Приятели

Никога не наричай приятел  някого, когото не познаваш добре.
 

Винаги съм се дразнил, когато приятели ме молят да им оправя електроуредите. Разбира се, от тях не мога да взема  никакви пари, а и времето, което ми е отредено за почивка, го превръщам отново в труд. И сякаш по невидими закони  това се случва точно в петък, и ако не двата почивни дни, то единия ми е провален. Но така сме приятелите. Ако не си помагаме, какви приятели сме тогава? Приготвих инструмента, качих се на колата и звъня на апартамента им.
 
Отваря ми Ленчето – жената на моя приятел. Наметнала един бял пеньоар, цялата вдъхната на сапун „Малиция“, усмихната и както винаги ме посреща с целувка по устните. Винаги съм се притеснявал от тези целувки, защото Данчо-брадата ми е първи приятел, както се казва. Ама той не е от ревнивите и малко не му пука за жената, но това е друга тема за разговор. Та, питам аз, какъв е проблемът с печката, защото именно тя бе причината за моето идване. Ленчето започна да ми обяснява разни неща, от които нищо не разбрах, но я изслушах, защото възпитаните хора винаги изслушват събеседника си. Помолих я за малко столче, което да ми е удобно за работа, избутах печката настрани до масата, а Ленчето седна на стола точно срещу мен. Кръстоса крак върху крак и започна да ми обяснява как не допекла яденето и Данчо-брадата, ревнал с цяло гърло, че студен гювеч няма да яде и в знак на протест отишъл в кварталната кръчма, поръчал си шкембе в масло  с каничка червено вино, после завторил и като се прибрал, гордо заявил, че в почивите дни се уговорил с приятели да ходят за риба. Единственото, което Ленчето успяла да го накара да се съгласи, било да ми се обади за печката.
 
През това време краката на Ленчето ту се отваряха, ту се кръстосваха, а аз, пребледнял, направих на два пъти късо съединение и вече не помня колко пъти ме блъсна тока. Ама търпя. Как няма да търпиш, когато  тези голи крака ти се мятат пред носа, а същевременно трябва да внимаваш в работата, която си започнал! То изкушението ме обзема и чувствам как още малко и ще се предам на лукаваго. Ама се държа здраво за печката, ама очите ми все там, в краката й.И на всичкото отгоре като се съсредоточих в обекта още повече, забелязах, че на котенцето са му обръснали козинката, ама в това не съм много сигурен, защото потта ми се стичаше в очите, а тя знаете, много щипе и нищо не можеш да видиш както трябва.
 
Както ви казах, на два пъти направих късо съединение. Първия път Ленчето мина между масата и мен, за да отиде и да вдигне предпазителя. Бедрата й ме докоснаха и беше цяло щастие, че не припаднах на момента, а се задържах като мъж. Страшното беше вторият път, когато пеньоарът й се закачи за някакъв болт на печката и пред мен се показаха едни невероятни бедра с част от белоснежна гръд. Под пеньоара Ленчето стоеше голичка, както майка й я родила. Тя само се усмихна, извини ми се и аз не знам защо, и отново се заметна, сякаш нищо не е станало. През това време бях на кръстопът между живота и смъртта. Сърцето ми биеше лудо. Идеше ми да я сграбча, но как да го направя, като Данчо-брадата ми е първи приятел! С какви очи после да го погледна? Не! Издържах на изкушението и продължих работата, независимо че Ленчето още един път си показа гърдите, като се наведе над мен, за да ми предложи кафе и още няколко пъти бедрата, насред които кротко си седеше бръснатото котенце.
 
След всички мъки печката най-после работеше и Ленчето ме изпрати по живо-по здраво с една продължителна целувка. Да си призная, тогава още повече се изкуших, ама кажете ми как да посегна на жената на  приятел? Запалих колата и тръгнах. Не помня как съм се прибрал. В главата ми се въртят крака, котета, гърди, устни. Ужас.
 
Качвам се по стълбите, защото аз живея на третия етаж и винаги ползвам асансьора, но по разбираеми причини този път заизкачвах стъпалата.
 
Главата ми пулсира, ушите ми бучат, кръвното – събрало границите, нервната система – в колапс. Нещастие! Когато стигнах, не знам как, втория етаж, изведнъж вратата се отваря и пред мен съседа.
 
- Тошко, къде ходиш по никакво време?
 
- Абе, една печка на един приятел оправях! – отвръщам му аз.
 
- То хубаво, ама един твой приятел ти дойде на гости. Един такъв с брада.
 
- Аха, сигурно Данчо-брадата е наминал към нас.
 
- Наминал той! Знам аз как ритмично скърца леглото ви, когато правите секс с булката.
 
- Какво искаш да кажеш? – подскочих аз.
 
- Абе, остави го този нещастник, бе! Ти като я захванеш, по половин час държиш, а той на третата минута и беше готов. И това ако е мъж!