Дамян Дамянов-Не уходи... перевод с болгарского

Не уходи! Не уходи! Ты слышишь?
Не оставляй меня одним в ночи.
Не лги себе и мне не лги,
что встретимся еще мы во Вселенной.
Мир свят.И сколько бы мы не любили,
сколько бы мы не скорбили, плача,
не взявшись за руки, как дети в чаще,
мы потеряемся с тобой.
Я буду звать и ты ответишь.
Настигнет ли тебя мой глас?
Ты будешь звать и отзовется эхо,
а может не услышу я тотчас.
И доживем мы дни свои вот так:
зовя, крича:- "Иди ко мне, иди!"
Оглохнем мы и потеряем голос,
невидимой скалой разделены
как статуи, стоящие напротив,
орущие, зовущие - немы!
И голос смолкнет, пульс остановится,
приблизиться не будет сил.

Пересекутся ли пути однажды-
они разделятся,
как раненные змеи,извиваясь,
не возвратят той,сотворенной богом плоти...
Не уходи...Прошу...Не уходи...


НЕ СИ ОТИВАЙ

Дамян Дамянов

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!