Магаре и кон

По-добре е да живееш кратко, но достойно, отколкото дълго, но презрян.
 



Някога, някъде живяли магаренце и конче. Стопанинът им, трудолюбив селянин, работел от сутрин до мрак и едва успявал да изхрани многолюдната си челяд. Трудно свързвал двата края. Когато магаренцето и кончето поотраснали, той отишъл при тях и им рекъл:
 - Време е вече да ми помагате, затова от утре ще започна да ви впрягам, за да може работата да върви по-леко, а и вие да си заслужите хляба, както се казва.
 Когато стопанинът си отишъл, магаренцето рекло:
 - Та ние сме още малки за впряг! Трябва да сме по-силни, а за това е нужно време и най-вече храна. Трябва да му покажем, че още не ни е дошло времето да бъдем впрегнати.
 - Може би си прав, че сме още малки, но за да иска това от нас, значи има нужда от нашата помощ. Според мен, трябва за направим всичко по силите си, за да му помогнем. Иначе няма да ми е сладко да се храня.
 - Глупости говориш! Нима не виждаш колко са крехки телата ни? Искаш да се повредим ли? Прави, каквото ти казвам и няма да съжаляваш! В противен случай – всеки по пътя си. Оправяй се сам.
 На другата сутрин стопанинът впрегнал магаренцето, но то ни напред, ни назад. Стои като заковано и не мърда. Как ли не го мъчил стопанинът – и с добра дума, и с лошо, и с ръгане с остена, и с дърпане на юздите, но полза никаква. Останал без сили, стопанинът освободил магаренцето и то хукнало из двора.
 - Явно си още много малко и не знаеш какво да правиш, но с времето ще се научиш, знам. А сега да видим кончето дали е пораснало?
 Впрегнал селянинът кончето и още не рикъл „Дий!”, кончето напънало всички сили и подкарало каручката. Въпреки че крачките му били несигурни и каручката се клатушкала насам натам, може да се каже, че опитът бил повече от сполучлив, което много зарадвало стопанина. Той целунал кончето по челото и го пуснал. Кончето се чувствало изключително гордо от постигнатото, особено от ласките на стопанина си.
 Магаренцето, което наблюдавало всичко, се приближило до кончето и му рекло:
 - Глупак! Мислиш ли, че и аз не можех да подкарам каручката? Дори, може би, много по-добре от теб! Сам не знаеш какво те очаква. Бъди по-умен!
 Замислило се кончето. ”Нима наистина съм глупак, че искам да помогна на стопапина ми? Кога пък успя магаренцето да поумнее? Та нали заедно растяхме и играхме? Как то успя да стане умно, а аз не? Сигурно се предава от самото раждане, а може да е по наследство. Но на мен сърце не ми дава да мамя този добър човек. Ще правя, какво смятам за добре, независимо от всичко.
 На следващия ден всичко се повторило. После на другия и така, докато кончето свикнало да тегли каручката и по този начин да помага на стопанина си. За сметка на него, магаренцето се инатяло и продължавало да не мръдва от мястото си.
 Така изминали много дни, докато един ден магаренцето потеглило с каручката, но щом стопанинът се зарадвал на това му постижение, то спряло и не искало да продължи. Вечерта кончето го попитало:
 - Защо днес преодоля себе си и направи това, което винаги си отказвал?
 - Преодолял съм себе си? Не съм преодолял себе си. Нито съм искал да показвам някому какви са моите възпожности. Просто достатъчно време мина, за да се спотайвам. Ще помисли стопанинът, че за нищо не ставам и ще вземе да ме продаде, а знае ли се на какви хора ще попадна. Има разни гадове… Малко хитрост в определен момент всекиму е нужна. Така той ще се надява, а аз ще си поживея на воля.
 - Но това не е честно! – възмутило се кончето. След като можеш да помагаш, защо не го правиш, а ние със стопанина по цял ден превиваме гръб. Поне можеш сеното да си носиш!
 - Я по-спокойно! Не си ли чул:
 
Поспри!Не се гневи ,когато всичко тлее!
 
Мъдростта се винаги укрива.
 
И хиената от лъвското месо живее,
 
но не тя жертвата убива.
 
-Някой да те е карал? Много добре помниш какво ти казах. Ако не бях те предупредил – да, но сега нямаш право да се оплакваш. Какво да те правя, като си глупак!
 - Добър, а не глупак! – възмутило се кончето.
 - Глупак, добър, то е едно и също! Границата е толкова тънка, че звучи едно и също. И престани да философствуваш. Тази област е моя! Ако продължаваш да ме увещаваш и дразниш, по-добре се разходи из двора и ме остави да размишлявам върху ситуацията. Правилно са казали хората:
 
Недей спори с жена, дете, глупак,
 че с твърдоглавието си убиват.
 Морето солено си остава пак,
 колкото реки във него да се вливат.
 
Така и станало – магаренцето изпаднало в дълбоки размишления, а кончето излязло на двора.
 - Какво си се омърлушило така, конче, сякаш наближава Коледа? – гласът идвал от локвата, в която се бе изпънало прасето.
 - Ами аз,… такова,… просто се възхищавам на магаренцето колко е умно.
 - Така е, умно е, но без интелект. Хитрец, тарикат и мързеливец. Казано е:
 
Не си мисли ,че интригант да си, е талант и дарба.
 
Че някого успял си да излъжеш и в теб е повярвал.
 
Но да остане покрито от Онзи е само  измама.
 
Нима щраус заровил се в пясъка вече го няма?
 
-Послушай съвета ми:
 
Приятелите си пресявай.
 
Истинските си оставяй.
 
Дървото с много цветове
 
ще ражда дребни плодове.
 
- Прогресът се дължи на такива, които ще измислят всичко, само и само да им е по-леко. А задавал ли си въпроса ”Къде им е душата”? Готов е да направи всичко, за да е добре, без да си задава въпроса: ”Не страдат ли другите заради мен?” Такива не ми ги хвали. За мен лъжата, жестокостта, омразата и измамата са несъвместими с интелигентността. Може да е нескромно от моя страна, но аз съм интелигент. И ще се обоснова за това. Знам, че ме кастрираха, за да пълнея, знам,че ще живея още няколко месеца и ще ме заколят, но знам също, че с моето месо аз ще дам живот на стопанина и неговото семейство. Когато осъзнаваш своята жертва, че е за благото на някого, това е благородство. То се предава с духа и се нарича интелигентност, както например добротата, таланта, милосърдието, услужливостта…, ако щеш дори и любовта. Май за теб е този стих:
 
Господ знае защо те е създал,
 
а ти дали си го разбрал!?
 
Или не осъзнаваш подобно на овцата,
 
какво е предопределението на Съдбата!?
 Кончето се смутило от тези думи, но събрало смелост и попитало:
 - Любовта не е ли за всички?
 - Да, за всички, но колко може да обича един егоист например, или хитрец, или мързеливец? Задай си въпроса: Та те обичат ли някого друг, освен себе си? – и без да дочака отговора на кончето, прасето си отговорило на въпроса: – Не разбира се! Тези създания само очакват да получават, но за даване – просто забрави. И, ако питаш мен, по-добре опознай някого, преди да започнеш да му се възхищаваш. Добре да знаеш от мен, че в името на душевния си мир, ще страдаш много. В противен случай го губиш и падаш на нивото на такива като магарето. Чул ли си следното:
 
Осъзнаването във времето се крие,
 
в предопределението на нашата съдба.
 
Сценарий божествен изпълняваме ние,
 
неразбираем за примитивните ни сетива.
 
Дълго мислило кончето върху думите на прасето. Дните бързо отлитали. Дошла есен, след това завалял първият сняг. Прасето отдавна не се въргаляло в локвата, защото тя бе замръзнала. Мъчно му било на кончето, че ще загуби учителя си, а може би и най-добрия приятел. Прасето все по-трудно се движело и вече не излизало от кочината. Но за сметка на това, кончето често го навестявало и това било повод за философстване.
 
-Моят край наближава! Знам, че ще ти е мъчно за мен, защото няма да ме виждаш, но това не означава, че ме няма. Разбираш ме, нали?
 
-Не говори така!?
 
-Послушай:
 
Поет един и някакъв мъдрец вървели през гората.
 
Поетът казал: „ Колко е красива есента!”
 
Мъдрецът го погледнал строго: „Доброто от листата
 
оценяй като живи, а не достигнали Смъртта!?”
 
- Ако трябва да съм искрен, не мога много добре да те разбера. Как ще си мъртъв и въпреки това, ще те има? Какво искаш да кажеш с тези думи?
 - Всички положителни качества, които притежаваме, не се научават в един живот, защото той е толкова кратък, че нямаме много време да си променяме характера, а и изисква много усилия. През повечето време вървим по течението и само в екстремни условия имаме възможност да запазим това си качество, като или го развиваме, или падаме на по-ниско стъпало на развитие. До тук разбра ли ме?
 - Мисля, че да!
 - Тогава продължавам. И тъй като душата е безсмъртна, тя отива някъде и аз не знам точно къде, но там където отива, разбира колко е напреднала в своето развитие. И като вижда около себе си само магарета, решава да се подложи на нови изпитания и по този начин да отиде на по-високо ниво, където няма магарета. Как става това!? Разбира се с прераждане.
 - Тука вече малко се обърках– измънкало кончето. Не те разбрах какво искаш да кажеш с това прераждане. Обясни ми го по-ясно!
 - Нали ти казах, че душата е безмъртна?
 - Е?
 - Значи, тя не умира и ако не е тук, може да бъде и там, и по всяка вероятност може да прави всичко. Тя може да се всели в някое същество, което се ражда в момента.
 - Това означава ли, че аз може да не съм аз? – почти се уплашило кончето.
 - Ти си си ти! Ти имаш дух, който помни всичко и се развива, но мозъкът му пречи. Духът е като пчелата, застанала зад прозореца – знае, че светът е около него, но не знае как да излезе от там. Вижда го, чувства го, но мозъкът пречи. За това казват, че знанието е суета. И когато се преродя, аз отново ще познавам душата си, а мозъкът отново ще ми пречи и ще ме кара да бъда хитър, алчен, тарикат и прочее, но аз ще го игнорирам и ще мисля с душата си, както съм го правил винаги до сега.
 
- Ами ако всичко това, което ми казваш не е вярно?
 - Ето мозъкът до къде води!? До съмнения! Мисли с душата си! Тя никога не лъже. Казано е още:
 
Ако не си открил  ти душата-
 
съдбата ще бъде  безнадеждна.
 
Какво е за кърта светлината
 
и за шарана музиката нежна!?
 
А ако ти не искаш да повярваш в това, разбира се не си длъжен, но все пак един съвет от мен – бъди честен и добър. Пак ти повтарям, че много ще страдаш, но не се изкушавай от мозъка, иначе ще ти погуби душата. После той ще си отиде с тялото, а душата ти ще загуби от достойнството си. Сега си тръгвай, защото се уморих, а и искам да направя преценка на краткия си живот. Защото е казано:
 
Ако чувстваш, че си съгрешил
 
и някаква вина си носиш,
 
най-лесното е да вървиш  унил
 
и съжаления да просиш.
 
Че Дяволът е в нас, не е лъжа.
 
Той с Бога е в човешката душа.
 
Но Ад ще срещнеш в небесата,
 
щом Раят не познал си на земята.
 
- Само още един въпрос искам да ти задам и ще си тръгна.
 - Добре! Казвай!
 - Как се разбира, доколко съм си развил душата до сега?
 - По съвестта, конче, по съвестта! Колкото повече се доверяваш и слушаш съвестта, толкова си с по-развит дух.
 - И още нещо. Затова ли сме толкова различни помежду си?
 - А мислиш ли, че Господ би бил толкова несправедлив, че да започваме с различен старт? Бори се с живота и ако си бил такъв, какъвто би трябвало да бъдеш, ще разбереш, че Смъртта не е страшна:
 
Когато отдавна вече съм умрял
 
и мойте стихове четеш,
 
осмисли ли защо си тук живял
 
и страшно ли е да умреш?
 Кончето искало да продължат разговора си, защото много неща не му били ясни, но съжалило стария си приятел и се прибрало в конюшната.
 - Пак ли беше при прасето? – посрещнало го магаренцето.
 - Да,и научих много неща. Приятно ми е да общувам с него.
 - Хм, пълни ти главата с глупости – духове, прераждания и така нататък. Животът е един и каквото изживееш – това е. Рай и Ад няма. Умрем ли, край! Затова трябва да изживеем живота така, че да ни е най-добре сега. Това е!
 - Между другото, не разбрах думите ти. Какво е Рай и Ад? И прасето го чух да казва тези думи, но ми беше неудобно да го попитам за смисъла им. Ти знаеш ли какво означават?
 - Празни приказки на празни хора! – Нима не знаеш:
 
Не можеш да избягаш от Съдбата,
 щом иска с тебе да си поиграе.
 Решен е изходът и на листата,
 дървото щом умира, то се знае.
 
След това магаренцето се обърнало, с което искало да каже, че разговорът е прикрючил и замълчало.
 Кончето се замислило и върху думите на магаренцето. Ами ако е така? Но после се сетило и за прасето, което му бе казало да слуша душата си, а не ума, и решило, че думите на магаренцето му звучат някак чужди и не може да ги възприеме.
 Изминали много месеци. Прасето отдавна вече го нямало. Кончето дори не разбрало кога са го заклали. Не чуло никакво квичене и когато излязло на двора, просто го видяло проснато на някакви дъски и около него се суетели хора. Станало му мъчно. Вече го нямало най-добрият му приятел. Нямало с кого да си общува. Нямало и от кого да се учи.
 Кончето и магаренцето вече били пораснали и били станали просто кон и магаре. Единият продължавал да си изпълнява съвестно задълженията, а другият – с безброй хитрини се спотайвал, така че конят поемал почти целия товар върху гърба си.
 Напролет кончето и стопанинът отишли в града на пазар, за да купят малко прасенце. Конят си спомнил за прераждането и се помъчил да разпознае стария си приятел между десетките малки прасенца, но колкото и да се мъчил, не успял. Всички били сякаш еднакви. Помъчил се да го открие с мисълта на душата си, но пак ударил на камък. Помислил си, че сигурно трябва още да порасне за това. За него всички прасенца били хубави и палави. Най-накрая стопанинът избрал едно и го закарали у дома.
 Прасенцето растяло не с дни, а с часове. Обикаляло из двора, навирало се къде ли не и най-вече обичало локвата с черната лепкава кал. Конят често се взирал с надежда да познае в него добрия си приятел, но когато веднъж видял как прасенцето разкъсало и изяло две пилета, разбрал, че това в никакъв случай не е неговият приятел. Разбира се, прасенцето било затворено в кочината завинаги, а и конят повече не се поинтересувал за неговата съдба.
 
Изминали много години. Конят и магарето остарели. Вече не спорели за нищо. Всеки имал своя философия за живота. Единият теглел, но бил щастлив. Другият лежал на чуждия гръб и постоянно мърморел и недоволствал. Конят все по-трудно изпълнявал задълженията си, докато един ден, както си дърпал каручката, просто подгънал крака,строполил се и умрял. Въпреки че стопанинът му очаквал, че това може да се случи, прегърнал главата на коня и дълго плакал за загубата на своя приятел. После изкопал една огромна яма и погребал тялото на коня в нея. Магарето, разбира се, станало свидетел на цялата суетня, и ако мислите, че то страдало за коня – много се лъжете. То само изпитвало ужас от последствията, които го очаквали, защото щяло да изпълнява задълженията на коня, а те изобщо не били леки.
 На другата сутрин магарето се оставило да бъде впрегнато и безропотно започнало да изпълнява задълженията си, защото вече се страхувало за собствената си съдба. Стопанинът бил доволен от това, но не пропуснал да спомене:
 - Ако бяхте си разпределили работата по равно, конят ми още щеше да е жив. Казали са хората:
 
Ако Съдбата е предопределила
 
-ще ти изпрати Ада наместо Рая.
 
Виж птичката- едва ли е мислила,
 
че кукувица ще отгледа най-накрая.
 ”Да, но аз си живях живота, а той бъхтеше от сутрин до мрак.”
 Сякаш чул мислите на магарето, стопанинът продължил:
 - Трябваше да те направя на пастърма още втората година, когато разбрах, че от тебе нищо не става. Правилно е казано:
 
Видиш ли дървото безплодно,
 
веднага го изкорени.
 
Че то единствено е годно
 
да топли във студени дни.
 ”Късно е за това. Месото ми е вече много жилаво. Можеш да го направиш с другото магаре, което ще дойде след мен. Това малко ме интересува. Аз си поживях и това е достатъчно!”
 Много години по-късно умряло и магарето. Заровили и него в същата яма, където бил заровен и конят, но на стопанинът не му домъчняло.
 
Не бягай от съдбата си, която
 те е дарила пребогато,
 че често във замяна получаваш,
 това което заслужаваш.