Великият кам 1

Ако хората знаеха какво ги очаква в Отвъдното, щяха поне да се старят да бъдат по-добри като живи

Много години бяха нужни на шамана докато избере момчето за свой последовател. Радваше се на своето откритие, защото в негово лице виждаше не само достоен заместник, но и дори нещо повече от шаман. Много мъже преди него се бяха изгубили в отвъдните светове и единственото, което оставаше, бе да изгорят  телата им. Много не издържаха и признаваха, че не са достойни да бъдат шамани, други не разпознаваха световете, трети, видели прекрасни земи, не искаха да се върнат в тялото си и оставаха там завинаги, други забравяха думите или символите на Небесния и цялото им пътуване и риск бе обезсмислено. Понякога душите се връщаха и,  въпреки че помнеха всичко, не можеха да разтълкуват това,  което са чули и видели, а това не помагаше на племето. На него бе нужно, за да знаят своето бъдеще, стъпките и действията на враговете, а от там и всичко, което трябваше да се направи, за да бъде спасено от гибел. Ето защо им бе нужен един шаман, който с изпитанията в отвъдното и с дългогодишна практика да стане достоен наследник на стария и след време да го замести. Но сега времената бяха тежки и нямаше време за дългогодишно обучаване. Старият трябваше да навлезе в света на Злото, където се подвизаваше духът- покровител на техният враг и да го унищожи, ако е възможно. А Злото е силно и могъщо. Мислите човешки му дават сила и то става все по-мощно. Понякога хората, особено след война, стават по-добри и тогава Злото е слабо за сметка на Доброто. Но това е кратковременен процес, и  когато хората забравят мъки и неволи,  отново започват да стават подвластни на лошотията, Злото отново се възражда. Независио от това, че сега то бе толкова силно, силите на стария шаман не можеха да се противопоставят.В тази неравна битка старият шаман много се надяваше на своя млад заместник, защото отдавна бе преценил неговите качества. Много шамани от съседни и далечни племена предлагаха своята помощ, но старият не се съгласи. Неговото чувство му подсказваше, че младостта ще бъде най-силното оръжие над Злото, защото младостта все още помни спомените на душата, а с годините те се размиват и забравят. А и младият шаман имаше стар дух, който разбираше смисъла от своето съществуване, сега като шаман знаеше вече и своето предопределение, а това означаваше, че племето ще има духовен водач, който никога няма да го остави, дори това да коства живота му. Познаваше световете в отвъдното и бе наясно с неговото предназначение. И най-вече любовта, която имаше,  разпръскваше в хората като пролетен дъжда над пустинята. Независимо от това, че би бил безсмислен, в него винаги имаше надежда, че едничко семе очаква този дъжд и се надява на него, за да покълне. Дори и сега, когато бяха преминали много слънца и луни на глад и молитви към Всевишния,  той нито за миг не се усъмни в своето решение.
 
Старецът спря да хвърля вода върху нагорещените камъни. Въздухът с мъка си пробиваше път всред гъстата пара, която бавно се издигаше над тях и се промъкваше през малкия отвор на върха на шатрата. И двамата дишаха тежко. Потните им тела бяха отслабнали достатъчно, за да имат лекотата на летежа, който им предстои. Мислите им бяха свободни, необременени от ежедневните нерадости на живота, а сетивата им достигаха до там, че можеха да си говорят без думи. Старецът подлагаше още клони под мокрите камъни. Сега трябваше да ги нагрее достатъчно, за да се изпълни и последната част от подготовката им. Погледна момчето. Усещаше лекото му безпокойство, но и чувстваше огромната му сила и воля за победа.
 
-Дилом[2], аз няма да се върна след това.
 
-Знам, но аз ще направя всичко, за да видя още веднъж Танца на Смъртта около огъня – отговори момчето.
 
-Това вече е твое задължение  –  погледна го усмихнат старецът.-Духовете искат да остана при тях. Такова е условието.
 
Шаманът не попита момчето от къде знае за неговото оставане, че трябва да остане, защото му бе ясно, че Познанието е в душата. Или имаш познание или не. В младостта си и той се бе срещал със съмненията на приятелите си. „Ти пък от къде знаеш за това!? Не си ли измисляш сега, за да ни омаеш с приказки!? Тези ги разправяй на баба ми!?” и прочее. Трудно се доказва нещо на човек, който не говори с душата си и още по – трудно, когато е забравил, че има такава, а чрез Знание, получено в живота, се опитва да се противопостави на неща, които не му са ясни. Във всеки човек е заложено мнението, че е уникален и единствен. Именно поради тази причина неговото развитие спира, защото не възприема нищо от „несъвършенните”. Дори напротив-старае се по всякакъв начин да ги убеди в своята правота, която няма нищо общо с реалността. Злото намира почва  именно в тези хора, защото те са забравили своята душа и мислите им са обсебени от нуждите и желанията на Живота.
 
-Когато свършим своята мисия, ти се прибери. Не ме чакай и не ми помагай. Безсмислено е. А племето ще има нужда от теб. Ти ще станеш велик шаман, това ми го каза Великият Тангра[3]. А когато станеш такъв, не забравяй от къде си тръгнал и къде ще свършиш. Тангра не забравя хората, които са живели в името на Доброто. Дори да изпрати Смъртта сред твоите близки или самия теб дори, той го прави с някаква цел, за която ние простосмъртните научаваме едва,  когато сме в краката му. Така, че дай всичко от себе си, за да живееш достойно и честно, колкото и нещастия да ти се случват. Всичко има смисъл. През тези години на обучение аз видях в твое лице един достоен посредник между смъртните и Небесния. Не мисли за мен. След всичко, което ще преодолеем,  аз ще остана сред зелените поля на небесата, ще слушам ромона на потока, песните на птиците и ще ви помагам винаги, когато имате нужда. Ние пак ще сме заедно. Така че не се отдавай на емоциите. Те не носят нищо добро и могат да променят добрите ни намерения, а от там и съдбата, както на нашето племе, а може би и на всички смъртни. Остави чувствата тук и бъди войн в отвъдното. Ти трябва да останеш, а аз ще трябва да последвам съдбата на  Етей[4], предсказана му от алпите[5].
 
-Каква е била съдбата му?
 
-Преди много години Тангра говори чрез моята уста, че в Бал Бал[6] ще се роди синът на Злото – Сикандър[7]. За да предотвратим войните, които той щеше донесе,  вождовете решиха да нападнат и убият жителите на този град. Но алпите поискаха жертва от наша страна, за да умилостивят демоните на Злото. В нощта преди да потеглим на поход към Балбала[8], братът на кхагана – Бояр[9], Етей сънува сън. В него му се явява алп с образа на вери[10], който му казал следното: „Ако отидеш на този поход, ще загинеш, но племената ще се радват на щастливо бъдеще. Ако не отидеш, ще останеш жив и ще живееш дълго, но войските ще претърпят поражение.”
 
Велик войн бил Етей. Пренебрегвайки своят живот, той унищожил столицата Бал Бал, но на връщане попаднал на засада в един проход и там бил убит от Балиду Балбалам[11], за да се сбъдне предсказаното. Тоз Балиду година преди това бе отвлякал от земите ни 20 000 коня и 20 000 момчета, сред които и сина на Етей-Баламир[12]. Велика сила е Злото. Запази своя син,  въпреки загубата на Етей[13]. Година по-късно Балиду даде своята дъщеря Уран-Бика на Баламир. По-късно, когато Сикандър пое на поход, за да превземе Персия, Баламир пое с войските си, за да му помага. Докато единият брат помагаше на сина на Злото-Сикандър, другият – Албуга[14] бе владетел на българите и търсеше начин да го унищожи. Много злини извърши Сикандър по персийските земи, изби всички жреци и магове, за да отвори път на неговите богове, но най-голямата бе унищожението на книгите[15]. А това е голям грях и може би краят за най-старата религия, на която се кланяме всички ние. Сикандър се опита да завладее и нашите земи, които се простираха до Хиндукуш[16], но там понесе тежки поражения, което се отрази и на завоевателските му подвизи. Когато в Бактрия[17] прие пратениците ни, те му казаха следното:…” . Ти, който се хвалиш, че идваш да преследваш разбойници, си разбойник за всички народи, до които си достигнал…. Не си въобразявай, че са ти приятели тези, които си победил. Между роб и господар не може да има приятелство. За тях дори и в мирно време важат законите на войната…. Казват, че Балбала граничи с Тракия. Внимавай дали ще пожелаеш съседите на двете ти империи да ти бъдат врагове или приятели!”[18] Сикандър се уплаши не само от мъдрите думи на пратениците, но и от тяхната физика – най – високият македонец едва стигаше раменете на най-ниския ни пратеник. Независимо от мъдрите приказки, Сикандър нападна скитските земи. Едни разказват, че бил победил българите край Танаис[19], ние пък знаем, че само преди две години 30 000 войници начело с техния военоначалник Зопирион[20] бяха унищожени[21], но най-вече истината е, че с това това негово предателство Сикандър предизвести своята смърт.
 
Старецът млъкна, а момчето остана безмълвно, за да разсъждава върху думите му. Камъните не се бяха нагорещили достатъчно. Кокалестите ръце на шамана потърсиха в сумрака още дърва, за да ги подложи под тях. Кожата, с която бе покрита шатрата,  бе просмукана от парата и сега тежеше над главите им,  готова да срути дървеното скеле.
 
-В отвъдното, както съм ти казвал и преди, е борба. Борба между Доброто и Злото. Надявам се, че няма да се сърдиш на стареца, когато повтаря едно и също, но след като остана там все по-малко ще бъдем заедно, за да си говорим. Аз ще съм изпълнил мисията си тук, а ти ще си научил това, което знам. Там не е толкова страшно, както сам си се убедил вече. Страхът идва от новите образи и създания, които не се срещат на земята. Ако всеки човек имаше лицето, което заслужава и отговаря на неговата душа, сред смъртните щеше да е пълно с невероятни чудовища. Пълзящи и лепкави твари, изроди без крайници или глави,с лица, наподобяващи богомолки или риби, изменящи се в зависимост от техните помисли или настроение. Тогава всеки щеше да се пази от другия, защото настроението и помислите щяха да са предвидими. Но Тангра чрез плътта не показва истинските лица на хората, за да накара хората да си вярват помежду си, да не се стряхуват един от друг и да раздават любов не само на тези, които трябва, но и на тези, които не вярват, че тя съществува. Едва, когато душите напуснат плътта, душите приемат този образ, който заслужават. Затова, когато човек сънува и душата му посети отвъдното, казва че е сънувал кошмари. Всъщност, ако виждаше истинските лица на хората, отвъдното нямаше да му прави никакво впечатление. Както сам си се убедил, в отвъдното има много светове. На земята се вселяват души, населяващи различни места, които са различни по своето развитие, които почти винаги не се познават и са толкова различни, че понякога се чудим, как двама братя нямат нищо общо помежду си. За всеки преродил се развитието на душата е единствената цел. Чрез страданието и достойното преодоляване да развием себе си и да преминем на по-високо ниво на съзнание, което пък ще ни позволи в отвъдното да общуваме с души на нивото ни или по-развити от нашето. Това, че някой не разбира именно този смисъл от сътворението ни, не означава, че ти като шаман трябва да го убеждаваш. Полей семето. Ако видиш, че от него се ражда бурен – спри. Дай тази вода на това растение, което заслужава. Осилът никога няма да стане пшеница. Виж как щях да забравя да ти кажа още нещо, което разбира се, го знае всяка жена и нито един мъж в племето.
 
-И какво е това?- Момчето се усмихна като търсеше с поглед мъгливите очертания на стареца в полумрака.
 
-Ако полееш с вода житото, то ще порасне за толкова дни, колкото , ако го полееш и с урина. Но ако жената е бременна, семената ще пораснат по-бързо от обичайното. Не ме питай за дните, защото това не знам, но теб, ако те интересува, можеш да научиш от всяка жена. Ако пък трябва да научиш дали ще се роди момче или момиче, полей пшеница и ръж с урината на бъдещата майка. Ако поникне първо пшеницата със сигурност ще е момиче, ако пък ли поникне първо ръжта, ще е момче.
 
-Хитро. Кой ли го е открил и как? Трябва да е станало случайно.
 
-Вероятно. Но този метод се е използвал от дедите ни, когато са стъпили за първи път по тези земи[22].
 
-А дали има такъв метод за откриване на добър и лош човек?
 
-Има разбира се. Прост и ефикасен. Дай му власт и пари и ще разбереш веднага неговото душевно развитие. Нали точно тези два фактора носят страданията на човечеството. Нали поради тази причина нагнетяваме злото в себе си, а после се чудим защо Бог ни е забравил. Цялата злоба ни е обгърнала като волска кожа и ни задушава дотолкова, че започваме да не различаваме добро от зло.
 
- Убедих се в това, защото в пътуванията ми в отвъдното, когато ми се налагаше да преодолявам силите на Злото в светове, далеч от нашия, не срещах тази съпротива, която очаквах.
 
-Това е защото, както казах преди малко, Злото е в пълна сила тук сред хората. Техните лоши мисли създават едно поле над нас, което е като щит за Доброто и дори добрите страдат, заради лошотията на останалите. Но отвъд този щит, както успя сам да се убедиш, тази сила не е така могъща. Но този щит сега е отслабен. Многото войни през последните години направиха хората по-смирени, по-състрадателни към чуждата нещастие и дори по-добри. Богатите мразят бедните, бедните мразят тях. Богатият, независимо как е спечелил състоянието си, е винаги ненавиждан от бедните. Не е защото бедните му завиждат, а защото никой богат не става такъв по честен труд. Ако той е бил честен, то баща му не е бил или дядо му и богатствата, които е придобил наследникът,  рано или късно ще лежат като грях в поколенията. Богатството е постигнато задължително с лъжи, измама, кражба, понякога убийства на хора, а и най-вече с убийствата на душите на хора.  Ако пък богатият започне да парадира, то бедните още повече го намразват и техните мисли започват да тежат върху щастието на богатия. Човекът е грешник и зъл по природа. Готов е в името на своето благоролучие да унищожава всеки друг, дори близките си хора. Но независимо от лошотията, която е донесъл на хората, търси от тях съчувствие, когато е сполетян от нещастието. Но кой съчувства на злия човек!? Сикандър изби милиони хора и много повече превърна в роби. Кой би съчувствал на този човек? Та дори и най-близките му приятели пострадаха от неговото високомерие и войнствената му натура[23]. Какво струва един човек, който е мразен не само от враговете, а и от приятелите си. Те не могат да приемат един човек с толкова много пороци за Бог, а вместо да поправи грешките си, не може да приеме тях, защото не го признават за такъв[24]. Замаян от своите успехи, Сикандър загуби всичко човешко. Дори в старанието си да направи добро е повече, за да ласкае своето честолюбие, отколкото в името на някаква благородна идея. Великодушието на богоизбрания. Показност и лицемерие. Една добра постъпка би ли компенсирала жестокостта, с която избиваше милиони невинни жители? Ето такъв е човекът, когато има власт. Унищожител. Едва, когато се затвърди на трона, започва да проявява някакви прояви на доброта, но това не е истинската му същност. Ако за трона се появи претендент, жестокостта отново взима връх. Поради тази причина бедните се страхуват от богатите. Защото с помощта на парите си, богатите могат да притежават всичко, да решават съдбите на честните хора и да унищожават Доброто. Сега омразата витае около Сикандър. „Приятели” и врагове желаят неговата смърт. Това е добре за нас, защото тяхната омраза ще отблъсква духовете на Злото. Пожаръг се гаси с огън. Омразата у злия е многократно по-силна и от най-голямата обич в добрия. Затова тяхната омраза ще ни е нужна. Трябва да я използваме. Лошите мисли на хората дават живот и сила на Злото, а то всячески се старае да завладее света. Любовта и добротата в хората е толкова малка, че не може да се противопостави и поради тази причина добрите страдат, а злите под покровителството на Злото, се радват на победи. Но, както знаеш, победите са временни и кратки. Победи на живите хора, които след своята смърт страдат в черните светове. Виждал си световете на мрака и знаеш каква печал се носи от там. Виковете, молбите и плачът, който идва из дълбините, не ще смекчат ничие сърце, защото тези души си заслужават съдбата и мъките,  на които са подложени. Тангра никога не ще осъди на тези мъки гладния, откраднал парченце хляб, за да се нахрани, но ще осъди имащите, които не са нахранили крадеца, защото богатството си са взели именно от хляба, който би трабвяло да е имал този бедняк. А Сикандър е един от тях. Бездната го очаква и всички, които не искат повече да страдат невинни, ще ни помогнат в тази борба. С порочното възпитание не очаквай добродетелни наследници.
 
Дилом разбираше какво иска да каже старецът. Историята на Сикандър му бе пределно позната и ясна. Шаманът имаше предвид следното: Дядото на Сикандър, Аминта[25] имал дъщеря и трима сина. Дъщерята се казвала Евриона, а синовете му Александър, Пердика и Балиду-бащата на Сикандър. Когато Евриона се оженила, съпругата на Аминта-Евридика станала любовница на зет си. Тя решила да убие своя съпруг и да постави за цар своя любовник. Като разбрала тези намерения  дъщеря ; разкрила заговора пред баща си и двамата съзаклятници били изпратени в изгнание. Не по-различно било положението и при Балиду. След като поел властта[26] едва на 22 години имал вече четири брака. Единият от тях е с Меда-дъщерята на Котилас[27]-гетския цар, а четвъртият за Поликсена[28] – дъщерята на Неоптолем[29]. Балиду бил олицетворение на Злото. Красноречив и остроумен, храбър и жесток, проницателен и лицемерен, обещавал и не изпълнявал, създавал омраза между приятелите си, а после ги помирявал; приятели имал според ползата, която извличал от тях, гуляел щом имал злато, а когато то свършвало, нападал съседите си, за да им го отнеме, горделив и свадлив, вероломен и зъл по природа, никога не се замислял за своите недостатъци. Физически бил не по-различен: куц и едноок. Всички тези недостатъци накарали хората да го наричат Варварина. Положителните му качества се губели в недостатъците, които притежавал. Когато посетил кабириите[30] на остров Самотраки, Балиду се влюбил в Поликсена, която била тогава на седемнадесет години и жрица в храма. Решил да се ожени за нея, въпреки че тя трябвало да стои в храма още три години. Когато обаче трите години отминали, Балиду научил, че тя е бременна. Той знаел, че детето не е от него, но се съгласил да я вземе, защото се знаело, че забременялото момиче по време на празниците е оплодено от самия Бог. Истината е, че по време на тези празници можело да притежаваш всяка от жриците, стига да платиш достатъчно. Като такъв се явил фараон Сенеджемибра Сетепенанхур или познат като Нехо[31]. Двамата ги е свързвало не само любовта, но и почитта към магиите и мистериозното. Фараонът дотолкова умеел да предсказва съдбите, че Поликсена предпочела да има дете от него, защото Нехо й предсказал, че детето им ще бъде велик пълководец, който ще завладее света. Представил се като лекар, фараонът присъствал на раждането. Но когато Поликсена го попитала защо не се радва на техния син, фараонът отговорил, че детето им се родило малко по-рано от предопределения от звездите час, а това означавало, че животът му ще бъде блестящ, но кратък. Разбира се,  Балиду, независимо че се оженил за Паликсена, не искал да признае детето. Но една нощ, когато заспал, Нехо му се явил в съня като сокол и му казал, че новороденото е заченато от самия Бог Амон Ра. Балиду може би от страх, а може би защото е повярвал, признал детето за свое. Независимо, че фараонът бил сполетяван от беди, войни и предателства, той винаги излизал победител. Тайната на неговия успех се дължала на една кутийка. Когато го заплашвала някаква неприятност, фараонът изваждал от кутийката восъчни кукли. Ако опасността идвала от към морето,  в пълната с вода кутийка пооставял миниатюрни кораби, после духвал и те потъвали. Ако ли по суша, отново подреждал куклите, които нашарвал със същите цветове, каквито носел настъпващият противник. И отново духвал и те падали, сякаш са мъртви войни. Така неприятелската армия била побеждавана. Това се случвало много пъти, докато веднъж не му съобщили, че персийският флот ще го нападне. Нехо отново подредил куклите по миниатюрните си кораби, но колкото и да духал, куклите и корабите не потъвали. Независимо от своето желавие, те оставали над водата. Нехо разбрал, че това е краят и преоблечен в обикновени дрехи, напуснал двореца и пристигнал в Бал Бал. Там се срещнал с Аристотел, който бил учител на Сикандър. Между тях се зародило истинско приятелство. Нехо учел и двамата на своите магии и лечението на много болести, а своя син Сикандър, който бил на тринадесет години, как да борави с магическата си кутия. Много години по-късно  още с първите стъпки на войната Сикандър освободил Египет. Вероятно не само той е знаел истинския си произход, а и цял Египет, защото бива посрещнат от жителите му с почести и дружелюбно като престолонаследник[32].Вероятно е изпитвал голяма обич към Нехо, защото неговото последното желание било да бъде погребан в храма на Амон в оазиса Сива. Когато обаче Балиду рашава да се ожени за пети път[33], Поликсена и Сикандър чрез подставени лица го убиват, за да изпреварят събитията и Сикандър да стане цар преди претенциите на новия претендент. Това става на същия ден, когато Балиду прави сватбата на дъщеря си Клеопатра[34] за брата на Поликсена-Александър[35]. Това убийство в такъв знаменателен ден[36] показва жестокостта и безчувствието на майка и син в името на властта. Колко велик може да бъде един завоевател след като се знае, че е убил приемния си баща, приятелите си и няколко милиона човека!?
 
Старият шаман стана с мъка. Изтощеното му тяло не се подчиняваше. Потърси кожената торба, в която щеше да намери конопените семена, сушени гъби, треви, билки и хаома[37]. Намери я. Отвърза конопените върви и загреба с шепата. Надвеси се над горещите камъни и хвърли сместта върху тях. Изви се бял дим с приятна миризма, но който така лютеше на очите, че и двамата ги затвориха и търпеливо зачакаха.
 
-Ще направя всичко по силите ми, за да изпълня това дело, кам.[38]
 
-Ако се съмнявах, щях да избера друг на твоето място. Този път ще трябва да останеш малко по-дълго в шатрата, защото ще трябва да сме в отвъдното за по-дълго време от обичайното. Вероятно аз ще позакъснея, но ти ме чакай.
 
Старецът загреба още една шепа и двамата се надвесиха над камъните, за да поемат с пълни гърди от дима. Момчето усещаше първите признаци. Въпреки че чувстваше замайване, отново се надвеси над димящите треви. Пое дълбоко въздух и почувства как се отделя от тялото. Чувстваше се лек като вятъра. Искаше му се да излезе извън шатрата, но трябваше докрай да изпълни заръките на стария шаман и остана в нея. Виждаше свитото си тяло в пръстта и това на стареца, който още веднъж бръкна в торбата и захвърли треви в огъня. Стана му смешно, когато шаманът го побутна. После излезе извън шатрата. Чуваше милиарди звуци. Ако искаше,  можеше да различи всеки поотделно и дори да отиде да ги чуе на място. Отдели плясъкът на вълните от ромона на планинския поток, после почукването на кълвача в накаква гора, после скърцането на гъсеницата в дървото, на която чукаше кълвачът. Думи на хора, които не го интересуваха, освен, разбира се, тези на Сикандър и неговите приятели. Но не трябва да предприема никакви действия преди старият шаман да се присъедини. Едновременно с това чувстваше съвершенството на осезаемостта си. Можеше да види гъсеницата в дървото или корена зад скалата. Около него преминаваха безброй същества, които усещаше и познаваше. Всяко от тях имаше своя цвят и свое очертание. Това бяха духове, които се лутат в безкрайността, мисли на хора, души, които не искат да се отделят от материята поради страх от неизвестното, обиди. Те се появяваха като изригване на вулкан, осветяваха за миг простора и после изчезваха. Но въздухът ставаше много по-плътен и тежък. Понякоха, когато се случеше нещо добро и красиво, въздухът изригваше в бяло- синя светлина и ставаше по-леко и приятно, но това се случваше толкова рядко, че почти се губеше всред неприятностите. Момчето реши да погледне зад планината, за да успокои майка си. Както и друг път го бе правил, изгаси огъня в шатрата, точно когато тя се загледа в него и отново го запали.
 
-Дилом, Дилом, детето ми, обещай ми че ще се върнеш!?- крещеше майката като видя това с надежда да бъде чута от своя син. А за него това бе крясък сякаш н ухото му. – Ще те чакам ден и нощ. Дилом, върни се по-скоро. Предайте на хаган Албуга, че тръгнаха. Дилом ми прати поличба.
 
Виждаше майка си разрошена и притеснена как бяга към шатрата на кхагана, за да предаде важната вест. Не разбираше от какво идваше това нейно притеснение, но винаги ставаше така независимо, че постоянно я успокояваше след своето завръщане. Мъжете в селото веднага запалиха огъня, който бе предварително приготвен. Щеше да гори, докато не се завърнат изпратените в отвъдното. Около огъня щяха да се пеят песни и играят танци денонощно. Хората падаха, опиянени от умора  или прекалено много изпития кефир[39], после се събуждаха и почваха всичко отначало. Момчето почувства присъствието на стария шаман, въпреки че той бе още в шатрата. Почувства както неговият повик, така и добрите му помисли спрямо него. Това го зареди с нови сили, въпреки че не знаеше каква борба го очаква, с кого и с каква сила. Вярваше в победата на добрите сили над Злото, но не разбираше само, защо трябваше старецът да остане заложник и да не се върне. Може би чрез свята жертва старият шаман отиваше в друг още по-красив свят от предишния, в който е съществувал. А може би нещо друго, което ще разбере  едва,  когато достигне до неговото духовно съвършенство.
 
……………
 
Сякаш бурни ветрове от чувства и желания се бореха над Сикандър. Студените ветрове на Злото с горещите на Доброто се вплитаха едни в други, тъй както пролетните ветрове се борят помежду си. Старецът, промъкнал се до Сикандър, бавно отделяше душата му. Злите сили се противопоставяха на това, искаха да запазят своя син и се бореха, за да унищожат стареца. Но това бе трудно, защото над него като щит го пазеше момчето, което сякаш знаеше как,  и успешно отблъскваше пристъпите на Злото. Душата на Сикандър се бореше с неистови сили, за да остане в тялото. В първите дни все още можеше да говори, но слабо, после, изнемощял и отпаднал от напускащата го душа, от гърдите му не можеха да излизат думите и успяваше само със знаци да нареди на приятелите си своите изисквания. Страхът от неизвестното и слабостта от губещия се живот го правеха още по-слаб и жалък. Приятелите му разбираха неговата кончина и разпределяха при живия цар своите владения. После Сикандър спря да се движи. Тялото му бе живо, но без душа. Дни наред, забравен в един килер[40], той чуваше техните разговори, техните обиди спрямо него, караниците помежду им, но беше безсилен да направи каквото и да е. Мигът, в който душата се отдели от тялото, старият шаман полетя в неизвестното и  повече младежът не го видя. Лекарите разрязаха тялото му, извадиха вътрешностите, мозъка му и го балсамираха с прополис, мед и смоли, за да бъде отнесен към дома[41]. Това бе краят на сина на Злото. В различни периоди на човешкото съществуване Злото праща своя син с лице на човек, който сее смърт и разруха, носи печал и болка и си отива винаги в самота, мразен от чужди и от свои.
 
……………
 
-Дилом, Дилом, тук ли си? Майката опипваше тялото на момчето. Усещаше неговото присъствие, но се страхуваше от все така обездвиженото тяло.- Дилом, момчето ми, прибирай се вече. Не ме оставяй сама. Дилом, върни се. Как ще живея без теб.
 
В шатрата кожите отдавна бяха изсъхнали и сега бяха опънати до скъсване. Майката чувстваше някаква тежест върху себе си. Някаква плътност на въздуха, което бе чувствала и друг път при неговите пътешествия извън тялото и после бе разбирала, че това е когато нейният син се е върнал, но не се е прибрал в тялото. Знаеше от стария шаман, че това е най-нежеланото нещо на душата- да се прибере в една несъвършенна плът. Но този път нещата бяха по-различни. Единадесет дни момчето не показваше никакви признаци на живот. Тънката нишка, която свързваше душата и тялото имаше опасност да се прекъсне. Пулсът почти не се чувстваше, както и дишането. Малката мидена черупка, която слагаше пред устните му, едвам едвам се изпотяваше, но това я обнадеждаваше,  и така ден след ден.
 
-Дилом, усещам те. Дилом, тук ли си?
 
Пръстите на ръката съвсем леко помръднаха. После момчето пое дълбоко въздух и се закашля.

Майката се разплака и зацелува лицето на детето си -лицето на бъдещия Велик кам.


[1] Кам-наименование на шамана сред скитски, респективно българските племена. Жреци, колобри, маги.
 
[2] Дилом-Змия-стара българска дума. В древността повечето хора са носели имена на животни.
 
[3] Тангра –понякога наричан Небесния.  Основен и най-велик бог сред скитските, респективно българските племена.
 
[4] Етей-брат на кхагана Бояр .380-339 г.пр.н.е.
 
[5] Духове в древната митология на българите
 
[6] Бал Бал- гр. Пела-родното място на Александър Македонски
 
[7] Сикандър-така Александър Македонски е познат сред скитските и азиатските народи.
 
[8] Балбала-така са наричали Македония скитските и азиатските народи
 
[9] Бояр-кхаган на българити според Джагфар Тарихи том.III
 
[10] Вери-стара българска дума означаваща вълк
 
[11] Филип Македонски
 
[12] Баламир 339-320 г.пр.в. е.- син на кхагана Етей,кхаган на българите
 
[13] 339 г.пр.н.е.
 
[14] Албуга-Съгеркан 339-310 г.пр.н.е. кхаган на българите и брат на Баламир
 
[15] има се впредвид Авестите-книги на древната религия Бо, от която впоследствие се ражда Зороастризма. Книгите представлявали свитъци от волска кожа, на която били написани писанията със златни букви.
 
[16] Планинска система в Азия, западно от Тибет
 
[17] Историческа област, обхващаща северната част на днешен Афганистан
 
[18] Из „История на Александър Велики„ от Квинт Курций Руф-книга 7
 
[19] Древното име на р. Дон
 
[20] Зопирион-наместникът на Александър Македонски в Тракия. Вероятно този поход е с нареждането на Александър
 
[21] 325 г.пр.н.е.
 
[22] Има се в предвид първите преселения на скити и траки на Балканския поруостров-около 1300 г.пр.н.е.
 
[23] 329-Александър екзекутира Филотас в съмнение за заговор, а по-късно и стария и верен негов военоначалник Парменион, бащата на Филотас, който е в Медия.
 
327- В Самарканд, бил даден пищен пир. Към мегаломанията на Александър се прибавили пристъпите на тежко пиянство. Сред приятелите му бил и Клитий, който служил при бащата на Александър, Филип, и спасил живота на Александър в битка.Когато Александър започнал да се хвали, че подвизите му са далеч по-героични от тези на баща му, Клитий ядосано се провикнал: “Дължиш цялата си слава на баща си!” Пияният Александър сграбчил едно копие, убил другаря си. За да оправдаят убийството, приятелите на Александър  обвинили Клитий в измяна.
 
[24] 327 лятото- по време на пир няколко македонски аристократи падат ничком и целуват краката на Александър. Историкът Калистен от Олинт, племенник на Аристотел, отказва. Скоро е открит заговор срещу Александър, ръководено  от Хермолай-ученик и приближен на Калистен. Пленниците са измъчвани и принуждавани да кажат името на Калистен, за да бъде убит и той.
 
[25] Аминта III -393-370 г.пр.н.е.
 
[26] 356 г пр. н. е.
 
[27] Според „ Дипнософисти” на Атеней
 
[28] Поликсена майката на Александър Македонски. Позната ни е още като Мюртиле и Олимпия.
 
[29] Неоптолем-370-357 г.пр.н.е.-Епирски цар.
 
[30] Мистериозни празници посветени на кабириите-демонични същества на продородието и мореплаването
 
[31] Нектанеб ІІ (Сенеджемибра Сетепенанхур) – ок. 360 – 343 г. пр.н.е.-фараон на Египет
 
[32] 332 г.пр.н.е.
 
[33] 339 г.пр.н.е.
 
[34] Да не се бърка с Клеопатра Египетска
 
[35] Александър е поставен за цар на Епир от Филип
 
[36] 336 г.пр.н.е
 
[37] Наркотично растение.Виж „Войните на Селевк”
 
[38] Кам-така старите българи са наричали шамана
 
[39] Кефирът е ферментирала млечна напитка от краве, козе или овче мляко, с помощта на тибетска гъба. Кефирът от кобилешко мляко се нарича кумис.
 
[40] Според Плутарх: „По време на разногласията между военачалниците, които продължават няколко дни, тялото си остава чисто и свежо, без никакви следи от петна и разлагане, макар да лежи пренебрегнато в тясно, задушно помещение.“
 
[41] Трябвало е да бъден погребан в религиозната столица на Македония-Еге, но край Дамаск, саркофагът е отвлечен от Птоломий-наместникът на Египет и погребан в саркофага на фараон Некнатеб II в Арександрия.