките си неуспехи със стоически кураж, за Маринка предстоящата двойка (на повече тя и не разчиташе) обещаваще поредно домашно главоболие, от което тя много се страхуваше. Вечерта тя се упъти към приятелката си. Ирина седеше пред учебника, напомняйки със себе си една риба, изхвърлена на брега.
- Учиш ли?
- Опитвам се – Ира погледна на съученичката си с поглед, пълен с отчаяние.
- Всичко ми е ясно. Мислиш, ще помогне ли?
- А ти какво предлагаш?
- На никого нищо не предлагам. Аз действам! – Маринка извади от спортната си чанта не тенис ракети, а голяма палка.
- Аха. Аз помислих че идваш от тренировка.
- Не, скъпа. Тренировките се отменят, също както и контролата. Сега ще ме халосаш ето с тази пръчка!
Иринка онемя от учудване и въобще престана макар нещо да мисли.
- Маринке, че аз ще те убия!
- Кой ли би ти позволил това!? Ти няма да ме удряш по главата, а по ръката. После – гипс, и в течение на цял месец аз нищо няма да пиша на училище и, забележи – без да те изоставя.
- Няма да те бия!
Маринка протегна пръчката на съученицата си и с глас, не търпящ възражение, произнесе:
- Ако не ти, тогава аз тебе точно ще бия. С една двойка по малко, още и ще ме благодариш.
Такъв развой на събития Иринка не очакваше. Мълчешком тя взе палката и със замах удари протегнатата ръка на приятелката си…
От болницата тя излезе с наведена глава, за разлика от Маринка, която се усмихваше като манекенка , въпреки болката.
На следващия ден Маринка беше в училището като същинска кралица. На двама състрадащи тя дори позволи да се хванат за превързаната и ръка, моментално измисляйки историята за нейното падане от стълбата.
По време на контролата, поглеждайки в тетрадката на «доцента» - прочутия отличник, диктуваше на Иринка верните решения на трудните задачи. Но двойка тя все едно получи. По история. По време на втори учебен час.
Превод: Виталий Райнов