Как се става философ

Шовинизма е заложен в човека, независимо че той никога не признава за това. 
 
 
 
Не си мислете, че човек започва да философства, ей така, от нищото. За да станеш
 философ и то класен, трябват много причини за това и най – вече
 неприятности.Например: жена ти да е мърмореща и злобна, родните футболисти да
 са безотговорни торби, които само защото позтичват десетина минути, получават
 на мач, толкова колкото половингодишната ти заплата, политиците, които си
 избрал, непременно трябва да са крадливи и бездушни, съседите ти задължително
 трябва да викат полиция, когато на теб и другаря ти по чашка, най-много ти се пеят
 възрожденски песни, началникът ти при всички случаи е спуснат отгоре и е
 толкова некадърен, че единственото, което може да прави, е да следи в колко
 часа идваш на работа, в колко си отиваш и дали носиш работни дрехи. О,
 забравих, че с цялата си наглост и простотия, ти нарежда, как трябва да си
 изпълни това или онова. Но не само това е нужно, за да станеш философ. Децата
 ти на въпроса: Какво им е мнението за Сталин, отговарят: „Какво е това!?”. Но
 това не значи, че не познават до тънкости попфолка и изпълнителите им. Та в
 България всичко това си го имаме дори в излишък, с който в годините ще обогатим
 Европейският съюз, което пък ще ги изведе към върховете на философията.
 
Както казах в предишните редове, мачовете са изначалната крачка към философията. Седнахме
 със съседа пред телевизора, наляхме уж само по една ракия и зачакахме жената да
 донесе салатата и първият съдийски сигнал. Ама то с такъв футбол можеш ли да
 издържиш на една ракия. Нервите ти се късат, като ги виждаш какви жалки картинки
 са и наливаш втората. Постепенно разговорите преминават към корупцията във
 футбола, после в политиката и така нататък, докато размишленията достигат
 незнайните върхове на транцеденталните еманации в битието ни. На третата
 разбираш колко много уважаващ своя съсед, а на четвъртата достигаш до
 божествените откровения, които карат да се чувстваш като част от божията ръка и
 духа му свят как се влива в твоята нещастна такава. Разговорите започват да
 достигат до фундаментални прозрения и докосване на Съвършенството.
 
-Груди, човечеството само си е виновно за това дередже, дето сме. – След едноминутно
 премисляне се обади съседа-Дели се бе. На нации, на религии, на мъже и жени, на
 началници и работници, на бедни и богати, на млади и стари, красиви и грозни,
 свои и чужди. Не става така. Ред трябва да има.
 
-Така е. – Съгласих се на свой ред, въпреки че за едно-две неща не бях съгласен.
 
- Дъщерята разправя една такава история. Една нейна приятелка – художничка, заедно със
 свой колега, правят изложба в Копенхаген ли беше или Амстердам, не помня. На откриването
 поканили нашето посолство и други гости. Всичко минало по реда си и очаквали да
 продадат някоя друга картина, но уви. За две седмици нито един човек не посетил
 галерията. Нито един. Понятно ли ти е?
 
-Е, стига бе – възразявам аз. – Та толкова ли нито един не се заинтересува какво рисуват
 в България!?  Виж при нас като дойдат
 картини от други държави, поток от хора се вие, дни наред. Интересуват се от
 чуждото изкуство. Е, от нашето не, ама чуждото си е по-така.
 
- Същевременно…Абе, Груди, жена ти донесе ли салатата?
 
-Жена! – провиквам се аз –Какво стана със салатата!?
 
- Нали я донесах!
 
-Донесла я. –обръщам се към моя приятел.
 
-Може отвръща той – В тази, празната чиния сигурно е била.
 
-И какво станало още там?
 
-Къде?
 
- В Копенхаген или в Амстердам.
 
-Аха. Та същевременно с тяхната изложба, в съседната галерия, едно до друго, имало изложба
 на млади студенти, ама тамошни. Както се изразява, приятелката на дъщерята,
 рисували като български ученици от пети клас.
 
- Ами толкова могат децата. Ще се научат.
 
- Така е, ама най-интересното било, че накрая на двуседмичната изложба, нямало нито една тяхна
 непродадена картина. В нашата нито един човек, тяхната продадена.  Е, това ако
 не е шовенизам, здраве му кажи. И не мога да разбера, защо никога не се казват
 нещата с истинските им имена, ами все завоалирват, та никой нищо да не разбере.
 
-Какво се учудваш. Нашите австрийци от ЕВН отначало, когато бяха бедни де, бяха клиенти на Глобул.
 Като свърши договора им с тях, станаха клиенти на М-тел, въпреки, че Глобул
 даваха два пъти по-ниски цени за разговорите.
 
-Това пък защо?
 
- И едните и другите са австрийци. Защо ще пълнят гушите на гърците, когато могат да пълнят
 на сънародниците си.
 
- Да, това определено не е българска черта. Ние по-скоро ще напълним гушата на чужденец,
 камо ли на сънародник. Това е защото не сме шовенисти. То и в Европейскиятз са
 такива. Не видя ли, че закони измислят, само и само да не отиват циганите на
 горбет. Крадяли били, мамели и не работели. Ами тук как са бе олигофрени
 западняшки!? Питате ли ни как се справяме със задачата!? То, този Европейския, май едвам
 се крепи. Няма да изкара дълго. Това е защото нямат акъл, Груди. Душа нямат.
 Ама за това трябва цивилизованост, търпимост. А както знаеш, цивилизацията се е
 пръкнала от нас. Затова и северните народи, нямат философи.
 
-Имат един – двама, – опитах се да внеса някаква справедливост -ама те пък са едни
 философииииии…
 
-Имат те, нищо нямат.
 
- Е, Киркегор[1] например е голям философ.
 
- Не го знам той. Абе Груди, тоя дето го каза, да няма нещо арменско, а?
 
-Не, няма, ама има една мисъл, която много ми харесва.
 
- И ква е тя?
 
-Казва така: Ожени се и ще съжаляваш; не се жени – пак ще
 съжаляваш; независимо дали се ожениш или не, все ще съжаляваш”
 -Да бе. Голяма мисъл. Аз, ако не съм женен, хич няма да съжалявам.
 -А Декарт[2], друг философ от севера, е казал: Мисля, следователно съществувам.”
 -Ти, Груди на това мисъл ли му казваш!? Моята Хриса, като не мисли,
 значи я няма , а?
 
Премълчах си, защото така щяхме да навлезем още по-дълбоко във философските анализи и аха сме достигнали до загадката на Сътворението.
 -Абе, Груди, като споменахме за жени, твоята донесе ли салатата или
 забрави!?
 -Жена! – провиквам се аз  – Какво стана със салатата!?
 -Дойде Христинка, съседката, да си прибере Стоян.
 -Жена ти е дошла, да те прибере.
 -Зашо ще ме прибира?
 -Жена, Хриса, защо ще го прибира Стоян!?
 -Салата му е направила в къщи.
 -Салата ти е направила в къщи.
 -Това жените са много изперкали. В едната къща слагат ракията, в другата
 салатата. Е, сега какво ще правим. Глътка тука, отивам в нас, боцкаме салата,
 после пак се връщаме и така, а? А мача!?
 -Мача свърши преди четири часа! - обажда се жената от кухнята.
 -И как завърши? – пита ме съседа.
 -Жена как завърши мача!?
 - Два на един- обажда се отново жената от кухнята?
 - За кой? –пита Стоян
 - Жена, за кой?
 
- Не знам. Ще го кажат по новините. Стоян като се прибере ще чуе от телевизора, че по нашия новините минаха.
 
-Чу ли какво каза жената!?- обръщам се към съседа
 
-Тогава ще се прибирам, че да не ги изпусна. Хрисо, къде си!?
 
Съседа ми се облегна на масичката, обърна две чаши, което накара половинката му да дотича и да го подхване през кръста, за да не падне.
 
-Жена, ние пофилософствахме малко, ама и да ти разправям нищо няма да разбереш… Груди, тая вечер Хриса ще изтегли бингото.Усещаш ли? Утре рано – рано, ако я видиш с метлата, значи не съм се
 изложил.
 
Двете жени прихнаха да се смеят.
 
- Мъжете спрат ли някои работи, все на философия ги избива.-каза едната от тях.
 
Това бяха последните думи, които чух, защото сънят ме бе понесъл в прегръдките на Морфей[3].
 



[1] Сьорен
 Киркегор –датски философ /род. 5.5.1813 Копенхаген, Дания – поч. 11.11.1855 в
 Копенхаген, Дания/
 

[2] Рене
 Декарт- шведски философ /род. 31.3.1596 в Ла Е-ен- Турен, Франция – поч.11.2.1650
 г. Стокхолм, Швеция/
 

[3] Морфей –
 в Древна Гърция-бог на сънищата