Добрият Мечо

Границата между Добротата и Глупостта е толкова тънка, че в единият случай, хората те приемат за добряк, а в другият – за глупак.
 
Трябва да си добър, за да прозреш добротата в някого и да помагаш на изпадналият в беда.
 
Лежи си Мечо на горската поляна, радва се на идващото лято, на птичките възпяващи
 Любовта, на пеперудите реещи се по двойки сред цветята и му се ще да запее от щастие. Ще му се, ама не запя, защото миналата години, когато го направи, всички животни напуснаха гората, за да не им се повреди слуховият апарат. Две седмици стоя самичък и нямаше с кой да си поиграе.
 
Реши да отиде до реката, за да се изкъпе. Миналият път пора му каза, че от тежката му миризма, се вмирисал и самият той и ако Мечо не поддържа необходимата чистота, няма повече да си играят заедно. Тогава на Мечо му стана много мъчно, но бързо му мина и сега бе решил да не повтаря грешките си от преди. Все пак трябва да се уважават желанията на приятелите.
 
Край реката, Мечо седна на един камък и се загледа в неописуемата красота на Природата. Наоколо водни кончета с прозрачносини крила кацаха по цъфналите
 цветя, рибки плуваха игриво до самите му крака, по върбите спуснали клони до самата вода, строяха гнезда няколко птички. Мечо стоеше възхитен от този земен
 Рай. Стана пъргаво от местото си и се затича към близкия вир, сви се като топка и цопна тежко във водата. Но когато излезе от нея, една жаба се бе изправила наедин камък и крещеше с цяло гърло:
 
-Какво правиш бе, идиот такъв!? Не виждаш ли, че съм хвърлила хайвер. Господи, тоя кретен уби всичките ми малки, беззащитни и невинни жабки! Мръсен, долен убиец!
 
- Извинявай жабке. Аз не знаех, че…
 
-Млъкни, кретен такъв! Аз не съм ти жабка! Аз съм първо госпожа и второ грижовна майка.
 
После жабата се обърнала към насъбралите се животни и още повече започнала да крещи:
 
-Сами сте свидетели, как тази воняща торба, уби моите невинни жабки, които щяха ви приспават в нощите си със своите невероятни певчески дарби. Не случайно е казано:
 
Премислени дела, слова подбрани,
 
разграничават Мъдреца от Глупака.
 
Виж, как паякът, за да се нахрани,
 
дълго мрежите плете и знай да чака.
 
Мечо бе потънал в печал. Искаше му се отново да е зима, а той да се е сврял в хралупата си и да забрави този кошмар. Виждаше осъдителните погледи на животните. Наведе глава и успя да каже единствено:
 
-Извинете.
 
Дори не разбра как щъркела се прилижи до него и го покри приятелски с крилото си.
 
- На кой се извиняваш бе, Мечо!? На тази крастава жаба, която никой не е питала къде да си прави жабуняка, или на нас, които сме дошли при теб да ти съчувстваме. Всички сме на твоя страна.
 
-Не е така. Не бях прав. Трябваше да се огледам преди това. Сега дори ме е срам да си тръгна.
 
-От какво?- недоумяваше щъркелът.-Не си ли чувал мъдрите да казват:
 
Не се осланяй на свойта доброта!
 
Мръсникът, с туй не се съобразява.
 
Я виж, газелата как пиеща вода,
 
за крокодила, лесна плячка става.
 
-Може би трябва да й помогна да си направи нов дом за жабките.
 
-А не щеш ли и да станеш баща на жабките!?
 
-Нищо няма да правиш. Прибирай се по живо по здраво.
 
Мечо наведе покорно глава и провлачи крака към поляната.
 
А щъркелът се обърна, протегна шия, хвана крещящата жаба и я погълна. Тъкмо щеше да разпери криле и да оглети, когато до него отново достигна гласът на Мечо:
 
-Извинете, мравчета. Не ви видях.Тъкмо се бях замислил за жабата.
 
-Каква жаба бе, мързел. Ние тук път строим, храна пренасяме, а ти блееш. Не си ли чувал това:
 
Със съседите живей в едно.
 
Не ги отделяй със ограда!
 
Ястребът край своето гнездо,
 
знай, птички не напада!
 
-Какво стана пак!? – Обърнала се сърната към щъркела.
 
-Нищо, Мечо настъпил мравешката пътека и сега им се извинява. Понякога се държи толкова глупаво, че чак ме дразни.
 
-Аз си харесвам Мечо, такъв какъвто си е: добър и приятел на всички. Щом го видя и се сещам за онзи стих:
 
Добър да си, не спирай до смъртта!
 
Така, душата ти, чрез болката израства !
 
Обида, мъка – остават във пръстта!?
 
Бързащият ручей, никога не жабунясва .
 
-И аз си го харесвам, но все трябва да го наблюдавам, защото винаги изпада в неудобни ситуации.
 
-А сега какво ще правим с него!?
 
-Нали е казано:
 
Не е приятел, този, що нехае,
 
потрябвал ли ти е веднъж!
 
От облаците ползата каква е,
 
щом не се превръщат в дъжд!?
 
-Така че ще търся мравояда. – отвърна щъркелът и отлетял.