Женщина

Светлана Никулина
Курлыкала шеей,
смеялась,
она над собой
потешалась,
жалели её
очевидцы,
походка тоже
от птицы.
Смотрела,глаза
вздевая,
как будто за ней
стоит стая,
и будто она -
искра рая,
посланница... феникс...
живая.