Любов

Любовта понякога е невидима за нас и разбираема за останалите.
 
-Мамо, мамо! – Имам нещо важно да ти кажа.
 
Дъщеря ми нахълта в апартамента със силата на слон и яростта на тигър. Дали и аз съм имал такава енергия на десет години, не знам. Ако е било така, навярно родителите ми са получавали стрес, при всяко мое появяване на хоризонта.
 
-Ще ми кажеш, но първо се събуй! Вън е кално! И си внеси обувките в банята.
 
-Добре, добре, само да ти кажа….
 
-Имай търпение, Петя. Съблечи якето първо.
 
-А пък да знаеш, Виктор е влюбен в мен.
 
Аз обърках кръстословицата, цигарата ми падна от пепелника и изгори покривката,  а жената изпусна чинията, тя издаде един писклив звук и замлъкна. Но не и жена ми.
 
-И как разбра, че Виктор е влюбен в теб!?
 
-Преди няколко дена му казах, че му отива синята риза и той вече не я сваля.
 
-И мислиш, че това е любов!? Всъщност, знаеш ли какво е това любов!?
 
Дъщеря ми сложи ръцете си на кръста, погледна ни строго, сякаш бяхме някакви проблемни деца от дом, в който преподават главно олигофренопедагози.
 
-Представяте ли си – знам какво е любов!? А ако трябва и на вас да обяснявам какво е това, ще е много жалко!
 
-Я, седни тук и ни обясни, защото ние с татко ти отдавна не знаем какво е това!
 
В киселата физиономия на жена ми  имаше жлъч и вероятно някакво коварство, на което си обещах, че няма да обръщам внимание и продължих да си решавам кръстословицата. По-скоро я гледах и не виждах буквите. Цялото ми внимание бе обърнато към настоящия проблем.
 
-Не знаеш ти. Ако не го обичаше, щеше да правиш физиономии, когато влизаш след него в тоалетната. А ти нищо не казваш. Ето това е любов.
 
-Че то да не мирише, когато излизам от там!? – заоправдавах се аз.
 
Дъщеря ми и жената само поклатиха глава, от което долових едва видимо отчаяние, но реших, че силите са неравни за отстояване на моите права и ще е по-добре да си замълча.
 
-Някакви други доказателства за това, че ние с баща ти сме влюбени!? Или ти се изчерпаха!?
 
-Охоо, колко са! Ако взема да ги изброявам, нямат край!
 
Този път и жената седна до мене в очакване на доказателствата.
 
-Продължавай, че да видим колко е силна тази наша любов!?
 
-Добре тогава  ще продължа, защото и двамата понякога се държите като деца и не ви отива на годините да сте такива.
 
Оставих вестника. Положението ставаше неконтролируемо и почти революционно.
 
-Ето, например, когато татко се заглежда по някоя чужда жена и ти го дърпаш за лакътя, сякаш татко ще те изостави.
 
-Видя ли? И детето е забелязало – смънках аз, което впоследствие отчетох като грешка.
 
-Ще забележи я. То твойто не е поглед. То си е буквално усукване на гръбначния стълб на сто и осемдесет градуса. Как не си получил изкривяване през годините, още не ми е ясно. Не чувстваш ли, че ме обиждаш, като се въртиш така!?
 
-Престанете. Мамо, не си права. Татко никога не би те изоставил заради някаква жена, трябва да го знаеш.
 
Жената ме погледна строго, но в очите й имаше някаква искрица за примирие.
 
-Така е. Никога– уверено я погледнах аз.
 
-Знам ли!?
 
-Знае се! Колко пъти само яде от твоята лъжица, без да го е гнус. А и когато отпиваш от кафето му, пие от същата страна. Какво ще кажеш.
 
- Ще кажа само, че ти трябва да се учиш, а не да се занимаваш с неща, за които си още малка. В противен случай ще си понижиш успеха и ще заприличаш на баща си.
 
-Как на мен. Аз бях отличник, кажи – речи – заоправдавах се аз , усетил острието на ножа в гърба си.
 
-Отличник бил. Не ме карай да изкарам бележника ти от пети клас, та да видиш какъв отличник си бил.
 
-А забеляза ли оценката по физическо. Какво ще кажеш ,а? – надигнах се аз, за да покажа поне някаква физическа мощ.
 
-Престанете, моля ви!
 
-Мамо, ти не знаеш каква изстрадала физиономия има татко, когато закъсняваш от работа!?
 
Жена ми отново ме погледна недоверчиво, но замълча. А аз въпреки малко сконфузния компромат, успях леко да изпъча гърди и да повдигна гордо лице. Повдигнах лявата си вежда, като очаквах някакъв задоволителен отговор от нея. Не последва.
 
-Дори отказа да играе карти с чичо Стоян от горния етаж и каза, че ще излизате, а никъде не излязохте. Ето, това е любов. Ти гледаше телевизия, а татко гледаше теб с оня поглед, с който ме гледа и Виктор.
 
-И какъв беше този поглед, ако можеш да ми го опишеш?
 
Ясно беше, че на жената й беше приятно, че моят поглед е бил такъв, макар че не си спомням този епизод от вечерта.
 
- Гледаше те мило, сякаш си красива картина и не сваля поглед от теб. Не може да спре да те гледа.
 
-Ето, видя ли!? Детето е разбрало, че те обичам. А твоята любов май се е поизпарила!
 
Още преди жена ми да отговори, отново се намеси дъщерята:
 
-Татко не си прав! Когато си в командировка, знаеш ли, че мама все се върти в леглото и все става. Не може да заспи, защото й липсваш. А когато си до нея, дори и хъркането ти я приспива.
 
-Аз хъркам!? – Ето с това вече не можех да се съглася. Но задружното поклащане на главите им, ме накара да променя мнението си. Поне за сега.
 
-Достатъчно! – изкомандва жена ми. – Време е да вечеряме. Всички на масата, че яденето изстина. Но и двамата първо си измийте ръцете. А ти, Петя, се преоблечи, преди да седнеш на масата!
 
Вечерта беше прекрасна. Жена ми бе буйна като пролетна планинска река. Дори пяната по устата й отиваше. След като навлезе в равнинска местност, се успокои и се замислихме за това, дали нашата дъщеря няма нужда от братче или сестриче. Но по-късно се скарахме, защото аз държах за братче и отложихме планирането за по-късен етап от нашето съвместно съжителство.