Диамант

Духовното развитие задължително преминава през страданието.
 
В една страна, навярно сред пустините, в една тръстикова колиба живеел един честен човек със своето семейство. Бил толкова честен, че вярвал на всичко казано, от което много си страдал. Мамели го за каквото и да било, а той вярвал. Въпреки страданията продължавал да не се съмнява в думите на хората. Недоверчивостта му била чужда, както и измамата. Не лъжел и не вярвал, че хората могат да бъдат нечестни. Съпругата му въпреки всичките страдания, които трябвало да понесе, търпяла и била добра съпруга и майка. С много труд и лишения семейството им все пак успявало да се справи с немотията. Сиромахът бил трудолюбив и често си намирал работа.
 Веднъж местният управител го повикал при себе си и му наредил да му изкопае кладенец, за което да му заплати спрямо труда, който е положил. Съгласил се беднякcът. Определили мястото и започнал да копае. Копае, кове дъсчена ограда, та да не се срутва пръстта и пак копае. Така стигнал дълбочина десет боя, а вода няма. Слизал в ранни зори в кладенеца и се качвал по мръкнало. Долу било хладно и дори студено, та затова не чувствал горещините като тези, които измъквали пръстта навън. Кладенецът станал толкова дълбок, че светлината вече трудно стигала до него и той работел почти в непрогледен мрак. Изтощен и отчаян, сиромаът седнал на дъното в пръстта и се замислил: ”Лоша работа! Вече толкова дни работя, а вода няма. Семейството ми гладува, а аз до никъде не съм стигнал. Щом съм се захванал, ще трябва обаче да си свърша работата, защото иначе ако се откажа, нищо няма да ми бъде заплатено, въпреки целия този труд” . В този миг с опрените си в пръстта ръце почувствал, че държи нещо остро. В първия миг помислил, че е камък, но до сега всички камъни, които бил виждал тук, били само обли. Сложил го в джоба си и продължил да работи. Привечер, когато излязъл от кладенеца, се сетил за камъчето. Измил го с вода и то заблестяло на лунната светлина. „Диамант- подскочил сиромахът – ще го покажа на господаря. То е негов, защото го намерих на неговата земя, в неговия кладенец.”
 -Господарю, вижте какво намерих в кладенеца,  докато копаех-диамант. Възможно е да има и още. Не е напразен целият ми труд, щом ще станете още по-богат.
 Погледнал диаманта господаря му и вместо да се зарадва, попитал строго сиромаха.
 -Къде са другите!?
 -Какви други? Аз само този открих и веднага идвам при вас.
 -Слуги, хванете този лъжец и го набийте с пръчки, докато си признае всичко.
 Хванали го слугите и цялата нощ го били. Човекът припадал от болка, но слугите го свестявали с вода и продължавали да го бият. После пак, и пак, и пак. На сутринта господарят решил, че може би нещастникът е прав, и накарал слугите да го натоварят в една каруца и да го закарат  у  дома му. Дори и не помислил да му заплати за извършената работа.
 Като видяла нараненото тяло на съпруга си, жена му заронила сълзи и жално запяла:
 
Защо бе честен мили мой
 и се откри пред тази гад.
 Та ако честен беше той,
 навярно нямаше да е богат.
 
Нима си мислиш, че ще вярва
 богатият във честността!?
 Честността е божа дарба
 и се предава с Вечността.
 
А Бог богатствата ги дава
 на недоразвитите души.
 И слънцето като изгрява
 едно възражда, друго пък руши.
 
Но съм щастлива, че си мой съпруг.
 Бих искала на тебе да приличам.
 Бъди какъвто си. Не искам друг.
 Че Господ само честните обича.