Некролога

Ако в едно писание няма истина, то губи стойността си.
 
Някъде  някога в някаква страна живяла жена, която имала огромна уста, но за съжаление нямала уши. Говорела, обиждала, плещела каквото й падне и не спирала. И тъй като нямала уши, не се вслушвала в думите на хората и продължавала да плещи като кречетало. За радост обаче, тази жена си нямала никого- нито мъж, нито деца, нито приятели. Защото приятелите ти са до тогава, докато не започнеш да ги обиждаш. Всеки знае, че когато нямаш уши, нямаш и информация. Но не така стояли нещата с нея. Нагаждала си това, което виждала, създавала си свои версии, изобщо живеела така, както й се нравело. Отбягвали я хората, но тя – не. Навирала се между тях и дърдорела каквото й падне. Пресъздавала прекрасни шедьоври, интриги и сериали, в които вярвала само тя. Хората започнали да се молят на Господ да ги избави от това тегло и за щастие той чул молбите им. Дал й уши. Но въпреки че чувала едно, тя говорела това, което й се искало. Интерпретирала по свой начин събитията и думите от нейната уста излизали измислици, в което тя била напълно убедена, че е вярното. Плашели се хората от нея, карали се помежду си, после се сдобрявали, когато се научивало истината.
 
Дошло времето, когато пак започнали да се молят на Господ да ги спаси от това бедствие. Чул той молбите им и й затворил устата. Отдъхнали си хората, но за кратко. Жената се научла да пише и започнали доноси, заплахи, не спирала. Но хората знаели, че това, което казва, не отговаря на истината и започнали да не ; обръщат внимание. Това още повече я вбесявало и амбицирало да продължава с интригите си. А те интригите ставали все по-съвършени, по- изобретателни и коварни. Но хората въпреки това не й обръщали внимание. Жената започнала да се отчайва, да слабее и накрая за радост на всички умряла. Погребали я с нужното внимание и здраво набили пръстта отгоре, за да няма никаква възможност да стане от гроба си. И залепили некролог на кръста й. На него пишело това, което пишело на всичките некролози.
 „Отиде си един прекрасен човек. С трудолюбието и с нежната си душа тя бе пример за всички. Поклон пред светлата й памет.”
 Гледал Господ некролога и не вярва на очите си. Защо хората не пишат истината? Възпитанието ли не им позволява това? Не ще да е, защото възпитаните хора се броят на пръсти. Останалите щяха да надделеят. Тогава страхът от това да не би и за тях да се каже истината някой ден? Не, не е и това, защото на кой му пука, какво ще пишат за него след смъртта. Възможно е и да е лицемерие. Но пред кого да лицемерничат, след като онзи си е отишъл вече?
 Дяволът, който стоял настрани и жалеел за мъртвата, видял замисления Господ и му рекъл: „И ти ли страдаш, Господи? Отиде си един достоен човек. Вечна му памет.”
 - Не страдам-отвърнал Господ.- Не заслужава да се страда за такава жена. Страдаш ти, защото бе твое творение. Само се чудя на хората, защо не казват истината.
 - Че какво има да се чудиш? С безкрайните си изиквания колцина влизат в твоя Рай? Почти всички идват при мен. Тази жена като верен служител ще я направя началник. Та и живите с тези си лъжливи писания си гарантираха спокойното бъдеще след смъртта при мене. А ти заповеди: не лъжи, не кради ,не прелюбодействай и прочее. Затова Раят ти е празен. То детето ти съгреши, та хората ли?
 
Секундичка да си живял
 
на таз земя, си грешник ти.
 
Дори Исус не устоя
 
и колко пъти съгреши.