Всё прёт безудержно,
незримо,
как неизбежное -
весна!
Вот лето
пролетело мимо.
Приходит осень,
ночью, не до сна.
Шуршит она опавшими
листами,
как будто мнёт
нелепые стихи.
Как заморозки,
седина местами.
Уходит жизнь.
Шаги её тихи'...