Хайку. Перевод - Мария Бъчварова

***

готов съм да се превърна в стълб от сол
в пламтящ старозаветен храст
само ти да не изчезнеш без следа

***

по сигнала на снегорина
духни свещта
и не се бой, събуди го

***

защо строиш къща?
За изход към градината. В чуждите
ъглите стягат, духове в огледалата

***

аз, железния, да издържа тоя живот
по шевовете
а не се разкъсам

***

впил ръце в халките, плаваш по реката,
не мъртвец,
беглец от царството на мъртвите

***

в това мъгливо утро
получих от нея последно послание:
”За моя живот не ме винете, моля"

***

семето ти не е белоснежно
октите на краката си не можеш да гризеш,
старче-е

***

твоят дом е пълен с детски смях
защо изтръпваш
от меланхолното скърцане на люлките?

***

от градската градина в прозореца
влетя снежинка и кацна
на голото и рамо

***

моето икономическо чудо:
в голямата депресия
да спя с безработна

***

в утринния здрач котаракът
учи бебето да плаче
иска ти се да прескочиш Лета

***

расте луната, притегля приливите
и червения живак в термометъра.
когато авторът мълчи – говори преводачът

***

с губерка до камината
тя кърпи сандалите за лятото
котаракът пълзи към конеца, тя пази огъня

***

когато се събудя до теб охладнял –
няма да се събудя, събудиш ли се към мен охладняла –
събуди се

***

закачих палтото си
на бабиния стенен часовник
тази жена никога не ще предам

***

в зоната на моята турболентност
прошумоля с пола
преподавателката по турски

***

насън сковах креват от китари
грифовете – за възглаве:
събудих се в Прокрустово ложе

***

влезе при мен с спалнята сутринта
под предлог да полее цветята
Венчавката е в храма на Свети Георг в събота

***

притиска се в сянката,бяга от пъклото по обед
умиращ гълъб
не се боя да закъснея за работа

***

отдавна бих сменил Шевролета си
за  Gelaendwagen, но не мога
да отрежа ниските клони на ябълката

***

на гърлото на улука
дамски чорап
да бъде тиха нощта

***

брезата под прозореца
жълтее на кичури
мисля за всички вас

***

в началото бе сняг
без книжни апликации по стъклата
а хората изглеждаха познати

***

небеса, не ви пращам в оставка
разбира се
но под купола въздуха паля

***

черни сенки под очите,
дим издишам и го вдишвам
а в гърдите – цъфнала градина

***

аз затова съм с други,
за да открия теб
земята тръпне под краката ми

***

с какво да съблазниш влюбената
не с унции злато, нито с наниз от ключове
с думи