Несъгласие с Ницше

Теорията на Ницше “силните да живеят, слабите да мрът” никога не е била, не е и никога не ще бъде в унисон с морала на човешкото общество, каквото и да е то, ако ще и да е първобитно.
Хората не се раждат слаби или силни. Могат да се родят здрави или болни. Но здравето още не определя състоянието на волята на човека, неговата морална стойност. Здравото дете може да се разболее, болното да оздравее.
В процеса на растеж, развитие на човека, в зависимост от възпитание се формира личност с едни или други човешки качества, определящи неговата морална стойност. Естествено, възпитанието може да окаже сериозно влияние на морала на човека, но то не може да го изолира от обществото, което също оказва съществено въздействие на формирането на личността. Не е без значение и факторът “наследственост”, който неминуемо развива в човека едни или други качества.
И така сформираната личност колкото и каквито качества и да притежава, доколкото и да се смята за силна рано или късно ще изпадне в изолация, защото дори тя ще си зададе въпроси: може ли да не съчувства на малко дете, стар човек, болен човек, ранено животно и т.н.
Силният не може да остане на земята сам. Без да осъзнава самият той се нуждае от внимание, грижи, обич, които нерядко получава от тези, които смята за слаби.
Съществуването на Земята на силни и слаби създава известно равновесие в човешкото общество. Ако на Земята биха живяли само силни или само слаби хора и в двата случая това би довело до уничтожаване на човечеството: силните биха се изпотрепали да доказват кой от тях е най-силния; слабите биха се опитали да променят себе си и в желанието да станат силни, биха постигнали участта на същите.
Във всеки силен човек има поне едно качество на слаб, както и обратно. Хората се допълват един дзруг – това е вечната формула на живота.

  Римма Азати,  Ноември 2006 г.