Човеци

Това, че много хора приличат на Човеци, в никакъв случай не означава, че са такива.
 
Вървях  между железните огради на заводите. Високи и грозни, напомняха за затвори и концлагери. Хората по кабинките на порталите бяха единствените живи същества по това време. Работниците от редовната смяна, отдавна бяха по домовете си. Трябваше и аз до сега да съм си в къщи. Шефа взе много често да изисква от мен да оставям след работа, за което разбира се изобщо и не споменава за допълнително възнаграждение. Все спешно трябва да се направи нещо. Все сводки. Все ще
 санкционират фирмата, ако не бъде свършено и прочее. Ами като не знаеш да ръководиш фирма, защо се захващаш тогава!? То българина, ако е некадърник, непременно ще е богат, винаги ще се заеме с това, което не разбира  и при всички случаи ще е стиснат. Толкова стиснат, че и евреина поклон ще му направи. В този ред на мисли до мен достигна лаят на кучета. Грабнах една пръчка и се затичах. Много често оставени уж да охраняват заводите, кучетата излизаха извън оградите и нападаха хора.
 Предположих, че е станало същото и не се излъгах. Една жена на около тридесет, бе залепнала като плакат на една бетонна ограда и стоеше така като препарирана, а петнадесетина кучета, озъбели се срещу ней, не й заваха възможност да направи и
 крачка. Разгоних ги с викове и зори цапардосах едното по главата, което заквича от болка и накара и другите кучета да избягат страхливо. Попитах жената дали е добре. Не ми отговори, а се хвърли на врата ми като ме целуваше по бузата и изразяваше
 хилядите си благодарности.
 
-Благодаря Ви, много Ви благодаря. Вие сте моя спасител. Вие ми спасихте живота. Как да ви се отблагодаря. Само ми кажете.
 
От очите й се стичаха сълзи, които размазваха грима по лицето й. Стана ми неудобно от тези силни думи и се опитах да я отдръпна от себе си.
 
-Успокойте се, госпожо. Нищо особено не съм направил. Всеки на мое място би постъпил по този начин. Нормално е. Човешко е.
 
Изведнъж лицето й придоби суров вид.
 
-Мислите ли!? Вижте онзи пазач на портала. Цял час стоя на тази стена, а той си стои в кабинката и се смее. Според вас, това човек ли е!?
 
Портиерът, като разбра, че говорим за него, излезе и се затътри някъде към цеховете на завода, за да се скрие.