Вольный перевод стихотворения болгарской поэтессы Юлияны Доневой "Печальные мысли"
Гляжу в окно на зимнюю картину,
Прохладен и так пасмурен денёк.
Идёт старик, согнув под ветром спину,
Печален и подавлен от забот.
Студёный мир до боли неуютен,
Земля в коросте ледяных борозд.
Старик лицо в свой воротник закутал,
Но пробирает до костей мороз.
Висят сосульки, перевёрнуты как свечи,
И, кажется, природа - это храм.
А на катке бегут беспечно дети,
Им дела нет до всяких взрослых драм.
Две девочки по льду в коньках летают,
То падают, то вновь, смеясь, встают.
Старик с печалью и теплом вздыхает,
Тревоги жить спокойно не дают!
Юлияна Донева
ЖАЛНИ МИСЛИ
През стъклото се взира с поглед унил.
Студ вън земята сковал е.
Глава във яката си старецът свил е
и мисли - “Сняг навалял е…“
От дървото отсреща висулки висят,
като свещи, надолу обърнати.
Две девойки опитват да се пързалят,
но падат, през плещи прегърнати.
Еква смехът им. Изправят се бавно
и тръскат снега от палтата си.
„Млади са, всичко за тях е забавно,
не таят грижи в главата си.“
Гледа ги стареца с поглед унил.
Вън студ е земята сковал.
Трепери…. Токът не бе си платил и…
„Ще замръзна…“ – мисли си с жал.
Иллюстрация - Художник Леонид Баранов.