Пазар

И ако жените разбираха от изкуство и можеха да оценят мъжката красота, последните нямаше да бъдат водени за носа.
 




- Съжалявам, господин Параскевов, но обстоятелствата са такива! Нали разбирате, инфлация, поскъпване на пазара, форсмажорни обстоятелства…
 - Ама Вие ми обещахте, че за тези пари мога да си купя къща, нали?
 - Да, така е! Но вижте за месец как се вдигнаха цените на къщите и просто Вашите пари са недостатъчни, за да закупим каквато и да е къща в близките села.
 - Но Вие сте брокер – толкова ли не успяхте да предвидите това поскъпване? Сама разбирате, че продадох магазинчето си с една-единствена цел – да купя къща на село, а сега с тези пари, както ми обяснявате, не мога да купя дори и собствения си магазин.
 - Така е, господин Параскевов, но искам да ме разберете правилно! Искам да Ви помогна! Самата аз не съм очаквала това поскъпване!
 - Разбирам Ви, госпожо, но…
 - Госпожица!
 - Да, извинете ме,….но не очаквах, че толкова красива жена може да се окаже неангажирана.
 - Благодаря за комплимента, господин Параскевов! Много сте мил, но чак красива…
 - О, бога ми! Това е самата истина! Не бих си позволил да бъда неискрен с Вас.
 - О,господин Параскевов, ако не бях в това сконфузно положение, щях да си помисля, че ме ласкаете с някаква цел!
 - С каква цел, госпожице,…
 - Дамянка!
 
- Госпожице Дамянке?
 - Ами, примерно, за някаква облага.
 - Каква облага?
 - Знам ли? Има разни хора с долни помисли. Знаеш ли какво им е в главите?
 - Права сте, госпожице Дамянке! Има какви ли не хора: хитри, лукави, готови да те предадат за едното нищо.
 Дълго и напрегнато мълчание…
 - Душата ми се е свила, госпожице Дамянке! Едно ми е такова тежко…
 - Разбирам Ви, господин Параскевов!
 - Не разбирате, госпожице Дамянке! След като продадох магазинчето, сега няма къде да отида. Аз съм на улицата, аз съм бездомен! Навярно ще спя под мостовете, ще се завивам с вестници, ще ме гонят и хапят кучетата, а зимата ще ме прибират в някой пансион за просяци.
 - О,господин Параскевов, не говорете така! Все някой ще Ви прибере: жена, деца, брат, сестра…
 - Никой си нямам, госпожице Дамянке! Сам съм на този свят! Няма при кого да отида.
 - Колко жалко, господин Параскевов, че си нямате никого на този свят!
 Дълго и напрегнато мълчание…
 - Ама нека да бъдем оптимисти, господин Параскевов! Та Вие имате достатъчно пари, за да не сте просяк и да живеете нормално. Пък и парите Ви за малко не достигат, за да си купите къща. Нека да се надяваме, че инфлацията ще спре и недвижимите имоти ще се върнат на старите цени, когато ще можем да Ви осигурим една красива къща с дворче, където да си отглеждате рози, да си пиете ракийката на верандата….
 - … ама аз не пия, госпожице Дамянке!
 - Извинете. Тогава ще си пушите цигарата на чист въздух….
 - … ама аз и не пуша!
 - Извинете, господин Параскевов! Тогава ще си разхождате кученцето из дворчето…
 - … и кокошчиците, госпожице Дамянке!
 - О, разбира се , господин Параскевов, и кокошчиците…
 Дълго и напрегнато мълчание…
 - Господин Параскевов, чувствам се виновна от създалата се ситуация… И искам да Ви помогна, но се страхувам да не се компрометирам във Вашите очи… Нали ме разбирате?
 - Съжалявам, госпожице Дамянке, може да изглеждам глупав във Вашите очи, но нищо не разбрах от думите Ви!?
 - Да,… сигурно сте прав! Може би не ме разбирате, защото ми е трудно да се изразя.
 - Аз ли Ви затруднявам?
 - Да… Разбира се, че не, господин Параскевов! Просто исках да Ви предложа,… до успокояването на пазара де,… временно, да се настаните в моя дом.
 - О, госпожице Дамянке, колко сте възвишена и благородна, но не бих Ви се натрапил по този, как да се изразя – нахален начин. Какво биха казали съседите, като ме видят, че излизам от Вашия дом? О-о-о, не искам дори да си помисля за това! Да компрометирам най-добрия си… приятел, ако мога така да се изразя. Та, колко хора на този свят биха направили този жест за един… непознат?
 - Но… Вие не сте непознат, господин Параскевов! За всичките тези дни, в които продавахме Вашето магазинче, аз започнах да Ви чувствам… толкова близък…
 - Радвам се да чуя това от Вас, госпожице Дамянке! Думите Ви са като балсам за душата ми. Сърцето ми прелива от радост, че мога да бъда Ваш приятел.
 - В края на краищата в името на приятелството и високоблагородната кауза, която си поставям, съм съгласна да приема всякакви обиди и хули, но да постъпя християнски и да помогна на изпадналия в беда мой приятел.
 - Госпожице Дамянке, не мога да овладея сълзите си! Вие ме правите щастлив! Аз съм готов да се омъжа за Вас, само и само да не се опетни Вашето име.
 - О, господин Параскевов, не бих се съгласила на тази крачка! Бих се омъжила само за човек, който ме обича истински. Искам да съм богиня за него, да бъда най-красивата в неговите очи, да вижда в мен една умна и добра жена, да бъде готов да даде живота си, ако трябва за мен. Ето, за такъв човек бих се омъжила, а не от някакво си съжаление.
 - Но… аз Ви обичам точно по този начин и бих се оженил за Вас по всички онези причини, които изредихте преди малко!
 - Разбирам Ви, господин Параскевов, но когато пазарът се успокои и Вие си купите къщичката, на мига ще забравите за мен и ще хукните след първата фуста.
 - Аз не съм такъв човек, госпожице Дамянке! Ще Ви бъда верен до гроб, дето се казва!
 - Пет години!
 - Какво „пет години”?
 - Пробен брак пет години! Нека видим как бихте реагирали след успокояването на пазара. Нека видим дали аз ще бъда Вашата богиня и какво бихте направили за мен. Ще ме будите ли с целувка всяка сутрин, когато ми поднасяте кафе и кифличка в леглото! Дали няма да сте заспал, преди още да съм си сложила камизолката? Между другото, не знам дали няма да Ви отблъсне това, но съм свикнала да спя гола – само по една тънка и прозрачна камизолка.
 Господин Параскевов бърше бликналата пот, а госпожица Дамянка гледа свенливо към земята.
 - Не, това няма да ме отблъсне, напротив… И кафе ще ви нося в леглото, и кифличка, и курабийки. Омъжете се за мен, госпожице Дамянке и аз ще Ви бъда верен роб!
 - Пет години!
 - Добре, пет години!
 - Между другото – какво работите, господин Параскевов?
 - Счетоводител, главен, в една офшорка. Заплатата ми е добра! Ще помагам, с каквото мога! Нали ще сме семейство!
 - Семейство, но без деца!
 - Разбирам Ви, госпожице Дамянке,… на нашата възраст,…на моята възраст…
 - Какво искате да кажете с това „на нашата възраст”? Знаете ли, че по-твърди гърди от моите не можете да откриете? Знаете ли, че зърната ми са по-големи от афъзка? А соковете ми текат като планински поток?
 - Знам,… всъщност не знам…
 - Знаете, знаете! Вие само знаете да обиждате безпричинно и жестоко едно слабо същество като мен. Ах, как ме разстроихте само….
 - Прощавайте, но аз…
 - Знаете ли, че бедрата ми са изваяни сякаш от Леохар;… Нямам бръчки, нямам стрии… Знаете ли, че мога да правя любов непрекъснато,… денонощно? Вие можете ли, питам Ви аз?
 - Не знам, госпожице Дамянке! Ще се понапъна…
 - А ще издържите ли на страстта ми?
 - Ще издържа!
 - Всяка вечер?
 - Всяка вечер!
 - По няколко пъти?
 - По няколко пъти.
 - И сутрин?
 - И сутрин.
 - По цял ден в почивните дни?
 - По цял ден.
 - И… ако не успеете?
 - ”Ако не успея”?…
 - След петата година си тръгвате по живо – по здраво!
 - Да, ”по живо – по здраво”…
 - Защото човек струва толкова, колкото струват думите му, нали така?
 - Напълно права сте, госпожице Дамянке!
 - В такъв случай се договорихме, нали, господин Параскевов?
 - Договорихме се, госпожице Дамянке!
 - Тогава, отивайте да си вземете нужните неща, а аз ще Ви чакам тук. И минете през аптеката, за да купите няколко… Ох, как ми е неудобно да казвам тази дума…
 - Ще ме извините, госпожице Дамянке, но не разбирам за какво става дума. Какво искате да взема?
 - Господи, как може да сте толкова недосетлив! Когато мъжете правят любов, какво си слагат?
 - Какво?
 - Как какво? В случай, че жената не иска да забременее?
 - А-а, презерватив!
 - Ах, какъв речник имате само, вулгарен… Все едно, че не сте главен счетоводител, а файтонджия. Бъдете по-стилен, господин Параскевов! Цялата се разтреперих от възмущение!
 - Прощавайте, че съм толкова невъзпитан.
 - После ще трябва да ме успокоявате някак си…
 - Ей сега, ще ви успокоя, госпожице Дамянке…
 - Тръгвайте, тръгвайте… И по-скоро се връщайте!
 - Ей сега, ще дотичам! Няма да се бавя изобщо…
 Счетоводителят хуква през глава, подскачайки като дете от крак на крак, радвайки се на щастливата случайност в живота си.
 Дамянка гледа някъде в далечината. После бавно се обръща и с изненада открива зрителите.
 - Какво ме гледате такива, бе? За мъжете става дума! Като видите някоя по-така жена и пощръклявате. А не дай си боже, да заговори за бельото си – изпадате в дилириум. А когато стане дума за секс – започвате да мислите не с тази глава, с която трябва. Ама другата – мозък няма! Да беше проверил и в другите кантори! Там има къщи! Какво се е лепнал за мен? Да не съм само аз!
 За тези пари кой знае каква съборетина щеше да вземе! А аз му давам шанс: да живее в уютен дом – сътворен от такива като вас и дори шанс да се ожени за мен, което много ме съмнява. Най-дълго издържа един военен. Три години! Спасиха го командировките и честото лежане в поделението. Те мъжете много бързо забравят за обещанията си! На третата година и се държат като бейове, а ти слугуваш. Няма да стане тази – да се превърна в слугиня на някой при наличието на толкова глупави мъже по света. Хайде, довиждане, че нещастникът пристига…
 И трябва да го попитам за името му, че пак ще забравя…
 
1.Леохар-/род. ок. 372 г.пр.н.е.-поч 328 г.пр.н.е./древногръцки скулптор