Завръщане в Бъдещето

Това, което ще се случи в Бъдещето, е било вече в Миналото.
 
Вървеше по безлюдните улички, самотен и стар. В късният следобед слънцето изгаряше и караше хората да се приберат в домовете си в очакване на хладния бриз. Само врабчетата се караха под стрехите и внасяха някакъв живот, в това време на деня. Улиците, посипани с пясък, с годините се бяха превърнали в ситна пръст, в която все още можеше да се забележат черупки от морски миди и охлюви. Крачките му бяха тромави и бавни. Радваше се и на това. За къде да бърза? Радваше се, че все още може да ходи, че все още може да вижда света и да се докосва до него. Бе израсъл в гръцкия квартал на града. Познаваше всяка уличка, всяка къща и всяко параклисче в нея. Тези малки светилища, представляваха вградени в основите ниши, с различни големини, но не повече от това, в него да се събере едно кандило, една икона и съд с храна за мъртвите. Кандило, се палеше при църковен празник или помен на починал близък роднина. В едно от тях, сега гореше свещ, пред иконата на Света Марина. Спомни си, че в същата къща живееше баба Марина. Шеговита и добра. Често, когато минаваше покрай нейната къща и та го забележеше, му позволяваше да си откъсне от голямата смокиня. Сипваше му сладко от зелени орехчета и го изпращаше с пожелания все така да е послушен. Баба Марина беше починала преди много години, но на този ден, живите си спомняха за нея и чрез аромата на свещта, пращаха своите послания до душата й, че все е в сърцата на живите, че все още я помнят и обичат.
 Тук, в Поморие, домовете никога не се заключваха. Вратите не се правеха с ключалки. Само едно дървено резе притваряше вратите, за да не влизат кучета и домашни животни. Всеки човек можеше безпрепятствено да влезе в покоите на къщата, но никога нямаше да отнеме чуждото. Кражбата бе непозната дума. Вярата и добродетелите насаждани от поколения, бяха изкоренили този грях от мислите на хората.
 -Псаря , псаря – викаха рибарите, нарамили тежките кошници с току що уловена риба. Повечето имаха редовни клиенти и отиваха първо при тях, за да поолекне товара преди да тръгнат и предлагат стоката си на непознати. От вратите излизаха възрастни жени или майки прегърнали невръстните си деца. Избираха от улова и отново се прибираха по домовете си, за да намерят хлад от горещините.
 Мъжете още в ранни зори бяха на полето и в града оставаха или старците или пияниците.
 В късния следобед щяха да пристигнат каруците от полето, натоварени с дареното от природата и тежкия труд. Мъжете щяха да поспрат в кръчмата, да изпият една-две чаши вино и да се отправят към дома, където ги чакаха нежната целувка на любящата съпруга и милата прегръдка на невръстното им дете.
 Свещта в параклисчето изведнъж угасна. На вратата се показа жена.
 -Момченце, търсиш ли някого или си се изгубил?
 Момчето повдигна стреснато глава.
 -Не..аз…да…Марина в къщи ли си е? – попита най-неочаквано то.
 -Да, разбира се, у дома е. Сега ще я повикам.
 Жената извика името на дъщеря си, като не преставаше да оглежда момчето.
 -Съученици ли сте?
 -Не, госпожо.
 -На курорт ли сте дошли?
 -Да, госпожо.
 -Качи се на тротоара, че да не те блъсне някоя кола. Карат като луди. Да мине лятото, че да си отдъхнем. Тук лятото е като санаториум за психично болни. Хотелите не могат да приберат почиващите, а на плажа една хавлия не можеш да оставиш. По цели нощи викове и песни. Но ще мине и това. Е, до скоро, че съм сложила тенджера на котлона. Надявам се пак да се видим, млади господине.
 -И аз, госпожо.
 Жената се прибра и още не бе се затворила вратата, когато от нея се показа лицето на десет-дванадесет годишно момиче. То се заозърта във всички посоки и бързо се прибра в къщата.
 -Мнооого приятно момче. Възпитано, интелигентно, с обноски. Малко особено облечен, но си личи, че е чистоплътно и с изгладени дрехи. Марина, искаш ли да ти кажа честно, ама честно. Това е най-свястното момче, с което си дружала някога.
 -Майко!
 -Така е. Само не разбрах как се запознахте? И не знам защо, но имам чувството, че съм го виждала някъде.
 -Майко!
 -Добре де, спирам. Знаеш ли, този млад господин май е влюбен в теб.
 -Майко!
 -Кажи!
 -Не мога да разбера, за какво момче говориш!?
 -Как за какво!? За това, което те търси, разбира се.
 -Навън нямаше никакво момче.
 -Как нямаше!? Та ти направо ме изблъска от вратата. Не може за такова кратко време да отлети!?
 -Като ти казвам-нямаше! От известно време забелязвам, че започнаха да ти се привиждат някои неща. От възрастта е май.
 Майката само се усмихна на шегата.
 -Улицата бе пуста. С изключение на един дядка с бастун на отсрещния тротоар. Освен той да е „младият господин”!
 -Без жаргони, моля те! Ако е бил той, пак ще се върне и ще те намери.
 -Стареца ли!? Не, благодаря!
 -Не, говоря за момчето. Всъщност това може да е една и съща личност.
 -Майко, ти полудяваш, да знаеш!
 -С такава дъщеря, какво друго може да се очаква от мен!?