Неподозирана Снежанка

Мъжът прескача в чуждото легло, единствено когато иска да получи това, което съпругата му не желае да даде по своя воля.
 
Това жените изобщо не стават за празници. Не стига, че не искат да се веселят, ами не пропускат нищо от погледа си. Какво да направя, като колежката й има такива големи „очи”. Да се държа като ученичка и да танцувам на една педя от тях ли!? Сега ми се е паднало. Притиснах се здраво, без да се интересувам дали ще изхвръкнат или ще си останат навеки сплескани. То че вече жените ни няма да я поканят, се разбра и при горещия спор, който се разгоря в компанията и ни раздели на два враждуващи лагера. Жените твърдо поддържаха тезата, че дядо Коледа е по-изтънчен и възпитан от дядо Мраз. Е, кво от това!? Кой е по-обичан!? Разбира се, Дядо Мраз. Зачервил гребена от изпитото количество алкохол, хванал Снежанка за бузките/не тези, за които си помислихте/, весели се и се шегува с всеки, чак на теб ти се приисква да си на неговото място. Е понякога може така да се напие, че на сутринта да го намерите в близката канавка или в чуждо легло и то не със Снежанка. Макар че за Снежанка съм чувал само хубави думи относно дарбите й. Та не вярвам Дядо Мраз да е прескачал другаде. Ама и така да е, човешко е да опиташ и от другия плод. Но защо да му се сърдим на Дядо Мраз!? Веднъж в годината му се случва. Кой нормален мъж не би правил същото на неговото място!? Грехота е, че жените ни не го обичат, все едно да кажеш, че не обичаш собствения си мъж. Още по-лошо стана, когато и колежката на жената, Галя застана на наша страна. Културна жена. Два пъти разведена, не случила на мъж, бездетна, със собствен терен, исках да кажа апартамент, тридесетгодишна, с дългогодишна практика, опитна,/последното се отнася за служебните задължения, както подразбрахте/, вечно усмихната, шегаджийка, повтарям отново, с големи „очи”, буйна къдрава коса, която понякога закрива „очите” и тя ги отхвърляше небрежно назад. Това нейно откровено заставане в защита на мъжката теза, че дядо Мраз е по-обичаният дядо, накара половинките ни да я гледат с почти пренебрежителни погледи. А тя, Галенцето, сякаш не забелязваше това и танцуваше с нас като ни изреждаше един по един, докато жените не наскачаха от местата си, за да ни приберат на масата. Бяхме изпили достатъчно алкохол, за да се отдадем на философстване. Обяснявам на жените, че ако приемем дядо Коледа за наш патрон, ще заприличаме на тях: сухи, културни, възпитани, с които не може да се води разговор на по-изтънчени теми, моралисти, които ще са забравили ценностите на женската плът , а по-късно изобщо как се правят децата. На което жените отговориха с пълно единодушие, че и без това сме забравили последното. Това прехвърли всякакви граници, но нищо не можехме да направим, за да се защитим, поради това отвратително социално задължение, наречено брак. Можеш ли на собствената си жена да споделиш завоеванията си!? Ами то все едно, че си подписваш смъртната присъда. Един колега така се похвали пред своята и сега все той е в командировка, а ние се редуваме да й помагаме на горката женица: кой шкафчето ще оправи, кой бойлера, казанчето за вода и какво ли не. И всички бързат да помагат. То големи таланти се криели в мъжа, ама се разбират само при екстренни ситуации. С нетърпение чакаме нещо да се повреди и право там.. Нали е жена на наш колега-помагаме с каквото можем. А и тя помага, жената. Всъщност тя едно може, но го прави както трябва- с финес, с пламък, сякаш за последен път. Абе жена с качества.
 
След дълги спорове, решихме, ние  мъжете да си отпразнуваме самостоятелно Нова Година, защото всъщност тогава празнува и нашият патрон Дядо Мраз. Малеееееееееее. Като гракнаха ония ми ти жени, като се разкудкудякаха, да не ти се случва. Поканихме само Галенцето, за цвят, както се казва. Да краси масата и да радва очите.
 
Та тогава като гракнаха жените против нея, аха да я анатемосат горкичката, че се поддавала на нашия, забележете „птичи” акъл, т.е. безмозъчен. Че какво му е безмозъчното, когато искаш да се повеселиш с приятели, да си пийнеш, да хванеш нещо чуждо за бузките, да изпразниш бойлера на снега колективно с другарите си, като се стараеш да напишеш или нарисуваш нещо , да ти се прииска после да посетиш най-долнопробния бардак на града, не защото ти се иска нещо, а просто така, да те похвалят на изпроводяк. Ама това жените не го разбират. Чужда им е мъжката психология. Без Галчето, разбира се. Личи си, че е психолог от пръв поглед. Знае какво искат мъжете и прави всичко, за да бъдат те щастливи.
 
Но ние мъже ли сме-мъже. Казана дума-хвърлен камък. Следваха клетви, заплахи за отмъщение и когато им предложихме и те да се съберат и да си отпразнуват празника без нас, малко се успокоиха. Взеха да кроят планове, та дори и мъже да поканят, на което им се изсмяхме подигравателно и им пожелахме приятно прекарване. Ще ни уплашат. Абе жена може ли да купонясва!?
 
Хххх
 
Няма да ви разказвам какво следваше като се прибрахме у дома с жената, за да не ви оттегчавам. То бяха обиди, сълзи, заплахи, молби, ама устоях на напъна, макар да не ми разреши една седмица това, което ми се полага като съпруг. Това са жените-злобни и заядливи. Че какво общо има сексът с Новогодишната вечер!? Жените така и не могат да разберат, че семейството се разбива единствено от сексуалната незадоволеност на мъжа. Като няма семе, какво ще сее!? Сутрин, вечер изпразваш му торбата и семейното щастие е сигурно. Но не! Жените чакат с нетърпетие този така очакван миг, за да  натякнат низките ти страсти, да те принизят на нивото на примат, да ти напомнят, че , освен секса, нищо друго няма в главата ти и после примиреннически да се завъртят на една страна, за да задоволиш дяволската си поход. През цялото време жената стои като талпа и когато свършиш, и станеш, ще те погледне с насмешлив и пренебрежителен поглед, и ще ти каже: „Поне да беше ме целунал!“ Кой би целунал от умиление учителя си, след като до преди минута го е бил с показалката по главата!? Жените, ако не се чувстваха задължени, като част от оцеляването на семейството, може би никога не биха допуснала тази гавра с божественото им тяло. Но кой друг би разбрал тези неволи, ако не мъжката изстрадала душа!?
 
После дойде Нова Година. Както се бяхме разбрали,  на Коледната нощ  всички приятели бяхме в боен ред, готови за нови завоевания. Изпихме няколко бутилки водка, после преминахме на текила. Танцувахме с Галето един по един, защото ние мъжете обичаме да правим жените щастливи и да откровенничим относно техните забележителности. После дойде дванадесетият час. Всички целунахме Галето, кой където завари, на което тя, разбира се, като културна жена не отказваше. После пак пихме и играхме, докато един колега не предложи да посетим жените си. Речено-сторено. Колегата отвори апартамента си, защото там би трябвало да бъде тяхното събиране, а вътре тишина. Гробна тишина. Само някаква тъжна музика се чуваше зад стените. Отначало помислихме, че ги няма, но когато отворихме хола, изпаднахме в ужас. Жените седнали на дивана, хванали се за ръце, гледат някакъв сантиментален филм и плачат. Ронят горчиви сълзи насред Новогодишния празник. Представяте ли си, докъде може да стигне женската извратеност. С изключение на Галенцето и още може би една-две в града.
 
Господи, колко мазохизъм има в женската душа!? Нима ще оставим нашите половинки така да посрещнат този празник!? Изгасихме телевизора, нацелувахме жените си, после и другите по два пъти, наляхме от шампанското, което бяха забравили да отворят и ги изкарахме на улицата. После половинките ни почти се изпонапиха и стана наистина хубав празник.
 
Беше незабравима нощ.
 
Когато се прибрахме, жена ми сътвори незабравим спектакъл. Показа ми тайните на любовното изкуство така, както всеки мъж би мечтал. Подаряваше ми това, което винаги  е смятала за аморално и извратено. Бях във възторг. Представяте ли си!? Възторг от собствената си съпруга.
 
-Мила, беше много хубаво. Не очаквах това от теб. Беше прекрасна. Ти от къде ги знаеш тези неща, любов моя?
 
-Не знам, скъпи. Може би някога съм била Снежанката на Дядо Мраз. А може би, не. Кой знае!?