Гъргалчо - истински Македонец

 Така яс му думам на свой кутурок. Па и имам право си. Той изглежда малко диво, каче ли току що от планините: в пухкав ямурлук, със същата, винаги настръхнала в небето упашка, цал изпокриен със тигрови ивици, накичен с бяла огърлица и вълнени джурапи. Такъв си баш-комита-полуинтелигент. Ала най-главното е, негов поглед - не мога да гу ви опиша, ама верувайте... тая гледка треба да а оставим на живописците и поетите.
   Съкратено гу викат всички, каке на кой му е по-леко, защото напълно да гу наричаш – език да си чупиш. Рекат на него и Гера и Руга, дори Ругалчо. Майка му дума просто - "Хайдут сас хайдутин".
Той се появи от нийде в една прекрасна летна вечер, веднага по дирите на предишна, поминалата котка: дойде, застана надалеч и се развика. Покресках и си отида. Друг ден – същото. Нема каке – требало да гу пусна, за да поуспокои душата си, а най-повече корема. Млад беше – месеци на четири и правила на етикета не знаял, защото, щом пристигнал към къща и си запознал кое е софрата, започнал да а бара. Така и заживеели: той я пипа, яс гу лупя, па той все едно при своето – не си предава позициите, още и шипи мерзавец и се опитва да ма угапи. Подозирам, че той хитрован ма разбрах веднага – знае че нищо страшно нема да става. Освен една друга шамара и то… тва било…
   Ами като пораснал!!! Какев станал боец – юнак – истински ругалчо. Бие всичките наоколо. Никой кутурок или котка не мога да ни мине без да не си изтрепан от нашия Руга. Дори кучета малки и те се плашат да се разхаждат пред нашия дувар. Саде и се чува като нейде се тракулкат и викат като луди. Животът му минава в непрекъснати битки и той отпуснато-нащрек всекога. Гледам гу - Будда: така мога да се отпуска при такев напрегнат живот.
   Вече пет години навършил: на ден днешен, спечели счупена упашка и избучено око, от което придоби още по-страхотен вид. На мене ми също не спуща, и ако яс некой път посегнам на негово достойнство, той ма драска без дума да рече. Из мязващия на дивак, преобърнал се на такев. Една дума – истински Македонец...

Снимката направена когато той още без да си избучен :)


Рецензии
Имате найглавното: свойто поглед.
Откуда Вы? Я когда-то переводила с болгарского Димчо Дебелянова. Но уже забыла язык - читать читаю, а вот писать...

Александрина Кругленко   18.10.2009 02:14     Заявить о нарушении
Яс съм от Украйна, от град Николаев. У нас тука има българско селище

Вълчо   18.10.2009 10:33   Заявить о нарушении
У меня родственники жили в болгарском селе Краснознаменка (Караржино) в Одесской области. Там и в Арзызском районе есть, и в Татарбунарском, и в Коминтерновском... А в Николаевской - какие, что-то я не помню.

Александрина Кругленко   18.10.2009 17:09   Заявить о нарушении
В Одесской области много сел. там, если не ошибаюсь, добруджанские болгары, со своим диалектом. А наши болгары - переселенцы из Македонии. Спасибо Вам, за любовь к Болгарии :)))

Вълчо   18.10.2009 18:43   Заявить о нарушении
Господи, ну и наворотила же ошибок! :)) Катаржино, а не Караржино, Арцызском, а не Арзызском... Но, в общем, поняла теперь, почему - Македонец! :))

Александрина Кругленко   19.10.2009 20:08   Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.