И ты пришла...
Я ждал тебя,
заведомо любя
твои глаза,
дыханье,
плечи.
Вечернее спокойное
тепло,
и отрешенно тающие
свечи.
И ты пришла,
услышав
и приняв:
любимая,
желанная,
родная.
Пришла,
как сон
на краешке зари,
на лепестках
сиреневого мая.
Виктор Максимов
Другие статьи в литературном дневнике: