Коледен подарък

Провокацията е най-добрата система за откриване на истинските ни приятели.
 
-Внимание! Иван ще вдигне тост! Запазете тишина!
 
-Приятели мои, както виждате не съм взел чаша в ръка, защото няма да вдигам тост. Съжалявам. Не искам да ви развалям Коледната вечер, но дълго време очаквах този миг, за да се изповядам пред вас. -А-а, не! Ако смяташ за кажеш нещо, за да развалиш вечерта по-добре си сядай!
 
-Митак, мълчи! Нека говори човека!
 
Групата бе подпийнала достатъчно, за да се освободи от задръжки и наближаваше моментът, когато всеки започва да държи реч, без другите да го слушат. Коледната пуйка бе почти цяла на масата за сметка на бутилките с алкохол и малките чинийки с мезе, на които им се виждаше вече дъното. Бяха четирима приятели още от детските си години. Винаги неразделни. Винаги заедно. Сега семействата им се събираха на всеки голям празник и всякакъв повод за празнуване. Само Иван се разведе преди време и сега бе дошъл на празника с новата си любима, която приятелите му се стараеха по всякакъв начин да  предразположат към новата среда. Бе сравнително млада за тази компания и това подтикваше трите съпруги да я гледат с малко критичен поглед. Митака бе, както се казва, „душата на компанията”, винаги бе съпътстван от благоверната си съпруга Зоя. Николай и Петър бяха по-умерени в изблиците си, докато техните съпруги Мария и Вяра компенсираха тяхната пасивност с песни и най-вече танци.От четиримата верни другари Иван бе най-тихият. Затова, когато искаше да каже нещо, всички го удостояваха с нужното внимание. В противен случай се свиваше в себе си и не му се чуваше думата през цялата вечер.
 
-От дълго време един грях към вас ме кара да будувам в нощите. Понякога си мисля как този грях не повреди психиката ми. Никога не съм се изповядвал на никого за стореното и мисля, че сега е моментът. -Давай накратко- провикна се отново Митака, след което бе сръган в ребрата от Зоя-съпругата му, за да мълчи.
 
-Помните ли, че преди три години играехме заедно тото? Цяла година.
 
-И нищо!-обади се Николай.
 
-Не е вярно. Спечелихме осемдесет хиляди лева, но аз не ви казах и си прибрах печалбата. Сега ви нося по двадесет хиляди, за да се разплатя. Съдете ме бийте ме-това е!
 
-Сериозно ли говориш?- обади се и Петър
 
-Напълно сериозно. В тези три плика са парите. Заповядайте! Митак, Ники, Пешо.
 
Настана моментна тишина. Иван седна на стола си и за първи път през тази нощ си сипа коняк. Отпи малка глътка, без да се притесни от втренчените в него погледи.
 
-Защо не си ми казал до сега!? – приятелката му го погледна осъдително.- Нали всичко трябва да си казваме!?
 
-Това теб не те засяга. Само нас тримата.
 
-Така ли!? Значи ти грабиш хората и се представяш пред мен като ангелче, а аз не трябва да се притеснявам!? Идиот! – Приятелката му грабна чантата си и без да каже „Довиждане” на никого,  напусна компанията.
 
-Права е! –намеси се Мария-жената на Николай. – Никой не ни пита как изкарваме от заплата до заплата, а някои хора си живеят като принцове.
 
Съпругът й я погледна строго и тя повече не отрони дума.
 
-С какви очи си ни гледал бе, Иване!?
 
Иван не отговори на думите на Николай, който след кратко мълчание продължи:
 
-А ние толкова ти вярвахме. И фишовете държеше и пари ти давахме…В този дом толкова долен човек не е влизал, да знаеш.
 
-Чакайте, чакайте! – намеси се Петър. – Сгрешил е човекът. Признава си грешката. Какво повече.
 
-Как какво бе!?-този път се намеси Митака-Ти да не го защитаваш, а!? Той те мачка и лъже, а ти го защитаваш!?
 
-Митак, ти ако направиш подобна грешка, ше си признаеш ли, а!?
 
-Аз, първо на първо, никога не бих направил такава гадост. И ако бях на мястото на Николай, щях да го изхвърля от тук!
 
-Престанете бе, момчета! Човекът очаква разбиране и прошка, а вие ще го разстреляте, ако имахте възможност.
 
-Абе Пешо, толкова ли си тъп, та да защитаваш един крадец, един мошенник, който не му пука нито за теб, нито за Николай, нито за семействата ни!
 
-Митак, моля те да не обиждаш съпруга ми!?
 
-Вяро, млъкни когато говорим!?
 
-Ще млъкна аз! Той те обижда, а аз да мълча!
 
Без да отговори на думите на съпругата си, Петър продължи:
 
-А задавали ли сте си въпроса, как се е измъчвал през тези години!?
 
-О, Пешо, затвори си устата! -обади се този път Мария.- Тоя човек е болен психически. Само постъпката му, че може да излъже най-верните си приятели, говори колко пропаднал тип е.
 
Настана тишина. Дълга тягосна тишина. Никой не посягаше към масата.
 
-Ако имаш поне малко съвест, си тръгни!-обади се домакинът. – И не идвай повече тук!
 
-Стига бе, Ники, човекът се изповядва пред вас като пред олтар, а вие още повече го осъждате! Задайте си въпроса: Ще смее ли някога пак  да бъде откровен пред нас!?
 
-Аз  Иван повече го нямам за приятел!- обади се домакинът.
 
-И аз!- чу се басовия глас на Митака.
 
-В такъв случай, вие двамата нямате нищо благородно в себе си, щом не можете за простите грешката на най-добрия си приятел.
 
-О, Пешо, стига си говорил глупости!-отвърнаха му Зоя и Мария.-Ти на това приятел ли казваш!?
 
-В такъв случай ние си тръгваме! Вяра ставай! Ше последваме Иван, щом вие не му давате шанс за прошка.
 
-Ами махайте се, щом като сте един дол дренки.
 
В този миг Иван стана. Всички гласове мигом млъкнаха.
 
-Приятели мои. Това, което ви казах е моя измислица. Може да проверите, че нашите числа никога не са печелили повече от четворка. Това го знаехте, защото стояхме винаги през телевизора на биричка в очакване на поредното теглене. Ако все пак сте забравили някое от числата, аз ще ви ги припомня, защото ги пазя още в мобилния си телефон. А изтеглените тиражи с излезлите числа,  може да ги намерите в интернет. Така, че ще ще убедите сами, че никога не съм ви лъгал. Много съм разочарован от тежките ви думи, което показва, че хората, колкото и дълго да контактуват помежду си, не винаги се познават. Истината е, че преди месец, наистина спечелих, само че от лотарията и реших, че не бих могъл да се радвам на тези пари, ако с тях не подпомогна най-близките си приятели. Реших да ви дам по двадесет хиляди  като Коледен подарък, за да закрепите семейния си бюджет. Не всеки има щастието да спечели, нали!?
 
-И защо беше целия този цирк? –обади се домакинът.
 
-Как за какво? Не знаете ли, че в Коледната нощ трябва да сме само с тези, с които се обичаме. Как щях да разбера, кои са те, ако не бях направил този „цирк”!? Сега ви пожелавам хубава Коледна вечер и прощавайте.
 
След тези думи Иван напусна компанията, последван от Петър и Зоя.