Писмо до Господ

Чистотата и невинността на детската душа често ни карат да се срамуваме от себе си.
 


Отец Петър седна уморен на стола. Наля си един пръст от джинджифиловата и отпи. Днес службата бе тежка и емоционална. За греха и грехопадението. Вечният спор що е грях и от къде започва той. Понечи да извади пакета с цигари от джоба на расото, когато писмото прошумоля. В началото на службата сина на Екатерина, Николай, му го бутна в ръката с молба да бъде предадено на когото трябва. После се обърна и потъна в тълпата. Прочете само заглавието: „Писмо до Господ”, но бързо го прибра, защото хората бяха вече насядали и службата трябваше да започне. Отец Петър внимателно отвори писмото и зачете:
 
„Здравей, Господи. Как си? Добре ли си, или ти е тъпо като на мене? А със здравето как си? Надявам се да си щастлив и да ти хубаво там горе. Всичко ли си имаш, или имаш нужда от нещо, за да ти пратя по отец Петър? Всъщност аз познавам с какво настроение си по времето навън. Ако вали дъжд-плачеш, а ако небето е синьо- си щастлив. Ако нещо ме боли, значи ми се сърдиш, а ако не ме боли, значи си доволен от мен. Винаги съм се чудил, като живееш до слънцето, не ти ли е топло, като си толкова близко до него. Мама каза, че е грешно да си мисля, че ходиш по бански, ама аз си мисля, че понякога си ги слагаш. Всъщност аз често те позоря, ама се надявам да ми прощаваш. Нали това ти е работата? Нека бъдем приятели и да не се засягаме един от друг, когато си казваме истината. Аз на теб и ти на мен.
 
Пиша ти това писмо, защото когато мама ми чете Библията, в главата ми се въртят много въпроси, на които и тя не знае отговорите или не иска да ми каже истината, за да не страдам. Вероятно ще се зачудиш защо мама ми чете Библията, а не си я чета сам, след като мога. Ще ти отговоря. На мен ми е малко скучна и безинтересна и дори си мисля, че не всичко е истина в нея, но мама настоява да слушам и аз не мога да й откажа, защото много я обичам. А и тя ми я чете, само когато си легна вечерта. Извинявай, че понякога заспивам и на другия ден не знам докъде сме стигнали.
 
Не разбирам, защо си нямаш адрес? Дори в интернет те няма. Мама каза, че е достатъчно да си помисля за теб и ти ще ме чуеш, но толкова въпроси, които искам да ти задам и ти успееш да ми отговориш, как ще ги запомня? Дай на мама повече разум, че да не те безпокоя теб, а тя да отговаря на въпросите ми. Понякога изобщо не разбира какво й говоря. Затова ще дам писмото на отец Петър и нали сте в една служба, ще ти го предаде, а после чрез него ще прочета отговорите, които си ми написал.
 
Знаеш ли, че в различните книги те рисуват по различен начин. Не мога да разбера защо не дадеш на хората една твоя снимка и всички да знаят истинското ти лице? Дори и да си грозен, какво от това? Нали казваш, че душата е най-важната. Не се срамувай! От това ли се боиш, че не се показваш на хората?
 
Първо искам да науча нещо за тебе. Навярно имаш майка и татко. Те живи ли са? Когато беше малък, слушаше ли, или се биеше с децата? Може и да не ми отговаряш на този въпрос, защото знам, че ще скриеш истината. Мама казва, че по-добър от теб няма. Поне ми кажи, само дяволите ли се биеха, или и ангелите? Във вашето училище имаше ли и инвънземни, или те учеха в други училища?  Тях ти ли ги създаде, или някой друг?  Питам те, защото по телевизията показваха инзвънземни, но не приличаха на нас. И изобщо, само с нашата Земя ли се занимаваш, или и с други планети. Все се чудя какво образование трябва да имам, за да приличам на теб? Висше, ама каква специалност? Работата, която вършиш, доставя ли ти удоволствие, или не? В църквата продават свещи, икони и кръстове. Това твой бизнес ли е, или на отец Петър? И още нещо да те питам: ти каква марка автомобил караш? Навярно на земята я няма. Някакъв супер модел. Всъщност, това малко ме интересува и на този въпрос може да не ми отговаряш.
 
Понякога си мисля, защо си избрал да живееш на небето, а не тук при хората. Мислиш ли, че ще спечелиш пак на изборите!? Всъщност на колко години си вече? Няма ли да излизаш в пенсия вече, или при вас се работи докато умрете? Навярно си имаш там приятели, защото и мюсюлманите имат бог, и индусите, и християните, и католиците, и кой ли не. Предполагам, че живеете в Рая, нали там сте се родили. Мисля си, че ако съм послушен и като умра може и да няма място при вас, ама ако не слушам и отида в Ада, ще има ли някой, който да ти каже, ако някой се подиграва с мен? И още нещо да те питам. Ако аз отида в Ада, нека поне моето кученце да отиде в Рая. То е толкова сладко, че е грехота да се мъчи в Ада. А и така няма да страда за мен, защото няма да ме вижда като ме мъчат. Всъщност, ще се радвам, ако можеш да направиш така, че цял живот да бъда дете и да не умирам, защото мама и татко много ще плачат. А и не мога да си представя, че и те ще умрат и никога повече няма да ги видя. Нека поне да живея, колкото искат те. Прощавай Господи, много те обичам, но мама и татко повече. Надявам се да не ми се сърдиш за това.
 
Как ти дойде на ум да сътвориш целия свят? Сам със своите ръце ли го направи, или ти помагаха ангелите? Сега ще ти кажа какво смятам аз, ама не искам да ми се сърдиш. Първо си мисля, че си бил среден ученик като мен, защото много грешки си направил. Например: защо допускаш всички на Земята и добри, и лоши? Как да се разбират? Защо лука си го направил толкова лютив, та мама постоянно плаче, когато го бели? Изобщо харесва ли ти това, което си сътворил? Защо караш добрите хора да страдат, а лошите да са добре!?  Не гледаш ли телевизия? Колко много войни има по света, а ти нищо не правиш, за да ги спреш? Когато се стрелят и избухват бомби, нима не ги чуваш от там? Или се занимаваш с други планети и нямаш време за нас? Знаех си! Ти си един, а мама казва, че виждаш всичко. И за какво ти е да ни следиш? Мама каза, че клюкарството е грехота. Знаеш ли, че тя беше болна цяла седмица, а сам знаеш, че трябва да ходи на работа. Добре, че мога вече сам да отивам и да се прибирам от училище. Не мога също да разбера, защо караш хората да ти се молят да им се случи нещо хубаво, а не го правиш предварително? На Земята има толкова беди и страдания, че възрастните не се страхуват да умрат. Баба каза, че котките живеели девет живота. Ама и тях съм виждал умрели. А ние, които имаме само един, как да преживеем. Ето аз се родих, живях и видях, че животът е лош. И сега какво да правя по-нататък!? Написал си толкова заповеди- не прави това, не прави онова… Ами то все някъде човек ще сгреши! Без да искаш, сам създаваш грешници, да знаеш от мен. На теб самия не ти ли е скучно вечно да си примерен? И защо трябва изобщо да се раждаме, когато по телевизията казаха, че идва краят на света? Ако това стане и всичките умрем, кой ще ти се моли тогава? Не карай хората да се страхуват от теб, а да те обичат. Иначе ще станат атеисти. Кажи под секрет, атеистите молят ли ти се за нещо, а? И леля не вярва в теб, ама всеки път като стане нещо страшно и вика: „О, Господи! О, Господи!“ Прави се на интересна.
 
Понякога си мисля, че не си ми сложил моята душа, а на някой друг. Възможна ли е такава грешка? Малко ще се зачудиш на този въпрос, ама и аз се чудя, защо на едни помагаш, а на мене не. Всичките момчетата от втори клас сме женолюбци. И аз. Колко пъти да греша в любовта, не знам? Вече три пъти, а не се поучавам. И защо си направил така, че хората да се влюбват, а после да плачат!? А би ли ми писал  дали някой от класа ме обича или не, ако не те затруднява, разбира се? Нищо не си писал по този въпрос в Библията, а може би не сме стигнали до там. Как щях да забравя: пишеш в нея, че в началото бе словото, кое е то? Мама не знае. Пиши ми, ако можеш, за да й го кажа.
 
Исках да те питам още нещо: таласъмите, Баба Яга, феите, самодивите и другите, които не съм ги виждал, ама пишат за тях, ти ли ги създаде, или хората си ги измислят? И защо някога животните са говорили с човешки гласове, а сега не. Ако си забравил, спомни си как змията накара Ева да изяде забранения плод.  Питам те, защото понякога моето кученце ме разбира какво му говоря, друг път не. А ако можеше да говори, щеше да ми е най-добрият приятел за всички времена.
 
И за твоя син ще те питам някои неща. Той обича ли те като баща? Мама каза, че Христос бил евреин. И ти ли си такъв? Мама каза, че Христос е страдал заради хората, а ние тогава за кого страдаме? И защо нашите рани заздравяват, а неговите не? Когато възкръсна направо при теб ли дойде? С какво се занимава той сега? Надявам се от славата да не се е възгордял. Наблюдавай го. Татко казваше, че децата непрекъснато трябва да се наблюдават, защото вършат бели след бели.
 
Мама каза, че цяла нощ съм плакал. Ти не помниш ли за какво? Сигурно нещо лошо съм направил, ама като не си спомням. За да ми простиш греховете, трябва първо да започна да греша, нали? А кое е грях според теб? Мама ми ги изреди толкова много, че аз почти ги забравих. Но когато стана възрастен, няма да се карам на моите деца. Мама каза, че ще стана възрастен, когато спра да се страхувам от инжекциите и да стоя на тъмно. Има време до тогава. Понякога се питам защо ти можеш да прощаваш на хората, а учителите никога не ни прощават. Тях трябва да наказваш, а не татко ми. Не ми провървя с учителите. И татко е като мен, хич не му върви. Господи, благодаря ти за всичко, което си направил за мен, но сега имам една голяма молба. Моят татко вече осем месеца стои в затвора, а мама всяка нощ плаче за него. Понякога отиваме да го видим и понякога в очите му има сълзи. На тебе хубаво ли ще ти е, ако и твоя татко е в затвора, а!? Ти не знаеш навярно колко е добър. Ама се опитай поне. Чакаме го всеки ден с мама да се върне, ама и мама не знае точно кога ще стане това или не иска да ми каже. Тя си мисли, че съм още малък и ме жали, а излиза, че аз жаля нея. Молбата ми е, ако имаш някаква възможност, освободи татко от затвора. Ако сториш това, обещавам, че повече никога няма да те безпокоя до края на живота. Дори и да се случи да умра, пак няма да ти досаждам. Дори и в Ада да ме изпратиш, пак няма да ти се сърдя. Само му помогни. Прости му, каквото и да е сгрешил.
 
Твой приятел: Николай”
 
Отчето избърса насълзените си очи и прошепна:
 
-Господи, колко е по-лесно с възрастните.
 
После излезе от храма и се запъти към затвора.