Тя…
Навсякъде,където
мине,
просто пръска
Феромони!
И плаче…
На рамото ми плаче
(Това се случва не веднъж),
че цяла глутница я гони!
Какво?
Какво ли може да стори човек?
Освен само да се моли…
Боже!
Нека …Нека просто някой я догони!
И да се свърши всичко..
Да!
В началото на този век…
Еманципиран.
И пресъхнал живина
във здрави клони.
И нека се роди…
Да се роди най-после
Онова,
което е
Поличба.
То идва…
Времето…
Времето минутите си
рони!
Б.Калинов
16.09.2011г.
Пловдив.
Художник: Хенрик Мозес
Обикновени рисунки-21. Прекис
© Copyright: Борис Калинов, 2011
Свидетельство о публикации №211091601513
Свидетельство о публикации №211091601513
Рецензии
