Кучешко говно

Несправедливите обвинения са като кучешкото говно-никого ненужни и миризливи. Не ги допускай в дома/душата /си.
 


Хубава сутрин се случи този ден. Щяхме с Наката да ходим на мач, но решихме да отидем на стадиона малко по-рано, хем да намерим хубави места, хем да побъбрим със стари приятели. Заредих джобовете с цигари и пари и тръгнах да го забирам. Звъня на вратата, а ме посреща синът му Мартин.
 -Какво става, Марти?-питам аз! -Къде е баща ти?
 -Повика го някакъв приятел и каза да го изчакаш.
 -Е, какво друго ми остава? Ще чакам!
 Стоим и чакаме… Мина близо половин час. Гледам Мартин нещо умислен стои, току пуска телевизора, а погледът му зареян в тавана. После подхваща книга, а чете една страница десет минути.
 -Кахърен си нещо, Марти? Гледам те, опитваш се да мислиш? Май ти се отдава, а?-опитвам се да го развеселя.- Да не би любовта  да трови джигера ти?
 -Ами, глупости! – изчерви се момчето. Скарахме се с един Иван от другия курс  относно държанието на един наш приятел…Абе, дълга история… Та тоя Иван ми наговори едни, какъв глупак съм бил  и разни такива….чак не мога да повярвам, че става дума за мен.
 -Това ли е? А той познава ли те добре?
 -Мисля, че не.! Понякога играем на мач срещу техния курс и тогава се срещаме. Иначе,  не. Защо?
 Точно в този момент на вратата се звъни. „Наката”-помислих си аз и не се излъгах.
 -Хайде бе, човек, първото полувреме завърши , теб още те няма!
 -Тръгваме, тръгваме! Мартин не те ли забавляваше или още е намусен. Скарал се с някакъв от другия курс. Нали го знаеш  какъв е чувствителен. Ей сега да махна работните дрехи и тръгваме.
 Реших да интерпретирам, за да успокоя момчето.
 -Марти, ти чувал ли си за Сократ; ?
 Мартин ме погледна с поглед, който говореше, че го смятам и аз за глупак.
 -Добре де, чувал си! Вероятно си чувал и за сприхавата му жена Ксантипа, нали?
 Мартин поклати утвърдително глава.
 - Както знаеш? продължавам аз. -Тя е била заядлива, глупава, интригантка, злобна и какво ли не. Един горещ следобед, когато слънцето изгаряло земята на Атика, Сократ с бързи стъпки изкачвал стъпалата на акропола. Шляпането на сандалите отеквало в колоните на Партенона.  Бил се замислил защо десният му сандал издава толкова силен шум за разлика от левия, когато под сянката на една от колоните срещнал умърлушения поглед на един от учениците си-Аристодем.
 - Какво става, сине мой, защо си провесил така глава? Да не би да са изгорели маслиновите ти гори или да е потънала флотата ти с всичкото злато на борда?  Аристодем бил сравнително бедно момче и приказките на Сократ го развеселили. Оказало се, че причина за лошото му настроение била същата като при теб, Марти. След като му разказал всичко от игла до конец, попитал учителя си: „Кажи ми учителю, как да накарам душата си да не страда от несправедливи думи? Вероятно съм много чувствителен и се засягам и от най-малкия намек.”
 „Ще ти кажа! Ти познаваш ли себе си?”
 „Старая се, но винаги успявам да се изненадам с нови открития в характера ми.”
 „Това е добре, защото този, който си мисли, че се познава напълно, със сигурност не се познава изобщо. И ако ти се познаваш отчасти и някой каже, че ти си такъв, а всъщност не си, защо трябва да се гневиш? Например, ако аз реша да ти кажа,че си глупав, бих го казал така, че ти сам да се замислиш дали не си такъв. А глупакът би ти казал, че си глупак и ти не би разбрал защо, защото самият той не знае как би постъпил на твое място, за да не стане глупак. Разбра ли ме.”
 „Мисля, че в общи линии, да.”
 „Ще ти го кажа по-просто! Ако аз дойда и ти кажа ,че си глупак, редно е да ти стане мъчно, защото вероятно знам малко повече от теб и имам някакъв респект, нали?”
 „Разбира се, учителю.”
 „Но ако дойде при теб моята жена, Ксантипа и ти каже това- хич да не ти пука. Сега разбра ли ме?”
 „Разбрах Ви, учителю!  Трябва да преценяваме думите на този, който ни съди, дали имат някаква стойност.”
 „Много хубаво го каза.”
 „Това са ваши думи.”
 „Така ли? Запиши ги тогава. Говно. Кучи говно.”
 „Моля?” –погледнал го изненадано Аристодем.
 „Абе, през целия път се чудя, защо единият сандал шляпа , другият – не, а то било това куче говно.
 Засмял се Аристодем на своя учител.
 „Не е смешно, Аристодеме, никак не е смешно! През целия път от дома до тук съм мислил по този въпрос, а то какво излезе, че съм мислил глупости. Ето така минават дните ми понякога, а ти си мислиш, че сме умни. Хайде до скоро”
 Весело му станало на Аристодем и гледал с възхита отдалечаващата се фигура на Сократ.
 
- Мартине, сега разбра ли поуката на цялата тази история?
 -Разбрах и съм малко по-спокоен. Не съм срещал в книгите за този епизод на Сократ;.
 -Рано или късно ще го срещнеш, а сега време е да тръгваме с баща ти, че наистина ще изпуснем мача.
 
——-
 -Ти ме вкара в дълбок размисъл! – обърна се Наката към мен, когато наближихме стадиона.
 -Що бе,  Нака?
 -Абе това с кучето говно, от колко години е проблем на човечеството и няма решение!
 -Така е!- усмихнах се.
 -Абе, веднъж бях пийнал малко повече и се прибрах късно. Жената легнала. Гледам да не я събудя и както съм с дрехите, право в леглото. На сутринта се събуждам, чаршафите омазани с говна. Аз също. Мирише,  не се трае. Жената помислила, че аз съм направил белята, а то кучешко говно……
 
1.Сократ (469 — 399 пр.н.е.) е древногръцки философ-идеалист.
 
2.Този епизод със Сократ е авторска измислица