Сметки за уреждане

Ако този, когото желаеш, не иска да бъде с теб, е защото не те харесва или е верен на семейството си, за което трябва да му дължиш уважение. При всички останали случаи би ставало въпрос за елементарна простотия.
 



Компанията бе достигнала фазата, когато всеки говори и никой никого не слуша. Отдавна бе преминало полунощ.  По двойки  младежите се оттегляха в стаите на къщата. Понякога се чуваше ритмично скърцане, съпроводено с трогателни стонове, което караше тези, останали около масата, да се превиват от смях и да гадаят чий стон е чутия от тях. След близо час имаше опасност да се пропука гредореда на къщата и дори да се продъни, защото почти всички се бяха прибрали по стаите, а край масата бяха останали само стопанката на къщата и един младеж, който надали бе пълнолетен. Стопанката разчистваше някои по-чупливи съдове, а младежът я следеше с поглед, който подсказваше, че е на ръба на съня. Бяха се пазарили за ден-два да измажат стаите, да изкърпят с хоросан фасадата на къщата и да боядисат стаите. И като финал на работата, стопанката ги покани на гала-вечеря, в която всички момчета поканиха приятелките си, а Веско, като най-малък, бяха забравили да предупредят за това.
 
- Веско, ако ти се спи много, онази стая до кухнята е свободна и можеш да си легнеш.
 
Въпреки че Веско изпитваше неудобство да остави домакинята сама, все пак прие, че е по-благоразумно да си легне и да се наспи, отколкото да дреме над пепелника с фасове. Стопанката, около тридесет и пет годишна жена, се оказа много гостоприемна. Веско разбра само, че е свободна жена и нищо повече.
 
- Оправи леглото! Само да поразчистя  и аз ще дойда след малко.
 
Тези думи на домакинята стреснаха Веско, защото тя представляваше една огромна жена от метър и осемдесет с повече от сто килограма набита женска плът. Колкото и да беше пил, Веско изтрезня! Стресиран пред неизвестността, отначало намисли да се заключи, но вроденото му възпитание го възпря. После реши да се направи на заспал. Набързо оправи завивките, покри се  през глава и почти се разтрепери от страх. Чувстваше се като жертвено агънце, което чака края си. Какво ли щеше да се случи? Може би точно тази вечер щеше да му се сбъдне желанието и да направи секс. Никога не беше го правил, въпреки че се хвалеше с постиженията си. Но всичко това бе, за да  не му се подиграват приятелите. И докато разсъждаваше върху своето нещастие, вратата изскърца и в нея се показа огромната фигура на жената.
 
Веско успя да чуе как ключът превъртя, вратата се заключи, а после за негов ужас ключът бе захвърлен някъде под леглото или под стоящия до него гардероб. Тялото му трепереше от страх!
 
Не поглеждаше към стопанката, която въпреки огромната си фигура, може да се каже, че имаше определен чар и особено красиви очи. А тя продължаваше да се бави, сякаш подлагаше на изпитание издръжливостта на нервната му система.
 
Веско усети, как чаршафът се повдигна и тя бавно се настани при него. Усети голото й тяло – горещо и също треперещо, но вероятно не от страх, а от страст. Прекара ръка през тялото му и започна бавно да го гали по главата. Сякаш усетила неговата боязън, тя се стараеше по всякакъв начин да го утеши. И наистина успяваше! Треперенето постепенно се превръщаше във възбуда. Целуваше го по раменете, а бедрата й докосваха неговите. Беше му хубаво, но въпреки всичко изпитваше страх от неизвестното. Но когато ръцете й докоснаха онова съкровено място, той изведнъж избухна. Тя само се усмихна и продължи своите милувки. Разбира се, със силата на младостта Веско почти моментално затвърди позиции и дори извърна тялото си така, че да се наслаждава още повече на нежните ласки. И когато тези милувки се пренесоха там, където всеки би желал – вулканът избухна отново! В огромното тяло на жената сякаш бе събрана цялата нежност на целия свят. Само след минута той отново бе готов за подвизи. Тя прекара ръка под него и като леко перце го повдигна над себе си. С ръка насочи оръдието и то изгърмя отново! После пак, и пак! Веско не знаеше колко пъти бе успял да го направи, но накрая заспа изтощен върху гърдите на стопанката.
 
На сутринта се събуди от аромата на кафе, поднесено му в леглото. Тя само се усмихна и каза на всеслушание:
 
- Момчета, както се уговорихме, нямаме повече сметки за уреждане. Може да честитите рождения ден на Веско! Беше прекрасен! Ако се спазарим  и оборът трябва да се оправя.
 Момчетата се натрупаха около него, за  да му честитят, а някои викаха: “Хареса ли ти подаръка?“
 
- Какъв подарък? – чудеше се той.
 
- Как какъв? Снощният! Решихме да не взимаме пари за работата, а да си устроим купон. Време беше и ти да станеш мъж!