Рико

   

  Той знае точно как ще реагирам, но въпреки всичко...Просто любопитството, присъщо на неговия род, е по-силно от всичко. То винаги надделява и все създава неприятни за самия него ситуации. Като си пъхаш носа навсякъде, много е възможно да получиш и ритник. И то напълно заслужено!
Ама торбата, дето е оставена на дивана е толкова загадъчна!!! И сигурно в нея има нещо...И въпреки, че вече има едно сериозно: "Не!"
Което много добре знае, какво означава... Рико отново се промъква към пре-преинтересната пълна с  някакво нещо си найлонова шарения. Тя издайнически прошумолява...
Следва вече сърдитото: "Рико!!!"
И една светлокафява стрела изфучава през вратата, като силно поднася със задни лапи на завоя накъмто кухнята.
 Изчезва, но не за дълго. Само след минута извинително се подава
-Аз не исках,ама там има...Показвам му торбата: "Ето виж! Няма нищо за теб!"  Поглежда ме синеоко и като че ли разбиращо. Е, май се  спогодихме!
Но не след дълго време отново прошумолява...

Б. Калинов.2009г.
Пловдив