Жена - мечта

Жената – мечта за всички, вероятно е кошмар за някого.
 
На вратата се почука. Инспекторът вдигна поглед от книжата.
 -   Влез! – винаги се възхищаваше на гласа си. Такъв един строг, респектиращ, с перфектен баритон, създаден сякаш точно да издава заповеди. Глас, на който няма как да се противопоставиш. Глас, който не търпеше възражения и трябва да му се подчиниш. Глас, който бе предопределен за неговата длъжност. Глас, на когото завиждаше целият отдел.
 Вратата рязко се отвори. Показа се главата на млад строен мъж с красиво лице.
 -   Търся кварталния инспектор Поаров!
 -   Да, аз съм!. Заповядайте!
 Мъжът беше небрежно облечен. „Или живее наблизо, или нещо спешно го е довело до тук” – помисли си инспекторът.
 -   Идвам да подам жалба за сексуален тормоз от съпругата си.
 -   Вие сериозно ли!?
 -   Напълно сериозно.
 -   Как Ви е името, господине?
 -   Мишев.
 -   Вижте какво, господин Мишев: само снощи са обрали осем мазета, два магазина и четири коли! В районното няма достатъчно оперативен персонал, за да се вземат пръстови отпечатаци, да се направи оглед на местопрестъплението и да се заловят извършителите, а Вие ме занимавате с глупости!- Гласът на инспектора постепенно се повишаваше с всяка изговорена дума и щеше да достигне до трета октава, но се овладя и премина отново на по-ниската.
 
-    Аз се чудя как да се оправя с престъпленията, а Вие ме занимавате с глупости!
 
-    Глупости ли!?- изведнъж изрева с лъвски глас младият мъж. Инспекторът не очакваше такава реакция и остана с отворена уста да го слуша.
 
-    Значи, ако беше дошла съпругата ми да се оплаче, веднага щяхте да вземете необходимите мерки и дори можехте да ме приберете в участъка поне за двадесет и четири часа, но когато мъжът идва да се оплаква, това са глупости, така ли!? Това ли е справедливостта по вашите закони!?
 
-    Да, защото в член 152 е упоменато само, когато мъж изнасилва жена, а не обратното. И това не се отнася за брачните двойки. Разбрахте ли!?
 
-    Наистина ли? – мъжът гледаше с невярващ поглед инспектора, който само поклати глава в знак на съгласие. Настъпи тягостна тишина.
 
-    Това значи ли, че жените могат да правят с нас каквото си поискат, а ние да сме безсилни, защото няма закон, който да ни защити? – попита, но вече с едва чут глас мъжът.
 Инспектор Поаров отново поклати глава.
 
-    Къде е справидливостта!?- този въпрос Мишев зададе повече към себе си, отколкото към инспектора.
 
-    Няма справедливост! Знаете ли колко мъже страдат като вас!? А казват че те, законите били да защитяват слабите и безпомощните. Кои са слабите, питам аз!?- инспекторът се беше изправил зад бюрото си и беше набрал скорост за своето вдъхновение.
 
-    Колко пъти и аз самият съм бил жертва на любовните похождения на собствената си съпруга и как съм искал да избягам от нейните ласки, от нейните прегръдки, от нейните лиготии, но къде!? Кой го интересува, че едно мъжко тяло е подлагано ежеседмично на сексуален тормоз!?
 
-    Ежедневно! -прекъсна го Мишев.
 
-    Ежедневно!?
 
-    По няколко пъти на ден.
 
-    Но това ще ви убие?
 
-    Затова съм тук, за да ми помогнете.
 
-    Мишев като разбра колко е непосилна задачата на инспектора,  допълни.
 
-    С каквото можете! Като мъж на мъж!
 
Тази молба открехна самарянското, рицарското, борческото начало, прикрито някъде в душата на инспектора. Тази молба откърти оковите на спомените, загнездени и прибрани в карцера на неговия мозък и изведе на преден план всички гаври с неговото тяло, които половинката му е извършвала през дългия им брачен живот. „Всъщност за каква половинка говорим? – замисли се инспекторът, когато килограмите й надвишаваха неговите, а може би и мустаците, ако не си ги скубеше най-редовно. Каква нежност може да изпита мъж, когато това сто и няколко килограмово съпружеско тяло се просне върху теб. Дъхът ти спира, усещаш как бавно умираш, а тя те целува и целува. И нямаш право на избор, защото законът е на нейна страна и те е обрекъл на бавна и сигурна смърт или поне телесна повреда. Би трябвало да си мазохист, за да се възбудиш от това. И след като със сетни усилия успееш да избягаш от прегръдката на смъртта, тя, съпругата те гледа с презрителен поглед и в очите й сякаш четеш мислите й: „Мъж, какъв мъж си ти!? Как попаднах на теб!? Нещастник! За нищо не те бива!” Как да ме бива, като в теб няма нищо, което да разтрепери сърцето ми. Може ли човек да се възбуди при вида на носорог, хипопотам или мечка!? И яде колкото тях, ако не и повече. Та нали този страх го накара да стане рибар, после ловец. А този нещастник сега стои тук и търси помощ, от която и самият той имаше нужда.”
 Сякаш чул мислите му Мишев промълви:
 
-   Инспекторе, помогнете ми!
 Колко печал имаше в думите му. Да, той ще трябва да направи всичко по силите си, за да помогне. В него се надигна бурята на възмущението и справедливостта.
 
-   Трябваше да доведете и съпругата си, господин Мишев. Това не може да продължава така. Вие сте свободен гражданин на тази страна и имате право да отстоявате правата си.
 
-   Тя е тук! Стои отвън!
 
-   Така ли? Помислих, че сте сам.
 
-   Иска да направи жалба против мен, че не изпълнявам съпружеските си задължение, разбира се, ако аз подам жалба за сексуален тормоз. Разбирате ли? Няма спасение.
 
-   Има! – инспекторът придоби съдебен вид и изкомандва:
 
-   Повикайте съпругата си!
 Мъжът отвори вратата.
 
-   Невено, влез, инспекторът те вика.
 На вратата се появи едно неземно създание. Жена – мечта. Събрала сякаш красотата на пролетта и сексапила на всички жени. Тя се усмихваше така очарователно, че инспектор Поаров остана със зяпнала уста.
 
-   Инспекторе, това е съпругата ми!
 Но инспекторът не чуваше. Той бе възхитен от изваяното тяло на ангела пред него, от прекрасната гръд, която се повдигаше равномерно в пазвата й и сякаш се опитваше да изхвръкне от оковите на деколтето.
 
-   Инспекторе, помогнете!
 Но инспекторът не искаше да чува. Под роклята се забелязваха очертанията на великолепните й крака, които започваха с идеални прасци и завършваха някъде…около хипофизата. Зъбите й блестят от белота, очите, които те гледат така умоляващо, те карат да ти омекнат коленете, а устните, които сякаш бяха създадени единствено да ги целуваш, целуваш, целуваш…
 
-   Инспекторе, кажете й.
 Инспекторът не знаеше какво да каже. Не очакваше, че някой би побягнал от ласките на такава жена.
 
-   Какво не харесвате на жена си, та не искате да правите любов с нея!? Това е жена-мечта за всеки мъж.
 
-   Чу ли, мишленцето ми.
 
-   Не ми викай „мишленцето ми”.  Инспекторе, нали щяхте да ми помогнете!?
 
-   Да ти помагам ли!? Ти знаеш ли, че имаш жена, за която всеки може да ти завиди!? Ако това беше моя жена, нямаше да ставаме от леглото, бе човек.
 
-   Ами вземете я, тогава!
 
-   Аз съм женен. Но ако не бях, веднага бих я взел. Вие просто не оценявате какво притежавате!?
 
-   Така ли!? И за какво мислите, че съм тук!? Вие знаете ли какво е да сте подложен на постоянни ласки!? Събуждаш се сутрин не от будилник, а от ръката на съпругата си, която обхожда със сласт тялото ти. Ставаш за работа, а тя те прегръща и целува, гали и опипва по слабините. Знаете ли какъв тормоз е това!?
 Такъв тормоз за инспектора бе по-скоро наслада и колкото да се стараеше, не можеше да разбере жалбите на този мъж.
 
-   Погледенете, господин Мишев, каква очарователна усмивка има съпругата Ви. Знаете ли, че аз не съм виждал моята да се усмихне почти осем години. Устните на Вашата жена са толкова меки като коприна.
 
-   Така си мислите, господин инспектор! Знаете ли, че тези устни ме карат да се събуждам всяка нощ по няколко пъти, защото ги усещам върху слабините си. Понятие си нямате какъв стрес е това за мен и как се чувствам недоспал на работното си място.
 Въпреки че на инспектора му бе много трудно да съчувства на мъжа, се обърна строго към съпругата:
 
-   Вярно ли е това, което казва съпругът Ви!?
 
-   Но господин инспектор, та той е толкова сладък. Какво да направя като съм безсилна, когато е до мен. Нима, ако Вие бяхте жена, щяхте да останете безразличен към него. Нямаше ли да търсите неговото сладко тяло постоянно!?
 
-   Госпожо, аз съм мъж.
 
-   Но, ако бяхте жена?
 Нейните очи го караха да се чувства безпомощен и слаб. Тези очи го гледаха така очакващо и трогателно, че той безпрекословно се подчини на нейната молба.
 
-   Ако бях жена, може би, да.
 
-   Видя ли, мишленцето ми. И инспекторът те желае.
 
-   Не съм казал това! -скочи инспекторът възмутен.
 
-   Видяхте ли колко коварна може да бъде!? – скочи радостно мъжът. Ето така, с лукава усмивка, уж ще ми разтрие гърба, уж да ми помогне за ризата, уж си е забравила крема в банята. Ама аз вече я заключвам и този номер не минава….
 
-   Да, виждам, че проблемът е сериозен. Защо не се обърнете към сексолог?
 
-   Бяхме! – намеси се жената.-Човекът беше много мил, като Вас,  инспекторе, и каза, че проблемът не е в мен, въпреки че откривал някои нимфомански проблясъци в моето поведение. Но когато уточни, че съпругът ми може да има обратни наклонности, мишленцето ми се разгневи, избяга от кабинета и повече не иска да чуе за сексолог.
 
-   Престани с това „мишленцето ми”. Инспекторе, аз съм дошъл да подам жалба и ще го направя, защото това не може да продължава повече.
 Инспекторът се замисли за миг.
 
-   Госпожо Мишева, а не Ви ли е хрумвало да ползвате, така да се каже, помощни инструменти.
 
-   Какви?
 
-   Такива, които продават в сексшоп магазините.
 
-   Вие да не сте луд. Да предпочета изкуствения пред естествения. Никога! Къде остават чувствата, нежността на кожата, пулсациите на кръвта?
 
-   Разбирам! – успя само да прошепне инспекторът и отново замълча. Не можеше да повярва, че такава жена, ще бъде отблъсната от когото и да е мъж на тази планета, но реалността бе факт. Защо на него не се бе случило това, а на този Мишев!? Защо съдбата е така несправедлива!?
 
-   А за любовник мислила ли сте?
 
-   Да отида в прегръдките на друг!? Та нима някой може да се сравнява с мишленцето ми?
 
-   Престани с твоето мишленце, а чуй какво ти говори инспекторът! Намери си любовник!
 
-   Мише, не мога бе, Мише, искам само теб и никой друг.
 
-   Престанете, госпожо Мишева! Знате ли, че по този начин може да отблъснете съпруга си и той да поиска развод.
 
-   Развод!- младият мъж изведнъж засия.
 
-   Развод. Ето решението. Благодаря Ви, господин инспектор. Вие ме спасихте.
 Ще подам молба за развод. Още днес.
 Изведнъж настана тишина. Инспекторът видя как от красивите очи на жената потекоха сълзи и му дожаля. Все пак тя искаше да прави любов, а не война, както казваха хипитата.
 
-   Не ме ли обичаш вече, мишленце?
 На Мишев изведнъж му домиля за Невена. Тя го боготвореше , а той…. Не беше лоша жена, само дето…
 
-   Как да не те обичам! Обичам те и то много. Хайде не плачи. Избърши тези сълзи.
 
-   Слушай, Мишев! Забранявам ти да мислиш за какъвто и да е развод! Разбра ли!? Семейството е като клетката на човешкото общество и за едно е.., за една любов, няма да го разрушаваме!? Разбра ли!? Да не си помислял повече за това, защото ще си имаш работа с мен! Ясно ли е!? И ще правиш любов с жена ти, щом толкова иска! А на Вас, госпожо, забранявам да правите любов повече от един път на ден с вашия съпруг. Разбрахте ли ме! Един път на ден! Забранявам Ви всякакви нимфомански истории!
 Двамата съпрузи кимнаха с глави.
 
-   Разбрахте ли!?
 
-   Да! – отвърнаха задружно те.
 
-   А сега напуснете кабинета ми, че имам прекалено много работа, за да се занимавам с глупави истории като вашите!
 Инспекторът се изправи, не толкова, колкото да ги изпрати , а колкото да се възхити от себе си, от своите соломоновски решения. Чувстваше се точно така, както би искал винаги да се чувства. Велик, неотразим и решителен. Беше доволен от себе си и това го озари с нови творчески идеи и решения относно кварталните проблеми.
 В коридора Мишев прегърна съпругата си с умиление. Не бе виждал тези очи насълзени. Не трябваше да го прави. Колко ниско е паднал. Не можеше да си прости това никога, може би.
 
-   Прости ми, Неви.
 Ох, как хубаво я притискаше към себе си. От кога бе очаквала да дойде този миг. За първи път от толкова години той я пожела. Сам я пожела. Не тя него, а той нея.
 
-   Неви, искам да се любим!
 
-   Наистина ли, мишленцето ми!?- тя плъзна ръка по слабините му и за първи път от толкова години той не отблъсна ръката й.
 
-   Господи толкова си възбуден.
 
-   Стига мила, какво правиш, ще ни види някой
 
-   Какво като ни види. Къде ли им е тоалетната….?