Да погледнеш зад хълма

Едва когато Човек  проумее, че трябва да разглежда Душата като Наука, едва тогава ще открие истинската си същност.
 
Отец Андрей се въртеше в леглото и неспокойни мисли тревожеха душата му. Що му трябваше с даскала да се раздумва на божи теми, та сега сън не го хващаше. Ама като се замисли човек, прав бе дяволът му с дявол. Ако човек излезе от пътя, който върви, ще съзре още много неща, които преди не е виждал, ще научи и това, що е зад хълма и ще открие още много непознати страни. А той, отец Андрея, какво знае, освен писанието, молитвеникът и житията на светиите. Прав е даскалът! Ами, ако не бе слезнал божият син да понесе страданията человечески, в кого щеше да вярва? В Бог, разбира се! А даскалът му отвръща: Ами то нали всички народи в него вярват! Нима Емин овчарят е по-лош от нас. Какво като е мюсюлманин? Да си чул да каже нещо лошо за християните, ама ние плюем и мюсюлмани, и индуси, та и католиците дори. Как би реагирал, ако започне да проповядва за Мохамед? Ще скочиш и ще го анатемосаш. Ето и той така би реагирал, ако се опитваш да го накараш да приеме друга вяра. Тези пророци от хората са измислени, за да няма единомислие. Иначе всички в един Бог щяха да вярват! Ако искаш да убедиш Емин, трябва да прочетеш Корана, да го разбереш и тогава чрез доводи да убедиш Емин, че ислямът е хубава религия, но християнството има много повече положителни неща. Тогава ще накараш Емин да се замисли. Ама аз съм сигурен, че Коранът не си чел, а и това, че Емин никога не ще направиш християнин. Все едно аз да кажа на децата, че математиката е хубава, но най – хубавото от нея е изваждането. Погледни настрани! И още нещо да те питам отче, ако го нямаше Светото писание, как щеше да учиш хората в добро? Нима нямаш хубави думи в сърцето си, ами все в книгата се навираш?
 Отец Андрей се надигна и седна в крайчеца на леглото. Опита се да си представи  какво би говорил на миряните, ако не споменава нищо от Библията, но мислите му все около притчи и деяния на библейски герои му се въртяха в главата. Лоша работа! Така бе свикнал със Светото писание, че сякаш нямаше собствени мисли и думи. После за миг му олекна, че все пак те съществуват и животът му можеше да си продължи както преди, но миг след това отново бе обзет от мрачни мисли. Пустият му даскал как лукаво влезе в помислите му и сега не ще да излезе. Хич да не беше влизал в кръчмата тази вечер! Ще прочете една молитва за спасение от лукаваго. Пак молитвеника! Без него какво решение би взел? Никакво! Интелигент е даскалът и ако не беше такъв, сигурно щеше да му каже, че е кон с капаци. И щеше да бъде прав! Отец Андрея никога не приемаше християнството фанатично, въпреки че вярваше във всичко написано. Спомни си младежките години, когато силно се съмняваше в много неща, но баща му не искаше и да чуе за тези негови духовни терзания. Старият отец Милан бе твърдо убеден, че синът му ще трябва да го наследи като енориаш и се стараеше по всякакъв начин да отхвърли от главата му тези нечисти сили. Не му позволяваше да чете литература, която да не е свързана с християнството. Не го наказваше, ако разбереше, че е чел, защото знаеше, че това няма да доведе до положителни резултати, а се стараеше да го убеди, че това са нечисти мисли и писания и трябва да ги прогонва от себе си. С времето отец Андрея привикна, както се казва, да мисли по един и същи начин и всяко отклонение от коловоза го караше да изпада в ужас. Не четеше вече художествена литература, защото тя го подмамваше към светски живот, а там най –вероятно нямаше да може да просъществува. Дали Емин има Коран? Ще го попита някой път. Поне може да му каже  в кого от селото ще го намери. Ще го прочете този Коран и ще разбере какво толкова хубаво в него има, та толкова мюсюлмани има по света. После като се замисли, откри, че в древността ако не е бил мечът над врата, малко биха приели доброволно коя да е вяра. А вярата по собствено убеждение трябва да бъде, иначе е лицемерие.
 На поп Андрея му стана хубаво, че мислеше по този начин. Сякаш тези мисли го връщаха години назад  в неговата младост. Какво нечисто би направил, ако все пак погледне настрани? Ако чете книги за история например или география, какво лошо има в това? Да, ще погледне след хълма? Отец Андрей отново положи тежкото си тяло в леглото и блаженно заспа.
 Следваха дни, в които отчето изпълняваше това, което даскалът му каза. Прочете Корана, купуваше вестници, разговаряше с хората по-често, отколкото преди. Отвори се за тях и за света. В неделните проповеди усети как думите му не бяха само клишета, а идваха все по-често от неговата душа. Тогава се чувстваше щастлив! Сякаш тогава бе самият той, а не отец Андрея. Може би от това, а може би случайно, но църквичката се пълнеше все повече с миряни и това още повече го радваше. Значи те, миряните, не искат написани фрази, а да им се разказва със свои думи, просто и ясно.
 Този ден отчето беше решил да посети даскала и да потърси някоя книжка за четене. Може би за историята на цар Борис-покръстителя или за Йерусалим в днешни дни. Не, не този път щеше да прочете „Под игото” или Христо Ботйов! Чел ги беше в младостта си. Щеше да прочете нещо съвременно, нещо, с което да погледне зад хълма. Каквото не знаеше, щеше да му помогне даскалаът
 Прекрачи училищния двор. А в него деца крещяха, други играеха на топка, трети се гонеха. Деца! Хубаво му стана на отчето от бликащия живот, от безгрижието на детството.
 Пред него деца играеха на топчета. Тъкмо щеше да ги попита за даскала, когато го забеляза едно дете да идва право към него. Момченцето се стараеше да улучи топчето на приятелчето си, но все не можеше. Отчето си спомни, че като дете беше много добър стрелец. Наведе огромното си тяло и хвана топчето между пръстите. Децата се спогледаха с изумление помежду си.
 - Я го остави, ей там!- нареди той на едно от децата.- По-далеч, по-далеч!
 Децата започнаха да се смеят, защото разстоянието беше огромно и никой не би могъл да го уцели от такова разстояние. Дори по-смелите деца започнаха да си шушукат за самочувствието на отчето. Расото му се валяше в пръстта, но отчето не обърна внимание на това. Погледът му бе съсредоточен единствено в отсрещното топче, което трябваше да уцели на всяка цена, ако не искаше да стане за смях пред децата и даскала. Беше пълна тишина, защото децата отдавна бяха спрели игрите си и се бяха скупчили около отчето, за да видят какво ще стане. Това беше голяма атракция, защото за тях отчето бе стар човек и никое дете не си и представяваше, че може един поп да играе на топчета. Дълго се съсредоточаваше отецът. В един миг топчето изхвърча от пръстите му, направи огромна парабола и се стовари върху далечното топче, което се пръсна на две. От устата на децата излезе стон на възторг и изведнъж всички започнаха да пляскат с ръце и да викат „Браво” и „Ура”. Отчето с мъка изправи тежкото си тяло и погледна с учудена физиономия децата.
 -Ама, вие май не вярвахте, че ще успея, а?
 -Не, не вярвяхме! –викаха децата
 -А нима даскалът не ви е говорил за силата на мисълта!?
 -Не! -отвръщаха те.
 -И нищо не е споменал за вярата в собствените ни възможности?
 -Не!
 -И нищо за силата на духа и Божията помощ?
 -Не! – продължаваха да викат децата.
 -Истина ли е това, което казват децата, даскале!?
 -Истината е, но това го нямаме заложено в програмата за изучаване.
 -Погледни настрани, даскале! Нима съветваше мен в нещо, което ти самият не правиш!?
 -Деца, идвайте на неделната проповед и там ще ви науча как да имате силата и вярата на духа?!
 -Ще дойдем! Ще идваме всяка неделя!- викаха те.
 -И ти даскале, също! От колко време не си идвал?
 -Не помня вече! – смутолеви учителят като гледаше към земята от неудобство.
 -Ако не дойдеш и тази неделя, искам десет пъти да напишеш „ Отче наш” за наказание! Разбра ли!
 Даскалът кимна с глава в знак на съгласие, а децата избухваха в смях, че учителят им ще бъде наказан по същия начин, както той обичаше да прави.
 Щастлив беше отец Андрей тази неделя. Църквата, дето се казва, се пукаше по шевовете от народ. Но най се радваше на децата и на даскала, който бе не само най-добрият му приятел, а и го накара да повярва в себе си и да мисли така, както и отецът би желал. Проповедта му беше точно такава, каквато винаги би желал да бъде: без да чете, със свои думи да разкаже на миряните, какъв е правилният път,  по който трябва да живеем, как вярата кара хората да бъдат по-добри и полезни за себе си и околните, как с мисълта за добро правим целия свят по-добър. В края на проповедта много хора бършеха сълзите си и отчето бе доволен от себе си. Когато всички си отидоха, даскалът си приближи до отчето:
 -Отец Андрея, сега вече разбрах защо в Светото писание се казва, че знанието е суета.
 -Даскале, ти си чел Светото писание?
 -Да, разбира се, човек трябва да гледа и настрани!
 -А аз прочетох и Корана, даже!
 -Хайде бе и какво пише там?
 -Ти нямаше ли от онази смокинената?
 -Имам отче!
 -Е  като пийнем една –две, тогава ще поговорим за това. Тогава мисълта ми става по-гладка, а и на философия ме избива!
 -Ами, тогава хайде да тръгваме!
 -Даскале, даскале пак ме изкуши! И като се прекръсти, поп Андрей заклатушка тежкото си тяло към дома на даскала.
 -Защо да изкушавам, то ти предложи за….
 -Как не те е срам да клеветиш така, даскале, аз само попитах, а ти хайде ,та хайде…..