Любовниците на Адриан

                2 част-Елий


 
Тъй като човек приема нещата с възприятията си, с времето забравя колко интелигентeн е бил индивидът, но никога колко красив.

- Нима за изминалите близо седем години; не доказах любовта си към теб, цезарю? Нима не възпях моята любов в най-хубавите стихове, които си слушал? Нима не успях да бъда част от твоето сърце?
 
Адриан гледаше учуден любовника си и не можеше да повярва, че някой може да бъде толкова откровен с него. Вероятно това се дължеше на болестта, която го мъчеше вече няколко години;.
 
- На Антиной построи Антинополис, беше обожествен, построи храмове из цялата римска империя, устройваше състезания в негова чест, секат се монети с неговия образ, дори нарекоха съзвездие с неговото име! Нима моята любов бе по-малка от тази на Антиной?
 
-Не забравяй, мили ми Елий, че този Антиной умря от любовна мъка по мен. Нима ти би направил нещо подобно?
 
- Защо не, императоре? Не помниш ли, че ти ми бе предсказал годината на моята смърт;? Това бе точно тогава, когато скърбеше по Антиной. “Звездите показват – бяха твоите думи – че седем години ще бъдем заедно. Когато ти си отидеш, половин година след това ще те последвам и аз.“ Ето, това време приближава! Остават ми по-малко от две години. Нека тези две години не бъдат празни за нас, а да ги превърнем в нещо като красив финал. Тези години можем да решим съдбата на мнозина. Можем да създадем нещо ново и красиво и същевременно да унищожим старото и грозното. Ето, например, аз бих могъл да направя това, което би те зарадвало и никой не би те обвинил в каквото и да е.
 
- А то е?
 
- Смъртта на най-отявления ти враг. Тази, която със своя отвратителен характер те караше да търсиш утеха сред нас.
 
Адриан се замисли върху думите на младежа.
 
Сабина;! Наложеният му династичен брак бе пълен провал. Макар че бе все още малка, Сабина бе толкова глупава, самонадеяна, язвителна и злобна, че човек се замисляше откъде за тези четиринадесет години живот е успяла да ги придобие. Самочувствие, превзети маниери, изкуствени движения, лицемерие и алчност бяха нейните добродетели. За да се домогне до нея, на Адриан му се налагаше почти да се моли, сякаш за него бе превилегия да спи със съпругата си. Това убиваше гордостта му! Само след няколко несполучливи опита той й каза, че повече никога няма да поиска нещо от нея. И го направи! Независимо, че Сабина следваше своя мъж из обиколките му, изпълняваше това не от любов към него, а за да се покаже пред поданиците на Рим, че именно тя е императрицата. Обичаше ласкателствата, проявата на внимание, красивите облекла, разкошните вили и приемите. След онова обещание Адриан никога не се заинтересува от нейния личен живот. За него тя бе част от нещо минало. Само язвителните намеци от нейна страна относно любовниците му  го връщаха с ужас в миналото.
 
Елий бе прав! Адриан изпитваше непреодолимо отвращение, омраза и погнуса от съпругата си. Човек-естет, разбиращ от изкуство, направил немалко за него, не можеше да понесе толкова несъвършена изработка на природата като Сабина.
 
- Добре! Да бъде както ти искаш! Ако обещаеш, че ще изпълниш това, което си намислил, аз от своя страна ти обещавам, че ще те направя цезар и ще те обожествя приживе. Дори и в най-големите си фантазии не си мечтал за това, нали?
 
Елий падна в нозете на императора и заплака като през сълзи успя да каже:
 
- Ще изпълня това, което обещах! Обичам те, императоре мой!
 
След още два месеца Адриан обяви осиновяването на Елий пред сената като официално издаде указ името да се произнася Луций Елий Цезар. Издигна го на длъжност претор на Панония. От своя страна Елий, независимо че владееше красноречието почти до съвършенство и познаваше тайните на ораторството, не успя пред сената да изкаже своята благодарност към благодетеля си. С мъка успяваше да стои изправен и още в началото на словото си бе задавен от тежка кашлица, която го принуди  да съкрати изказването си до най-важното. След това бяха устроени игри в негова чест, на които присъствието бе задължително, а на войниците и народа бяха раздадени пари и храна.
 
На следващата година Елий бе издигнат в длъжността консул, въпреки че здравословното му състояние се влошаваше все повече и повече. Като такъв  проявяваше държавнически усет и вземаше важни решения, което се нравеше на Адриан, а и затваряше устата на негодуващите от това назначение. Най-отявлен противник Елий да бъде осиновен и евентуално наследник на императора бе, разбира се, Сабина. Омразата и злобата, които сега разцъфтяваха в цялата си пълнота и сила, изливаше без задръжки не само пред близките, но и пред обществото на Рим. Сквернеше не само името на осиновения Елий, но и това на съпруга си. Адриан не обръщаше внимание на думите й до януарските календи; на следващата година, когато робите откриха безжизненото тяло на новия наследник. До леглото му стоеше свитък, в който изразяваше своята благодарност към императора за новото му назначение като консул на Рим. Изказването, което бе написал, бе толкова стилно издържано, че дори най-добрите учители по красноречие изказваха мнение, че това е шедьовър в ораторското изкуство и трябва да се изучава задължително от подрастващите. Следваха стихове с възхвала на осиновителя, които биха се сравнявали с поезията на Вергилий; и Назон;. В тях редом с красивите възхвали сякаш лъхаше и някаква мъка по отиващия си живот. Стиховете бяха трогателни и силни, сякаш чрез тях Елий се сбогуваше с любимия си завинаги. С тънкия си интелектуален усет двамата любовници сякаш си казваха истини, които никой друг не разбираше, освен самите те.
 
Минути след като Елий бе намерен мъртъв, бе докладвано на Адриан, че в покоите е влизал единствено един от робите на Сабина с уверението, че носи вест от господарката си. За Адриан вече всичко бе ясно! Сабина беше изпреварила Елий! С привидно спокойствие разпространи вестта, че Елий е починал в съня си, тъй като е приел повече от болкоуспокояващите лекарства. Дори се пошегува: „Царят на кроносите е мъртъв;. Ние се опряхме на клатеща се стена и изгубихме четиристотин милиона сестерции;….“ Нека на Деня на добрите пожелания;; да не скърбим за покойника, а да празнуваме, както той би искал.“
 
След това Адриан запази спокойствие и дори се веселеше така, сякаш неговият любим не беше вече мъртъв. Може би от това, че тази смърт му бе предначертана от звездите, или от това, че идва и неговият финал, Адриан остави впечатление у всички, че наистина се забавлява.
 
Месец по-късно Сабина бе мъртва! Никой никога не разбра от какво и как е починала. Адриан имаше солидно алиби, тъй като лекуваше разклатеното си здраве със сенатора Антонин;; във вилата си край Тибур;;.
 
На 10.07.138 г. императорът на Рим – Цезарят, човекът, който половин век решаваше съдбините на човечеството – Адриан, почина. И това се случи  в деня и часа, които бе предсказал много години преди това.
 
1.Действието се развива в 136 г.
 2.Елий е бил болен от туберколоза.
 3.Адриан е бил изключителен астролог. Предсказвал е с точност всяко свое действие. Водил е войни точно на определени дни, за да бъдат спечелени. Знаел е деня на всяка своя победа, раждането и смъртта на всеки свой близък.
 4. Вибия Сабина (Vibia Sabina; род. 86 г.; поч. 136 г.) е съпруга на римския император Адриан. Омъжва се за него в 100 г., когато е била на 14 години, а Адриан на 24 г.
 5.Календи – първите дни на всеки месец
 6.Вергилий – Публий Марон – римски поет /род. 15.10.70 г. пр. н. е.,поч. 20.9.19 г. пр. н. е./. Автор на Буколики, Георгики, Енеида.
 7.Назон-Публий Овидий – римски поет /род.43 г. пр. н. е., поч. 17 г./. Автор на „Скръбни елегии“ , “Метаморфози“ и др.
 8.Римляните отбелязвали свършването на новата година с празници, посветени на бог Кронос. На тези празници с богати трапези бедни и богати сменяли местата си, като господарите прислужвали на робите си. Избирали карнавален “цар на кроносите“, който в края на празненствата развенчавали и “убивали“.
 9.Сестерции – римска монетна единица. Четири сестерции били равни на един златен денарий /3.41 гр./
 10.Празник, наподобяващ нашата Нова година.
 11.Антонин-Тит Елий Адриан Антонин Август Пий /Благочестивия/ –  римски император/ род. 19.9.86 г. поч. 7.3.161 г.
 12.Днес Тиволи. Град на 30 км. от Рим.