Шпионката

Фанатизмът, независимо от своя характер, променя психиката на хората така, че започват да приемат дори нечовешкото за нормално
 



Муза; галеше голото тяло на седемнадесет годишният си син. Беше дошъл и този ден, който бе част от плановете на божествения Август;,  и тя като вярна негова робиня и поданичка трябваше да изпълни. Благодетелят я бе превърнал от робиня в царица, което не се побираше дори в мечтите й и затова сега трябваше да му се отблагодари. Не разбираше много от подмолите на политиката, но вече като част от нея осъзнаваше, че всяка крачка в нея, бе плод на дългогодишно проучване и плануване. Нейният бъдещ съпруг имаше подкрепата на скитите;, които при вечните междуособици в Партия; му помагаха с войски само, защото майка му бе от техните племена. Но когато Марк Антоний; превзе Армения, връзките между скитските племена и Партия бе прекъсната и Фраат; трябваше да приеме условията на Великия Рим. Като подарък за вече добрите отношения беше изпратена на партския владетел. Предварително подготвена за всяка крачка, която трябваше да направи, тя обеща на императора, че ще изпълни безпрекословно неговите нареждания.  Красотата й бе толкова впечатляваща, че Август не позволяваше на никой да я вижда и докосва. Като негова робиня имаше право да се люби с нея и бе ревнив, ако погледа на някой друг спре върху лицето й. Това вбесяваше Ливия; и често, когато я учеше как да приготвя настойки от различни билки, я подпитваше, уж невинно, дали отношенията й са близки с нейния съпруг. Муза я поглеждаше учудено и с ужас, тогава на Ливия й ставаше по-спокойно. Отровителката,  както я наричаха , си затваряше очите, когато ги виждаше заедно. Може би предстоящото й пътуване в неизвестността или заради голямата политика , тя запазваше търпимост към робинята. На прощаване  Август й обеща, че и при най-малкия проблем, ще изпрати легионите; си, за да я защитят. В очите му имаше толкова много обич към нея, че това й даваше сигурност за предстоящото пътуване в  неизвестността, която я очакваше.
 
Когато пристигна в Ктезифон-столицата на Партия с една от кохортите; на Октавиан, бе представена на бъдещия си съпруг. Лицето му засия, когато срещна нейния поглед и дори скъпоценностите, които му бяха изпратени като дарение, не му направиха толкова впечатление, колкото живия подарък. Независимо че за него бе просто жена, Фраад се страхуваше от нея, защото като всеки римски гражданин, така и тя бе горда и държеше на независимостта си. Неговото желание да я притежава се засилваше с всеки изминат ден и поривите започнаха да стават все по-неудържими. Първа част от плана бе царицата да бъде отстранена и на нейно място да бъда поставена Муза. Отрова в червилото бе най-елементарният начин да се постигне изпълнението на такава задача. Месец по-късно Фраат се ожени за нея; и в брачната си нощ тя направи всичко, което един мъж би желал. Най-вече с нежност и ласки отвори пътя на любовта му към нея. С нежните думи и моминска свенливост накара мъжката му душа да копне все повече за нейното тяло. Разбира се, тя отбягваше честите връзки с него, защото само с привидно безразличие щеше да бъда още по-желана и страстта му към нея щеше да го накара да върши всичко, което не би сторил за друга. Година по-късно разбра, че е бременна. Фраад бе щастлив от този факт, но опасенията й, че се страхува за живота на тяхното дете, я накараха да пристъпи към следващата стъпка. Предложи му неговите синове Ород;; и Вонон;; да бъдат изпратени в Рим, където ще бъдат посрещнати с почести и където ще се запознаят с нова за тях цивилизация. Там ще изучат дългогодишния опит на Рим и се запознаят с държавните дела на най-Великата империя, впоследствие ще им помогне да управляват по-добре собствената си държава. Сега при това положение  раждането на детето им би създало безпричинна ревност на двамата му синове.
 
След три месеца това вече беше факт. Муза знаеше, че Ород и Вонон щяха да бъдат заложници в Рим дотогава, докато тя реши. Предстояха й по-спокойни години, в които най-важна грижа бе отглеждането и възпитанието на сина й като римски гражданин,  и като евентуален цар на Персия. Муза държеше детето им да се нарича Фраатак;;. Това бе име, което лъскаеше честолюбието на Фраат, а и не всяваше недоволство сред царедворците. За тях това име им даваше основание да гледат на Муза като представител на тяхната раса и да бъдат по-благоскронни към нея. Разбира се, никой не знаеше за пъкления план на Великия Рим и когато Фраатак навърши четиринадесет години, вече бе време да започне политическа кариера. За Муза отравянето на съпруга; й не означаваше нищо повече от извеждането на своя син по пътя на властта. В продължение на три години тя властваше като царица и всички, които се явяваха като пречка, биваха отравяни или убити. През тези години Муза се опитваше по много заобиколни пътища да обясни на своето дете, че бъдещият цар на Персия трябва да е римски гражданин, че те като такива трябва да бъдат в основата на това. Едва последната година Фраатак разбра истината. Главата му трудно го побираше, но убежденията на майка му все повече го нагласяха към това. В Персия бракът между близки роднини беше напълно естествен и такъв брак би притъпил възприятията на персите за истинските намерения на Рим. Муза и Фраатак се ожениха официално;;, от което следваше, че трябва да бъде изпълнена последната крачка към затвърждаването на позициите на Рим в Персия. От този брак трябваше да се роди бъдещият цар и Персия да стане част от Великата империя.
 
Любовното биле, което му бе дала, го държеше в опиянение и той бе подвластен на естествения си нагон. Ласките и нежните докосвания на майка му го караха да търси нейните устни, да целува гърдите, които не бе търсил повече от петнадесет години и да иска да проникне там, от където се е родил. Бледата светлина скриваше техните изражения. Муза насочи члена му под себе си и започна равномерно да се движи нагоре и надолу дотогава, докато тежката въздишка на сина й не показа, че новият цар на Персия е вече напът. Планът замислен на Божествения от преди близо двадесет години бе успял.
 
1.Муза-римска робиня изпратена като дар на персийския цар Фраад IV
 
2.Август-  Гай Юлий Цезар Октавиан е първият римски император. Управлява Римската империя 41 години — от 27 г. пр. н. е. до своята смърт през 14 г. от н.е.
 
3.скити-племена на север от Партия- отнася се за саракурите български скитски племена между Кавказ и Каспийско море.
 
4.Партия-държава в Азия влизаща в пределите на древна Персия
 
5.Марк Антоний -83-30 г.пр.н.е.-римски политик и пълководец
 
6. Фраад ІV-40-3 г.пр.н.е.-управител на Партия.
 
7.Ливия- Ливия Друзила, след 14 г. Юлия Августа или Ливия Августа (28.9.58 г.пр.н.е.  – 29 г.) е римска императрица, съпруга на Октавиан Август (38 г. пр. н. е. – 14 г.)
 
8.легион-военно подразделени от около 5000 войника
 
9.кохорта-една десета част от легиона или около 500 войника
 
10.около 18 г.пр.н.е.
 
11.Ород- Ород ІІІ-4-7г-управител на Партия
 
12.Вонон-Вонон I-7-12 г.-управител на Партия
 
13.Фраатак-Фраат V-3г.пр.н.е.-3г.от н.е.-управител на Партия
 
14.около 3 г.пр.н.е.
 
15.2 г. от н.е.