6.
Огнян дори не забеляза, че вече е настанало утро. Съмването се подкрадна към прозореца на кухнята и почна тихо да струи студената си синевина през стъкло и тънки тюлеви пердета, а той все още седеше при масата, наклонил се към приемника, и слушаше, въпреки че всчиките понятни за него програми на китайското радио вече се бяха завършили и сега говорителите четяха новини испански и португалски, понякога бъркайки европейски и латиноамерикански варианти на езиците.
«Трябва да си купя компютър...» – помисли Огнян и веднага, за кой вече път, си възрази, че в действителност никога няма да го купи, и не затова, че му липсват пари, а само от страх, че тази машина ще го направи още по-самотен, като му даде възможност да слуша радио в Интернет денонощно.
Безшумно, като сянка, в кухнята влезе Андрейка, боса, с разчорлена коса и в пижама, и ако Огнян не беше видял отражението й в огледални вратички на бюфет, той още дълго нямаше да забележи, че тя стои зад гърба му.
– Здрасти, – каза той, без да се обръща.
– Привет... – сънливо се обади Андрейка, коята рано утром винаги приличаше на момиче по-вече, отколкото през каквото и да е друго време. – Все още слушаш...
– Уха...
Тя дръпна пердетата и отвори прозорче, впуснала в стаята звуците на събуждащия се град. Огнян, без да става от масата, стигна с ръка ключ и загаси лампата.
– Защо ли си се събудила толкова рано?
Андрейка сви рамене, погледна през прозореца и тихо отговори, като че ли призна някаква си простъпка:
– Пролет...
К Р А Й
9 април 2007 г.