Приказка за принцеса, змей и юнак

Увеличаванета на тежестите и данъците винаги водят до корупция и измами.

Някога, когато по земята още живеели самодиви, самовили, върколаци, гноми, феи, змейове, дракони, хали, а ламята можело да се срещне кажи-речи на всяко кръстовище, в едно царство, някъде през планини и гори, един юнак кръстосвал царствата на шир и надлъж и спасявал от беди хората и техния добитък. Щом чуел, че някое чудовище пакости, веднага яхвал коня си, препасвал меч и боздугана, грабвал копието и се впускал в неравна битка. Много зверове бил унищожил, много хора били спасени от чудовища и били благодарни на юнака. А той не търсил власт и богатства, а само слава и благодарността на хората. Е, в това не се включвал хонорара му по две овце месечно, защото това хонорар ли е? Всъщност една овца, защото другата му я взимали данъчните везири в полза на царствата. Но все пак бил щастлив, защото обичал професията си. Животът му се осмислял единствено от тези победи и не виждал своето место на този свят, ако тези чудовища не съществуваха. Хората го благославяли и разказвали небивали легенди за неговите геройства, поетите го възпявали, а художниците го рисували как пробожда с копието си омразните чудовища. Всичко щяло да си върви по своя път, ако в едно царство не се бе случило нещо невиждано, нещо нечувано. Красивата принцеса залюбила змей, дори не триглав, а такъв с една глава. Повикал царят юнака и през сълзи разкрил своята мъка:
 -Помогни ми юначе, убий този звяр, който отне единственото ми чедо и аз ще ти дам дъщеря си за жена и цялото царство за отплата.
 -А къде мога да намеря принцесата, царю?
 -Край езерото отвъд гората. От години вече живее там и не иска да се прибере в царските покои.
 -Разчитай на мен, царю. Аз ще ви избавя от тази беда.
 
Яхнал коня си и право през гората. Цял ден пришпорвал коня си, но пътят бил далеко и чак привечер видял спокойните води на езерото.Притаил се зад една скала и започнал да се озърта, та дано да види принцесата и змея някъде. Мракът постепенно навлизал в своите владения, та юнакът все по -трудно различавал вече очертанията на терена. Хем се страхувал да не изплаши принцесата, хем и да не изплаши змея, че току виж се скриел в дълбоките води и тогаз трябва да чака три дни и три нощи, та да излезе. Изведнъж чул момински глас. Пропълзял зад едно дърво и какво да види. На брега на езерото седнало момиче, на скута й положил глава змеят. Говорят си нещо тихо и се смеят.
 -Бре –казал си юнака.- Е пък, такова чудо не съм видял. Това ще трябва да е принцесата, ама ако реша да утрепя змея, може и нея да засегна по някакъв начин. За резил ще стана пред хората. Отиде и сватба, отиде и царство. Я първо да се приближа, та да чуя що си хортуват, а после при първия удобен момент ще замахна и фрас чудовището по главата.
 -Мили мой-шепнело момичето. – Този свят би бил сив и скучен, ако не съществуваше ти. Ти си моят смисъл в него. Ти си моят живот. Ако ти не съществуваш, то и аз не бих продължила да живея.
 „Дрън-дрън-помислил си юнакът. –Женски приказки. Като му резна тиквата бързо, бързо ще го забравиш и ще говориш същите думи на мен.”
 -Ако аз погина, а това струва ми се ще стане скоро, ти не искам да се почерняш, а да си намериш момък, който да те обича и да се грижи за теб.
 „Аха, усеща края си. – Пак започнал да разсъждава юнакът. – Аз трябва да съм тоз момък, за когото говори змея.”
 -Не говори така. – Подхванало уплашено момичето. Няма човешко същество, което да бъде толкова благородно и добро като тебе. Моят живот си ти и не бих си представяла някой друг, който да те замени.
 На юнака му се приискало да каже: „Ами аз!?”, но решил да премълчи и да послуша още от тези любовни откровения.
 -Ако татко те познаваше, както аз, щеше да даде благословията си, но той те приема само като жестоко и кръвожадно животно. Нищо повече.
 -Нормално е. Все пак съм змей. А славата ни не е особено добра, както си чувала.
 -Знам, че когато хората приемат някого за лош и така си остава. Започват едни тъжни песни, едни измислени несъществували истории. Всеки си съчинява и допълва от поколения на поколения и ето ти един омразен образ.
 -Прави са хората. Нима това, че аз съм добър, се отнася за всички себеподобни? Змеят е лошо животно и вероятно аз съм сгрешен още като съм се родил.Ето затова не могат да повярват, че не бих сторил неприятности никому. Особено сега, когато сме влюбени, хората проявяват завист и ще направят всичко възможно да ни разделят. Предполагам, че ще пратят някой юнак, та да се опита да ми отсече главата, докато съм положил глава в скута ти и съм заспал.
 „Бре-помислил си юнакът. -Този змей, бая умен ще да е. Как позна само!? И смъртта си описа, все едно се е случило вече.”
 -Ето леля ми, постоянно ядеше овцете на хората и не издържаха, повикаха юнак и й отряза главата. Чичо ми беше същият, ама и на него му видяха сметката. Майка ми спираше водите по реките, та наставаха суши, и тя си отиде от меча. Баща ми пък палеше с огън житата, ама и него го постигна същата съдба като на близките ми. И за мен ще измислят нещо, макар и нищо лошо да не съм правил,но ще предположат, че все някога мога и да направя. Та затова ще предпочетат да ме убият, за всеки случай, както се казва.
 -А какво може да направим, за да не се случи?
 -Нищо. Аз те обичам и не бих искал да живея без теб. Ти също ме обичаш, но не можеш да летиш като мен. Ще си останем тук, докато смъртта ни раздели. И без това всичките ми роднини са убити и аз съм единственият останал жив. Като си отида аз-край на юнаците.
 „Бря – пак се замислил юнакът  – че то като няма кого да убивам какво ще работя аз тогава!? Преквалификации!? Никога! На стари години английски, компютърна грамотност и дивотии! Тая няма да стане! Край на безсмислените убийства! Ще трябва да се преориентирам в бранша. Тоя няма да го убивам. Какво ще правя с него? Ще го накарам да се премести другаде и да върши дребни пакости. Сега ще отчета, че съм го убил, че да взема царството, а от новото място като ревнат, че има змей – аз там.” И там мога да стана цар. Знае ли се?
 Плеснал с ръце юнакът от гениалната си идея и тъкмо да я предложи на принцесата и змея за разискване на първо четене, чул следното от устата на момичето:
 -Аз имам един познат, който е председател на дружеството за защита на животните. Ще поговоря с него какво може да се направи, за да те спася.
 След тези думи, които можели да попречат на току що сътворените му идеи, не издържал юнакът и изскочил от укритието си.
 -Тая дето я мислите, няма да стане!
 Като чули гласа на юнака, принцесата и змея скочили начаса, но юнакът вдигнал ръка за спокойствие, седнал на близкия камък и рекъл:
 -Спокойно, никого няма да убивам, камо ли да ви развалям любовта. Напротив. Дошъл съм да сключим съглашение. Това за защита на животните го забравете, защото змеят спада къв вредния дивеч и ще го очушкат, още щом разберат, че съществува. Ето какво ви предлагам аз. Ще ви пазя от юнаците, дето искат да ви убият, а вие ще правите това, което ви кажа, та да не секне нивга вашата любов, защото без пари нали знаете-няма любов.
 
Ако ти се случило да се давиш
 
в буйната река на любовта -
 
редното е да не забравиш,
 
че къпането пак е със вода.
 
-Така, че без финансии, любовта ви бързо, бързо ще си отиде.
 Опулили се двамата влюбени, но седнали покорно и заслушали идеите на юнака.
 -Абе, пръкнало се едно момче-везирче. Такова, дето потно вода не е пило и нуждата не го е срещала, та отиде при царя и го убеди, че за да му е винаги пълна хазната, трябва да издаде закон, мъжете да орат поне четиредесет лета на полето, а жените тридесет и седем. Така хем няма да достигнат до пенсия, хем четиридесет години ще внасят данък за нещо, дето няма да видят. Вярно е казано:
 
Добри деца, имот и тяло здраво
 
дарява Господ на Глупеца.
 
И той е убеден, че има право
 
акъл да дава на Мъдреца.
 
-И за калпак на всичко научил и другите царе за тази негова заповед и те решили да я внедрят в царствата си. За такива учени казали са хората:
 
Каква е ползата от четенето, щом
 
не можеш ти да помъдрееш!?
 
Все едно да  си издигнеш дом,
 
а в него да не заживееш.
 
Та от тази простотия, спасение няма. Ето защо е казано, че:
 
Светът е изграден така помпозно,
 
защото е творение на бедни, селски хора,
 
които пък се взимат на сериозно
 
забравяйки, че дядо им е още във обора.
 -Наистина ли?-ококориха се отново влюбените.-Ама това не е честно!
 -И аз това казвам. И не само аз, ами и мъдреците:
 
Мъдрец не става от никой що е учен.
 
От книгите не ще узнаеш житейската несгода.
 
На улицата израстналото куче,
 
по – интелигентно е и от най-чистата порода
 
- Ха, бъди честен с такива хора! Не си мислете, че е майтап работа. Как си ме представяте като шестдесет и пет годишен трепач на змейове, а?
 -Ами с бастуна. То змея ще очаква, че ще цапардосаш с меча, а ти с бастуна. Изненада.
 -Мнооого смешно.
 -Ако преди това не е умряла от миризмата на памперса ти, който не си могъл да подмениш по време на битката.
 -Смейте се вие, защото Бог високо, цар далеко и глупците са на власт. Млади сте и не ви е дошло на главата. Ами аз да ви питам вас двамата влюбени, какво работите!?
 -Ами нищо – смутолевила принцесата. -Аз нямам професия и никъде не ме щат. В бюрото по труда казаха, че само за компаньонки имало места, а толкова исках да стана балерина.
 -Балерина. Ти си полудяла ма, моме. Каква балерина ще бъдеш на шестдесет и няколко години!? Ами, че то трябва поне трима трябва да те крепят, че да стоиш изправена!
 
-Ами мен много този проблем не ме вълнува, защото съм принцеса. А принцесите не работят. Те само харчат. Пак и сега с новите постъпления….
 
Прекъснал я юнакът с думите:
 
Роденият да бъде цар
 
-не ще го видиш на пазар.
 
Роденият да бъде роб
 
-такъв ще бъде чак до гроб
 
И още е казано:
 
Знай, че за разлика от повечето хора
 
-късмет си имал да се измъкнеш от калъпа.
 
Най-далече гъската прелита в простора,
 
но все пак остава от птиците най-тъпа.
 
- Ти на вечно царство не се надявай! Не знаеш каква власт ще дойде след някоя друга година. Ами ти бе синковец мамин!?
 -Ами аз кандидатствах, ама ми казаха да чакам. Вече четвърта година стана и никой не ме вика. Всъщност ме викнаха за пазач на лозе за по една касетка грозде на седмица, ама после се оказа, че гроздето било обрано от цигани още неузряло. Ама аз продължавам да си търся работа, де.
 -Ясно, безработен.Четири години са минали, а това означава, че ако почнеш сега и без да прекъсваш работа, ще трябва да работиш до седемдесет години. Абе, вие наясно ли сте, че ако продължавате така, никога няма да се пенсионирате и ще работите докато сте живи!? Четиридесет години ви трябват! Така ли се правят!? Безработни били! Мислете бе! То ако ги слушате онези тъпи везири и царе, така ще си давате парите цял живот и ще си пукнете без да вземете и стотинка най  накрая.
 -И какво да правим!?
 -Нещата поемам в свои ръце! Слушайте ме внимателно и въпроси ще задавате накрая! Ясно ли е!?
 -Ясно.
 -Змеят напуска гьола и отива командирован на друг. Аз трябва да знам обаче къде е, та да го защитавам от разни там юнаци. Почва да яде овце, кози, крави,кокошки, каквото намери. Ще заделя и за мен и за принцесата, та да не умрем от глад, а и да има за черни дни, дето се казва. Абе нещо като частен пенсионен фонд. Принцесата тръгва със змея и в близките три години трябва вече да са се родили четири змейчета.
 -Ама….
 -Млък! Дума на въпреки да не съм чул, че ще се ядосам. Става въпрос за нашето оцеляване. Аз я карам любов да прави, а тя… Продължавам. Така ще овледеем по-голяма територия и бизнесът ще придобие много по-голям обхват. Това означава нови юнаци, работни места за наши деца, нови доходи, дошли от бедстващите, нови инвестиции. Данъците  няма да си плащаме, защото не могат да ни хванат? С една дума, това което сме си изработили, си остава наше. Казали данъчните, че еди къде си има змей. Ами да отидат да го намерят тогава, ако могат. Ах, да не забравя-обърнал се юнакът към змея. – Да не си посмял данъчен да ядеш. Ако все пак оживееш, ще си развалиш стомаха. Много жлъч и отрова има в тях. Ако оживееш все пак, поне годиниа киселини и газове ще имаш. Да не говорим за рядкото щастие, от което няма лесно да се отървеш. Слушайте ми думата и запомнете: Векове може да минат, но ако някой предаде Господ-митар ще е, сиреч данъчен. Та да продържа с идеите си. Та ако тръгнат данъчни на проверка, по-добре през това време да отидеш на море или на някое езеро в дън гори телилейски. После се връщаш с нов имидж. Абе, измислил съм я аз, само трябва да ме слушате. То онова везирче като е умно, да не мисли, че е хитро. В бизнеса и търговията акъл не се иска, а хитрост. Той ще мисли закони-ние ще си го лъжем. Така е било и така ще бъде.
 Не им се искало на двамата влюбени да влизат в сивия сектор, защото е казал народът:
 
Жена, кола, прасе не се избират.
 
Е казал някога  премъдрият народ.
 
Късметлията с Късмета си умира.
 
Кастрират бика, за да  си умре в хомот
 
Ама за да са заедно и за да са щастливи, се съгласили с идеите на юнака.
 -А сега, нека принцесата да дойде с мен, та баща й да си изпълни обещанието и да стана цар, а после ще действаме по плана.
 -Остави юначе таз идея -скочил змеят. -Знаеш какво казват мъдрите:
 
Когато хората от тебе имат нужда -
 
ти най-си драг и най-си мил.
 
А после в мислите не се пробужда,
 
че ти въобще си се родил.
 
-Ако си решил да правим нещо, нека е веднага, защото знам, че човекът стане ли цар или везир, винаги забравя от къде е тръгнал. Захвърля добродетелите си и започва за граби, за себе си, за децата, за внуци и правнуци, та до дванадесето коляно. Едва, когато падне от трона, се сеща за тези, които са го издигнали и започва да търси помощ от тях, ама като не си направил нищо за него, как и той да ти помогне?
 -Прави сте. От юнак  цар не става. Виж от мързеливец и некадърник, поне везир ще излезе. Да се захващаме тогава за работа, че пари трябва да трупаме. То на пенсиите, ако чакаме, може и да ги премахнат дотогава. Но за сега нека следваме моето верую:
 
От подкупи, корупция съм ужасен.
 
Така ли смятат да я карат с нас?
 
Докато не включат в списъка и мен,
 
радетел на честта ще бъда аз!