Мангали

Ако уважаваш народ, който не е допринесал нищо за човешката цивилизация, тона означава, че не уважаваш своя труд.

Винаги съм се славил като перфектният лъжец и да ви кажа честно, не мога да понасям хора, които лъжат повече от мен. Ами то вече ще надмине всякакви граници и ще си е чисто мошеничество. Но има моменти, когато такива мошеници могат да те накарат дори да се възхитиш на техните лъжи.
Ето какво се случи в този запомнящ се ден.
Реших да пия кафе в близкото бистро. Хубав, слънчев ден. Народ. В бистрото – никакви места.Само там, в дъното имаше маса, на която стоеше едно момче. Помолих и то най-възпитано ме покани да седна.
Разговорихме се, че кафенетата са пълни, защото това е едничкото удоволствие, което остава на българина, клед идването на „демокрацията” После за това, че отскоро работя в дома за сираци и затова, че домовете са пълни, защото родителите на тези деца, в повечето случаи не могат да ги изхранят. Поради тази причина те избират да ги оставят на сигурното място.
-До десети клас бях в такъв дом, но завърших и трябваше да го напусна. Хванах се на работа в една строителна бригада, но след половин година ми казаха, че съкращават работниците, защото няма обекти, по които да работим и аз останах на улицата. Само този който е бил безработен знае, колко трудно е да си намериш отново работа Вярно е, че се намират и такива работодатели, които предлагат, но при положение, че им работиш за без пари. Демагози! После се чудим, защо се краде. По-добре е да си в затвора, отколкото да умираш от глад. Ето например, брат ми работеше при един вулканизатор. Една вечер открадна двадесетина гуми от един ТИР. Въпреки, че не откриха гумите, ченгетата го прибраха.
-Женен ли беше –питам аз.
-Не, въпреки че е по-голям от мен. Бракът си е отговорност. Нямаш право да създадеш семейство, ако не си подсигурен с дом и работа.
-Така е.
-Сега, когато имам нужда от пари, продавам откраднатите от брат ми гуми, за да не умрем от глад. И го благославям за това, макар че е извършил грях. А и майка ми, все е болна и не става дори за домакинска работа. Има нужда от лекарства, ама с какво да ги купим. Обречени сме да тънем в немотия и така да си умрем.
Попитах го за името.
-Метин, Метин се казвам. А българското ми име е Жоро.
-Ти да не си циганин?
Циганин съм, за съжаление. Само като ме разберат, че съм такъв и ми отказват работа. Съдба.
-В циганската махала ли живееш?
-Да.
-Ти не си ли се забърквал с наркотици? Повечето от махалата с това се препитават.
-Опазил ме Бог. По-мръсна от тази работа няма. Около мен е пълно с наркомани. Продават им хероин примесен с миша отрова, прах з пране, тебешир и какво ли не, за да припечелят допълнително. Понятие си нямаш каква трагедия е това за родителите. Видях много от тях да си продават апартаментите, за да лекуват децата си, а други не издържаха психически и умираха от болести или се самоубиваха. Човек трябва да има достойнство и поне малко морал.
Съгласих се тези мъдри приказки и като запалихме отново по една, на свой ред го попитах:
-Какви ти са гумите?
-Бусови.
-И аз имам бус. По колко ги продаваш?
-По шестдесет лева бройката.
-Евтино.
-Иначе ще си ги купят от магазина.
-Аз имам нужда от четири броя. Ще ми продадеш ли?
-Разбира се.
Уговорихме се след час да се срещнем в циганската махала на местото, където се съхраняват гумите. На същият адрес ме посрещна една измършавяла старица. Седнала на едно трикрако столче бе отпуснала вяло глава.
-Търся Метин. Тук ли живее?
-Да. У дома е. –вяло повдигна глава жената. После се обърна към къщата и повика момчето по име.
След малко се появи и самият той.
-Ще ги сложа в чувал, з да не ги гледат хората. Не ми се влиза в затвора. Ако стане това, старицата ще се поболее още повече.
-Добре. –съгласих се аз. –Ето ти парите.
Метин набързо хвърли гумите в колата и аз потеглих.
Когато отворих чувалите в гаража си, с ужас установих, че Метин ми е сложил протъркани и скъсани гуми, взети вероятно от близкия вулканизатор.
Бях изумен от перфектната измама.
Веднага се върнах на същото място, но от старицата и Метин-нито следа. Попитах стоящите наблизо хора не живеят ли Метин и майка му в тази къща, но те само се споглеждаха изумени и ми отговориха, че къщата е пуста от години и никой не живее в нея.
Мина близо година. Налагаше се да пренесем чинове и дъски д едно училище, което се намираше в циганската махала. Каква бе изненадата ми, когато отново срещнах Метин. Оказа се, че един от работниците го познава и то много добре.Та този Метин винаги се е казвал Ремзи и така го знаят всички цигани. Никога не е имал брат, а две сестри. Бил е един от най-богатите хора в махалата и цялото си състояние дължал от продажбата на наркотици.
Срамувах се да разкажа за моето премеждие и невинно попитах:
-Не се ли страхува от закона?
-От кой закон, бе бате!? До неговата къща почти винаги има спряла полицейска кола. Не за да го прибере, а за да го пази. Опитай се да му направиш нещо и ченгетата ще те разстрелят без да им мигне окото. Преди време някакъв човек, дошъл по работа в махалата и видял как сина му купува дрога от някакъв мангал, от хората на Ремзи. Слязъл от колата и започнал да се разправя с пласьора, та чак стигнали до бой. А циганите, знаеш, са като глутница хиени. Нахвърлили се върху човечеца и го пребили. В това време дошла и полицейска кола. Като разбрала какво се е случило, вместо да защити бащата, го прибрали в районното и му предявили обвинение за нарушаване на общественият ред. Пуснаха го след няколко дни, но психиката му не издържа и се обеси. Та ти за страх от закони ми говориш! В кой свят живееш още!?