Сократ и наше време

“Аз знам само това,  че нищо не знам”. Това е любим израз – кредо на сократовската собствена позиция. “Аз нищо не знам” – това значи, че колкото и далече не бих стигнал в одисеите на мисълта , аз не се успокоявам на достигнатото, не се залъгвам с илюзия, че хванах жар-птицата на истината.”
Тези думи на Сократ са разбираеми и близки на почти всеки що годе дори малообразован човек. Но ако на Земята се намери човек, който би се опитал да отрече тяхната истина, той не би се вписал в човешкото общество, независимо на какво ниво на развитие се намира то.
Въпросите на човека от самото му раждане се базират на незнание, непонятие, които го съпровождат до самата му смърт. Първите въпроси, задавани от човека носят абстрактен характер, които, например, могат да се прочетат в погледа на едно новородено. Без да може да изрече въпросите си, детето като че ли пита:”Какво е то? Или “Кой е това?” и т.н. И тези въпроси възникват пред човека през целия му живот.
Намирайки отговор на един въпрос, ние търсим отговори на всеки следващ. А новите въпроси възникват от самосебе си с промяната на възрастта, с избора на професия, с промените в личния живот, т.е. с това, което касае човека като индивидум.
Но човекът не живее сам със себе си, той е частица на една човешка общност, която постоянно претърпява развитие, както в морален, така и в материален аспект. И всички тези аспекти формират безброй въпроси, които от своята страна  пораждат нови подобни, може би, още по-сложни.
Като се има предвид, че развитието на обществото и свързания с него прогрес, в това число и техническия, носят непрекъснат характер, неминуемо е и възникването на все нови въпроси, на които все още не са намерени отговори.
От казаното до тук е ясно, че за съвременния човек кредото на Сократ “Аз знам, че нищо не знам” остава в сила и надали има в нашето време човек, който не знае това!   

Ноември, 2006 г.