Басня за осата

Философията на живота, е в достойният му край
 
Разбрал лъвът, че като цар на животните, би било
 уместно да избере свой достоен заместник, в средата на пернатия свят. Повикал
 чакала и му наредил, незабавно да свика животните още на следващият ден. Изборът
 ще бъде огласен до залеза на слънцето, на голямата поляна сред гората. Верният слуга, хукнал през гората, незабавно да оповести вишочайшата заповед.
 
Като научили това, едни горещо аплодирали дълбокомислеността на царя, други тръпнели в очакване на своя пряк повелител, а трети се надявали да бъдат избрани на този, тъй отговорен пост.
 
И докато лъвът, размислял в пещерата, дали орела, ястреба или сокола е по-достоен за това, пред него се изпречила осата. Една такава, малко зла и недоволна, вечно слухтяща и лакома. Бръмнала край царското ухо и зажужала:
 
-О, царю на царете, о господарю на всички твари, не съм ли аз най-достойната, да бъда цар на всички пернати!? Погледни: и двамата сме в жълто.Това не ти ли говори, че сме определени от природата за да властваме!?
 
-Как смееш, нищожна твар, да говориш с мене, като с равен!? Кой те допусна до покоите ми!? Нима не виждаш абсурда в своите искания. Не си ли чувала:
 
Магарето, каквото и желание да има,
 
не може камилата да оплоди.
 
Тъй както да очакваш в люта зима,
 
дървото плодове да ти роди.
 
-Не чакам някой да ми каже какво да направя! Аз съм пробивна!
 
А щом си ще си говорим в стихове, ти не си ли чувал за това:
 
Облаците не са причина,
 
истината да не търсиш със душата.
 
А тя, е толкова различна,
 
че понякога се смесва със Лъжата.
 
-Било пробивна, за мен ти си нахална! – поправил я лъвът. – Може би не си чувала и това:
 
В изкушение не се увличай,
 
дори попаднал в криза!
 
И стършелът меда обича,
 
но в кошера не влиза.
 
-Щом ти се иска, нека е така. Но нима не оценяваш острия ми език и силата, която притежавам!?
 
-За каква сила говориш!? Ти не можеш да устоиш и на слабия ветрец! Къде са ти перата, за да искаш този пост!? А и не забравяй, че благодарение на моя побратим-тигъра си цар на насекомите, въпреки, че стършела заслужаваше този царствен пост. Бъди поскромна в исканията си. Казано е:
 
За земният живот напъва се глупеца.
 
Духовният – старае се да помъдрява.
 
Не виждаш ли, как зимата врабеца,
 
от малкото трошички преживява!?
 
-Знаеш моята упоритост. Не ще си тръгна от покоите ти, докато не ме направиш цар на онези глупави кокошки.
 
-Никога!- изревал лъвът и мощният му глас накарал всички животни да потреперат от страх. –Престани да ми досаждаш повече! Не си ли чувала какво казват мъдрите:
 
Дори на министерско ложе,
 
глупака си е все глупак.
 
Маймуната и фрак да сложи,
 
маймуна си остава пак.
 
-Е, щом не искаш с добро, ще трябва да премина към лошото. Мислех, че ти пък си чул за това:
 
По външността му, не съди!
 
Душата е дълбоко скрита.
 
Алоето е също със бодли,
 
но пък е билка, лековита.
 
-Какво!? Ти ме заплашваш!? Ето какво ще ти кажа:
 
Думи силни недей да казваш,
 
ако нямаш коз в ръката.
 
Трудно ще ти е да я прегазваш,
 
щом има вирове реката.
 
-Аз не само те заплашвам, аз ще те убия, ако не ме удостоиш с царствената титла.- звъннал като стомана тънкият й гласец.- Не си ли чул следното:
 
Победата ще бъде невъзможна,
 
ако не познаваш своят враг.
 
Мишката, макар нищожна,
 
хвърля слона във лудешки бяг.
 
После се извила нейде в мрака на пещерата, спуснала се и със страшна сила забила жилото си в полубожественият нос. Лъвът изревал от болка. Гневно замахал с лапите си, за да прогони осата. А тя отново се извисила и пак забила жило в носа на владетеля. Още по-силно заревал царя. Блъскал с
 лапи лицето си,  мятал се лудо в пещерата и не успявал да намери изхода от нея, защото носът му станал толкова голям, че не можел да вижда нищо пред себе си.
 
-Е, царю, реши ли най-после кой ще е цар на птиците!? –звъннала осата.
 
-Всеки друг, но не и ти! Знай от мен:
 
Победата за всекиго е сладка,
 
но Глупостта на битка не зови!
 
Ще ти кажа само мъдрост кратка:
 
„Тигърът хлебарки не лови.“
 
-Да, упорит си, но и царете си имат своите недостатъци:
 
Моли се, Господ, да ти дава дар,
 
със властниците да си предпазлив.
 
Лъвът, макар да е всесилен цар
 
от всичките твари, най – е миризлив.
 
Миг по- късно лъвът отново изревал от болка. Кръвта от царственият нос обагрила земята. Напразно мятал лапи във въздуха, напразно острите му нокти разцепвали мрака, напразно цяла нощ раздирал от болка тишината.
 
На сутринта отпаднал, отчаян и изтощен, той дал своето съгласие, да направи
 осата цар на птиците. Успял единствено да изрече:
 
Хищникът, щом своя глад не утолява,
 
не ще докосне куцаща сърна дори.
 
Злодеят, душите вечно умъртвява,
 
в себе си, убиецът, да удовлетвори.
 
Зарадвала се осата. Литнала в простора и крещяла със тънкото си гласче:
 
-Аз съм царят на птиците! Аз съм вашият господар! Направете път! Всички на колене! Орела къде е!? Къде е ястреба, сокола!? Къде са моите слуги!?
 
В това време лястовицата, съзряла осата самотна и беззащитна и още не разбрала, че пред себе си вижда, не кой да е, а самият царски наместник, отворила човка и я смачкала. После се извила и я понесла, за да нагости чадата си.
 
Така завърши царуването си осата-кратко и безславно.
 
Баснята си ще завърша тука,
 
но ще кажа нещо за поука:
 
Ако си на служба незаслужено поставен,
 
в делата на кадърните, не навирай си носа,
 
че ще загинеш някога, от някого, безславен,
 
тъй както стори лястовицата с коварната оса.