Любовниците на Адриан

                1 част-Антиной
 


 
Красотата, независимо от нейното великолепие, се подчинява винаги на интелекта.
 
Актуарията; пореше вълните на свещената река. Мътните води на Нил не бяха препятствие за императорския кораб. Три реда гребци напрягаха мускули и придърпваха греблата, водени от глухия тътен на барабана. Това не бяха роби, оковани във вериги, а свободни римски граждани, за които бе чест да служат на императора. Имаха право да слизат по брега, да се разхождат из градовете, които посещаваше Адриан, но водени от дисциплината, не употребяваха алкохол и винаги бяха готови да се спуснат в трюма, където се намираха пейките и греблата им, за да изпълнят и най-дребната прищявка на Божествения.
 
Сега, когато изпълняваха своите задължения, не си позволяваха да разговарят помежду си, а следваха точно ритъма на барабана, за да може всички гребла да се движат в синхрон. Антиной; седеше встрани от тях и се възхищаваше на огромните мускули и широките им рамене. Беше му приятна дори миризмата на пот, която изпълваше трюма. Може би това го връщаше в детството, когато бе роб на управителя на Клавдиополис. Като любовник на императора имаше право да обикаля из актуарията и да посещава всички помещения из нея. Най-често се спираше до сънародниците си и разговаряше с тях на родния език. Тези разговори му връщаха спомените към родителите му, които бяха разорени гърци, принудени да се превърнат в роби, поради неплатени задължения. По щастливо обстоятелство императорът посети къщата на управителя и там съзря красивото лице ва Антиной. Адриан; поиска да го купи, защото в него виждаше божествената и чиста хармония на Природата. Не след дълго Антиной бе отведен в покоите на цезаря;. Само дни по-късно  Божественият възвърна не само неговата свобода, но и тази на семейството му, като им бяха изплатени всички дългове от изминалите години. Едва четиринадесетгодишен Антиной бе направил чрез своята красота това, което неговите родители може би не биха постигнали до края на живота си. Самият той не можеше да повярва, че Фортуна; ще е толкова благосклонна към него, но какво щеше да поиска в замяна, все още не знаеше.
 
Сега гледаше с интерес този нов за него свят, преминаващите покрай тях лодки и гемии, стоките, с които бяха натоварени, пъстроцветните им дрехи , бронзовите им лица с учудени погледи от преминаващата актуария. Тръстиките се огъваха от вълните на кораба и от тях изхвърчаха пъстроцветни птици, а понякога с плисък във водите бързо се скриваха подплашени крокодили. Понякога над кораба прелитаха розово фламинго, папагали с невероятни окраски и още много други красиви птици, които Антиной дори не познаваше, но бе очарован от великолепието им. И той бе част от тази неописуема красота, но като представител на човешкия род имаше и душа, която го караше да прави преценка върху божествените творения. Тази душа сега бе изпълнена с ревност и мъка. Въпреки че през изминалата година; императорът го успокояваше и убеждаваше, че е единственият, когото обича, сега се бе уединил с Елий; – новия любовник на императора. Момчето бе на същата възраст, на каквато дойде и Антиной, но бе от стар атинянски род. Получил отлично възпитание и обноски в обществото, в едно с изяществото си и царствената си красота, бе заплаха за мястото на Антиной като фаворит. Елий имаше много повече достойнства, независимо, че отстъпваше по красота. Нима тя бе достатъчна, за да се задържи като фаворит? Нима искрената любов е достатъчна за това? Колко пъти императорът се уединяваше с момчето и беседваха на теми, които за Антиной бяха чужди и непознати? Поезия, философия, изкуство, красноречие, политика бяха табу за него. Чувстваше се пренебрегнат и отблъснат. Съжаляваше, че е толкова невеж и неук.  Антиной обикаляше из кораба и мъката му го караше все по-малко да забелязва красивите изгледи, които следваха един след друг.
 
Изведнъж с безразсъдството на двадесетгодишен младеж той взе решение да погледне през прозорчето на императорската стая. Може би от ревност, а може би от наивност взе това безразсъдно решение. Решение, което никой друг не би си позволил, защото го очакваше неминуемо и единствено смърт. Огледа се да не би някой да го забележи и започна да се приближава до прозореца на императорската спалня. Когато го доближи,  до слуха му достигнаха стонове. Изкуши се и погледна през него. Както и очакваше, неговият любим и Елий се бяха вплели в любовна прегръдка. Точно в този момент Адриан вдигна поглед и го видя. Антиной се отдръпна стреснат, но вече бе много късно. Знаеше какво го очаква! Погледна небето, сякаш търсеше извинение от боговете и близките, и се хвърли в мътните води на Нил. От двата бряга, усетили присъствието на плячка, се спускаха крокодили. Само след минута и войниците наблюдаваха  как хищниците подхвярлят и разкъсват прекрасното тяло на Антиной;.
 
1.Актуария – специален кораб от рода на галерите, предназначен за забавления и разходки.
 
2.Антиной – роден на 27.11.110 г. в Клавдиополис, област Витиния /днешна Турция/
 
3.Адриан – римски император /род. 76 г. Италика Испания, поч. 10.7.138г. Байя Италия/
 
4.Адриан посещава Витиния в124г.
 
5.Фортуна – рим. Богиня на щастието и късмета.
 
6.Адриан посещава Атина в 129 г.
 
7.Елий – син на заможни елини от Атина. Роден около 114г.
 
8.Това се случва на 30.10.130 г.