Вдохновение

Елена Жукова-Желенина
Сквозь сон я слышу - стукает по крыше
    Дождь или снег?
А в комнате темно и тихо -
    Не брезжит свет.
И в голову по крошечке, так робко,
    Лишь по чуть-чуть...
Летят стихи -  таинственны и страстны,
    Мне не уснуть!
Слова идут, гудя волшебно,
    Как корабли,
Плывущие из гавани заветной
    В морской далИ.
Словечки, будто бусинки - стекляшки,
    Нанизываю я
На ниточку обычного земного
    Бытия...
Ох! Эти строчки нежные такие,
    Ну как цветы...
Слова лови! Нанизывай скорее!
    Не упусти!


Это стихотворение перевела на болгарский язык Юлияна Донева:

ВДЪХНОВЕНИЕ

Чувам през сън – по покрива чука се,
дъжд или сняг?
В стаята тъмно и тихо е –
не блести светлина.
В главата отронват се плахо,
Едва тъй, едва,
Летят стиховете тайнствени –
не мога да спя .
Идват и свирят словата вълшебно.
Като кораби,
плуващи в заветни пристани
в далнини морски.
Слова като стъклени перли
нанизвам аз
на нишки, за нашето земно
битие...
Ох! Тези строфи нежни такива,
като цветя са…
Ловя словата! Нижа ги бързо!
Не ги изпускам!
      


Иллюстрация - Репродукция картины -  Художник Марк Спейн.