преди 250 години

те чакаха на ректората.при лек дъждец.бе преди 25 години.насрещу академията.присвила рамене-тя тои протегна длан бе преди 2,5 години.преди тридесет денонощия.хвана окото бледно на медуза тя с чанта хляб опря буза о рамото му.каза мамо.бе някъде това тролеят не доиде беше на следващия ден тролеят бе отминал - и каче две ниоби те изчезнаха ниобини-деца- и некакви налъни трополяха.стемни се вечерта -отпива глъткиtе светлик от спирката.бе тихо само


Рецензии