Братя

Благородно честен е този, който помага на тези, които заслужават, а не на тези, които нямат нужда от това.
 
-Батко, ето ти хиляда лева. Знам, че са малко, но съм ги събрал за къщата. Ще ти трябват, за да я направиш такава, каквато си беше, когато бяхме малки.
 -Ти луд ли си бе, Маноле!? Нямате пари да живеете, жена ти е болна, децата още не си ги оженил, а ми даваш пари! Задръж ги! Аз ще оправя къщата! Знаеш, че имам пари и за мен няма да е проблем, да я направя такава, каквато си беше.
 -Не, батко, не искам всичко от твоя джоб да излиза! Искам и аз да имам с какво да се похваля, когато я видя нагиздена и накипрена! Готованщината ми е чужда, нали знаеш!? Пък и с какви очи ще стъпя в родния си дом, когато ми се прииска да дойда!?
 -Винаги си добре дошъл. Този дом е наш и никой няма право на собственост, независимо кой колко е дал за него. Нали така!?
 -Така е, ама ще ми е съвестно, ако всичко се стовари на теб. Знаеш, болнав съм и не мога да ти помагам в строителството, та затова с пари гледам да компенсирам.
 -Добре, добре, разбирам те. И аз бих постъпил по същия начин, въпреки че сега ти давам такива съвети. Ще ги взема и ще ги вложа в къщата, но ми обещай, че дори малко да закъсаш с парите, ще ми поискаш? Обещаваш ли!?
 -Обещавам.
 -И винаги, когато ти се прииска, ще идваш в родната си къща, без да ми се обаждаш предварително. Обещаваш ли!?
 -Обещавам.
 Големия брат прегърна малкия и само зачервените им очи показваха скритите в сърцата им чувства.
 -Маноле, да не се казвам Йордан, ако някога те изоставя. Аз един брат имам и за мен е всичко. Ела за малко.
 Двамата влязоха в лятната кухня. Долепена до къщата, тя не бе голяма, но достатъчна, за да се побере една маса с четири стола, шкаф, на който бяха подредени съдове за хранене, една готварска печка и един хладилник.
 -Помниш ли, къде си криехме скъпоценностите, когато бяхме малки?
 -Помня, разбира се. Под разпраната дъска на дюшемето.
 -Там ще оставя парите, Маноле. Ако нещо се случи с мен и ти потрябват пари, да знаеш, тук са.
 -Бате, не говори така, моля те.
 -Добре де. Ама живот е, дявол да го вземе, всичко се случва.
 
хххххх
 
Казал е народът, че една къща струва колкото един живот и като потвърждение на това дали Бог или Дявола, Йордан се спомина месец, след като завърши къщата.
 Малкият брат трудно изживя раздялата с него и ако не бяха грижите по болната му жена, сигурно щеше да се отпусне и да се спомине и той. Парите все не достигаха и срам не срам, реши да потърси онези пари, които знаеше, че са под разпраната дъска. Една събота се качи на автобуса и право на село в родния си дом. Опита се да вкара ключа в бравата, но не влезе. Помисли си, че може да е объркал ключовете, но когато внимателно се загледа в патрона, забеляза, че е сменен с нов. За него всичко беше ясно. Той бе чужд за този дом. Отиде към лятната кухня с надежда, че ще е със стария ключ и щастието му се усмихна. Резето завъртя и кухнята се отвори. Наведе се под масата и надигна дъската. Намери доста дебел плик, на който пишеше: „За Манол”.
 С разтреперени ръце разтвори плика, а в него с ластик бяха привързани много пари. Остави ги настрани и зачете:
 „ Мили ми братко, Маноле, навярно когато ще четеш това писмо, аз не ще съм между живите. Вчера, когато ми донесе парите, реших, че ще е разумно да направя някои неща, които после може и да не съм в състояние да направя. Затова написах това писмо, за да реша съдбата на къщата, а и отчасти на всички мои близки.Радвам се, че мога да ти помогна, защото ти си добър и честен човек и ще е грехота да те оставя така неуреден. Навярно парите са ти дотрябвали за лекарства по жена ти, но повече ще се радвам, ако са за сватбите на децата ти. Знаеш колко алчни и лакоми са моята жена и лигавият ми син и вероятно ще направят всичко, за да остане къщата единствено за тях. Ето защо ти оставям тридесет хиляди лева и златото на мама и татко, които едвам опазих. С тези пари ще можеш да купиш бащината си къща, а със златото да купиш лекарства на жената или да направиш поне едната сватба. Златото е малко по-встрани, там където криехме цигарите като ученици. Не предлагай всичките пари на моите, а се пазари, макар да знам, че и това не го можеш. И жената и сина съм ги осигурил, както знаеш достатъчно добре и колкото пари да им дадеш, ще ги опукат за кратко време. Затова им предложи двадесет хиляди и след седмица ще кандисат, защото няма друг, който да им даде повече от петнадесет. Бъди разумен. Раздаваш се, а после се чудиш как да свържеш двата края. Тя твоята добрина чак на глупост избива! Това е последното, което мога да направя за теб. Твой брат, Йордан. П.П. Да не си посмял да признаеш за писмото на моите! Ще се върна от отвъдното и ще ти счупя главата, ако направиш тази простотия! Помниш ли какъв пердах ядеше навремето от мен!? Сега ше е по-голям! Бъди жив и здрав, братче мое.”
 Манол беше подпрял главата си с двете си ръце, а от очите му сълзите не спираха да течат. Дълго стоя така, но после събра сили, защото беше неразумно да стои в „чужда къща”, прибра златото и парите в джобовете и бързо, бързо я напусна.