Оперативка

Изведнъж ми мина през ума,че съм „мрътво родениот Вуте“.Ей-така! Както си седях с приятели...
Разговаряхме за нашите си проблеми и някой попита дали знаем откъде ни се изсипа всичката тая интифа на главите.
-От Американския ти чичо!
 Отвърнах веднага и чак после се усетих, че съм прав... А разговорът веднага прие(като всеки разговор) соченото от последния направление.Докато ни донесат по оше една миниатюрна чашка кафе, спорът беше във фаза „червено“ .
 –Вие сещате ли се, че съм... Че сме "мрътво родени"? -попитах.
И спорът загина.
Приключи изведнъж , като че ли не е започвал въобще...
 -Язък ни за всичкия напън през тия години-продължих,като усетих неразбраната купчина погледи- Чичо ви Лимон нямаше вече как да се крие, че е празен балон. А след него...Язък за нас, ето все-пак си имахме нещо реално,като производство...
Ето затова ви казвам, че сме умрели, преди да се родим, приятели мои...

Б. Калинов.