Зимна картина
Ако застанеш отсреща- на баира, единствено по дима от комините ще разбереш, че има живи хора в селото. Иначе всичко е замряло...Като на картичка! Или може да забележиш черната фигурка на някоя баба, отиваща да сложи наръч сено на козичката в дама.
И това е всичко.
Казваш си-няма живот тука!
Да, ама не!
Трябва да слезеш от баира, да минеш по моста и да се изкачиш до площада. То е едно заплочено място с неописваща се форма, затворено между училището, черквата, кръчмата и още една по-подновена къща, дето през едно строшено стъкло на втория кат се подава националният символ- трикольора. Поизбелял, ама горд накак...
Кметство е това! Институция! Верно,че истински кмет няма- само кметски наместник,ама пак си е важна клечка...
Преди години повече хора живееха тука и по-оживено място бе площадът.Движение имаше до кметството и пощата, разположени в една и съща сграда. Там имаше само телефон дето да могат да се обадят до децата в града, писмо да се изпрати до близки...После до магазина, до кръчмата...
Сега с тия жисиеми(мобилни телефони), пощата западна, та пенсиите се получават при кмета. Вестници, писма -също. И който ден се пада за пенсии-тогава кръмицата се радва с хора. Ден-два и...Отново редовните посетители, дето се броят на една ръка.Съберат се 5-6 души, поиграят на карти, кажат си по някоя лакърдия докато надвечер стане време да се нахрани стоката-кой кравата, кой козите.
После -новините по телевизията и толкоз.
Следва утро в същата бяла приказка...
Б.Калинов.03.01.2010г.
Пловдив
Свидетельство о публикации №210010300891
Хареса ми. Поздрав!:)
Стоянка Фаркова 28.10.2014 15:30 Заявить о нарушении
Радвам се за запознанството!
Б.
Борис Калинов 29.10.2014 15:58 Заявить о нарушении