Татиана със съпруга си наскоро си купиха малка къща на брега на Днестър, в много живописно село. След суматохата на града струваше им се, че са в небесата: цыфтящи градини, полета... А пък въздуха!
Хората, живеещи в селото, те практически не познаваха, с изключение на най-близките си съседи - те също ги взеха присърце. Когато еуфорията от всичко наоколо вече не замъгляваше главите им, настъпи време за стопански работи. Жената с отговорност започна почистването на къщата и преди всичко - в кухнята. Въздуха се напълни със сладкия мирис на люляк , цъфтяха лалета от различни форми и цветове, но, уви, никой от задълженията на стопанка не я освободи.
Завършила с почистване, Таня започна за любимото си нещо - готвене на обяд. Изведнъж някой много силно почука във вратата. Отваряйки я, жената се слиса от изненада: лицето на натрапника не се беше виждало заради великолепен букет от люляк .
- Честит празник! – облака люляк се озова в ръцете на обърканата домакиня - Това е за теб , дъще, в чест на празника Великден! Сложи люляка във ваза. От цялото си сърце! Как вие се настанихте? Е, мисля си, да вляза на гости че да се запозная. Основното нещо - не се страхувай, хората при нас са добри и весели. Скоро ще се убедиш.
Татяна с голям интерес разглеждаше гостенина – той беше дядо от невисок ръст около седемдесет и кусур години, с посивяла коса, със сини като езеро очи и палава усмивка. Нещо в него напомняше палаво момче.
Да, помисли си тя, сигурно, той още е това" Бог глухарче " !
- Дядо, влизайте, моля! - Татяна покани гостенина в кухнята и му предложи много вкусен обяд. След три чаши червено, като зрял нар вино, съселянинът реши да си тръгне.
Придружавайки го до портичката, Таня мислеше за това, какви прекрасни хора живеят тук. Връщайки се вкъщи погледа и се спря върху люляка, растящ в двора. Храста беше напълно гол, като елха след новогодишните празници. Люляк там нямаше изобщо!
Тя отиде в кухнята, погледна букета, стоящ във ваза, и се засмя: "Честит празник! Хората при нас са добри и весели. Сама ще се убедиш!"
Превод: Виталий Райнов