Съмнителни жени

Интригата се създава винаги от мързеливи и неангажирани хора.   

Звъни се на вратата. Бях забравил, че е петък. В петък жената е втора смяна и тъй като тереъта е свободен, по това време идва и съседът от долния етаж. Така е от години. Пием си ракийката, бистрим политиката, футболът и най-вече жените. Докато жената се прибере, вече сме си изяснили нещата и размътили мозъка.
 
-О, Емчо, не сме се виждали от цели два часа. Сега ще приготвя масата. Работа имах, та не сварих да нарежа салатата даже.
 
-Остави, днес не ми се пие.
 
-Какво-о-о!? Не ти се пие!?
 
Ето такова чудо не се е случвало, на Емчо да не му се пие ракия!
 
-И какво ще пиеш тогава?
 
-Вода, ако имаш студена.
 
-Ама ти сериозно ли…?
 
-Напълно!
 
Случило се е нещо. Тая работа не ми харесва. Ще ми каже, ама търпение нямам и го подхващам.
 
-Да не е умряла тъщата случайно?
 
-От хубаво кой страда бе, човек!? – Възмущава се той.
 
-Да не би колата нещо…?
 
-Нищо ; няма! Върви си.
 
-Да не би в работата, шефът, а?
 
-И там всичко е наред.
 
Брей този човек не казва. Знам, че си пада малко женкар. Може там да му е болката.
 
-Абе, Емиле, да не би да си влюбен?
 
-Да бе! Достатъчно пъти горях! Стига вече!
 
Щом и жените не го вълнуват, това означава, че положението е катастрофално.
 
-Емчо, да не би жената нещо…
 
-Мама й мръсна…уморена била…
 
Аха, там е проблемът. Ще си каже всичко. За мен тайни няма.
 
-Да не би да е загоряла манджата, а?
 
-Ще я загоря аз нея…само да усетя!
 
-Какво искаш да кажеш бе, човек? Че си има любовник ли?
 
-Нещо такова ми се върти в главата, гонят ме едни съмнения, ама само да разбера и ще я хвърля през терасата. Олекна ми след тази закана, защото аз съм на втория, а съседът под мен. Няма какво толкова да ; се случи на жената. Най-много някое натъртено дупе или навехнат крак. Ама след месец – два  ще се оправи.
 
-И какво те кара да мислиш, че си има любовник? Някакъв белег ли набара?
 
-Белези много…
 
-Ти пък! Изглежда свястна жена бе, Емиле!
 
-Свястна тя…. Те всички свястни изглеждат… Стар курвар съм аз и тези номера не ми минават…
 
-Какви номера  бе, човек? Нищо не разбирам!
 
-Преди години имах една, ама такава жена не си виждал…Страст на кристали…Само като я видех и вдигах крана.
 
-Самолета!-поправих го аз.
 
-Все тая! То от където и да я погледнеш-жена. Лежим си една вечер в апартамента ;, след като сме го направили няколко пъти, пушим си цигарите, а от нас тече вода като от Ниагарския водопад. Изтощени, ама щастливи.
 
„-Тази вечер, като дойде мъжът ти от командировка, как ще му се отчетеш?
 
-Как? –отговаря ми тя. -Ще му кажа, че съм уморена.”
 
-И какво общо има!? -недоумявам аз.
 
-Как какво бе!? Моята три нощи подред ми казва, че е уморена. От какво?
 
-Може наистина да е уморена жената.
 
-От някой бик, ли!
 
-Емиле, престани да говориш глупости. Ти като се прибереш, пльоскаш се на леглото и само телевизорът те интересува. А тя от работа, салата ще ти направи, ракийка ще ти поднесе, после ще ти сготви , за да напълниш червото, после ще измие чиниите и ще приготви децата за училище, и накрая искаш да не е уморена! Хайде, тази вечер направи това, което тя прави и ще видиш, че е от умора.
 
На Емил очите заискряха. Някаква плаха надежда се промъкваше в мрачното му съзнание и подсъзнание, може би.
 
-Прав си! Тази вечер аз ще оправям, ама ако и тази вечер не ми пусне, ще ; хвърля един профилактичен кютек. Утре като тръгваме на работа, ще ти кажа какво е станало. Емил си отиде, а аз цяла нощ очаквах побоища, ревове и сълзи да разкъсват нощта. Но нощта бе тиха и спокойна като съня на прасенце – сукалче. Така и нищо не се случи.
 
На сутринта още рано-рано го чакам на площадката пред входа.
 
-Какво стана бе, Емчо, снощи? Мислех, че ще се напукат панелите от клатене, а само ветрецът поклащаше щорите отвреме – навреме.
 
-Какво да стане!?
 
-Чисти ли, прави ли?
 
-Да, бе, направих салата, приготвих яйца на очи, нарязах хляб, после вечеряхме, оправих децата за училище-къде тетрадки, учебници, лъскане на обувки, гладене на дрехи, после измих чиниите и си легнах. Жената се шмугнала преди мен в леглото, стоплила го и още с лягането започна да ме опипва. Целува ме тук, целува ме там, абе глезотии.
 
-Видя ли!? Излезе ти късмета.
 
-Ъ, излезе! Не ми се правеше нищо. Така скапан бях. А тя патката му с патка ме пита: „Абе, Емиле, ти да не би да си имаш любовница!?” Да се чудиш какво да я правиш такава жена?