Да ти мине котка път

Разликата между мечтите на бедния и богатия е в техните стойности. А краят им е винаги един и същ.
 
Запозна се с нея по настояване на баща си. Нейният баща ли не безизвестния, еди кой си, собственик на еди какво си, натрупал огромно състояние еди как си, членът на ложата на масоните, рицар на еди кой си орден. Неща ,които изобщо не го интересуваха. Неща, които за него нямаха никаква стойност. Израстнал сред богатсвата и суетата, душата му търсеше нови измерения и идеали. Снобското държание на аристокрацията, както сами се наричаха, го отблъскваше. Не понасяше дългите и превъзнесени речи по баловете, нито разговорите им, натруфени с безброй епитети и лъскателства, а най-вече бизнеса. Всичко се въртеше за това. От къде да се изкарат нови и нови пари. Как да се забогатее така, че да бъдат подсигурени поне още осем поколения напред. Когато не се говореше за пари, се говорише за предстоящи сделки, които пак щяха да им донесат пари. И така до безкрайност. Виж, Мая бе наистина най-хубавото нещо, което бе срещнал в този свят. Не бе красавица, но имаш чар и разсъждаваше спокойно и трезво. Сами без пари  надали биха успели в каквото и да е начинание, но с малко средства биха започнали нов, по-нормален живот. Решиха, че ще вземат от родителите си толкова, колкото да си направят малко ресторантче край морето някъде в Хърватско или Италия. Не бяха решили още, но планът им ги караше да се чувстват по-свободни. Смачканото им от родителите самочувствие ги караше да предприемат мерки, които със сигурност щяха да са в противоречие с общоприетото мислене на висшето общество. Но това бе сладко начинание и знаеха, че с общи усилия е осъществимо. Не искаха много. Достатъчно им беше да направят това ресторантче и да избягат от суетата и вечното говорене за пари.
 
ххххххх
 
Последен захват. Комбайнът осветяваше полето в мрака. Последният камион препълнен с жито си тръгна. Този последен ред ще остане в комбайна и ще го изсипе в силозите едва, когато се прибере. Умората го беше налегнала, въпреки че климатикът го пазеше от горещината. От радиото се носеше някаква песен, която повече го приспиваше, отколкото да го държи буден. Нагласи посоката , в която трабваше да жъне комбайнът и смени станцията. Два месеца му трябваше, за да ожъне нивите. Два месеца ден и нощ  с почивка от около четири часа и то главно през нощта. После ставаше и продължаваше. Но всичко свърши. Утре щеше да вземе достатъчно пари, за да направи пристройка на гърба на бащината къща и да се отдели. Младото семейство винаги трябва да е отделно от родителите. Така ставаше самостоятелно и само се грижеше за сабе си  без постоянните напътствия на старите. Трябваше да купи тухли, греди, хоросан и още хиляди неща, но за това щеше да мисли след като се наспи и възвърне силата си. Тогава и мисълта става по-свежа и идеите някак си придобиват по-ясен вид. Комбайнът бавно приближи асфалтовия път. Момчето се огледа за случайно преминаващи коли и навлезе в платното.
 
ххххххх
 
Ферарито летеше по горещия асфалт. Климатроникът поддържаше  въздуха хладен и момчето не усещаше умора. Тази вечер трябваше да преминат границата и утре да са в Италия. Виждаше щастливите очи на момичето. Бяха превъзбудени от реалното осъществяване на невероятната им идея. Какво ли щяха да кажат техните. Как ли щяха да ги търсят. Представяха си как полицията е вдигната на крак, как превъзнесени бизнесмени щяха да предлагат помощта си, как министри щяха да обещават най-бързо залавяне на похитителите, защото ще се предполага за това. Изобщо пълен маскарад. Говореха въдбудено не само са бягството си, а и за предстоящите планове. Къде да отседнат, какви имена щяха да си измислят, така че да не бъдат открити.
 
-Всичко върви по план. Само котка да не ни пресече пътя. Успях да прибера всичките си спестявания. Близо триста хиляди.
 
-А моите са повече от половин милион.
 
-Наистина ли? Значи ти ще ме храниш.
 
-Ще те храня.
 
Момчето прегърна раменете на момичето и го целуна.
 
-Нима? Обичаш ли ме?
 
-Обичам те!- усмихна му се тя.- Само внимавай в пътя.
 
-Искам те-шептеше момчето.
 
-Остави се в моите ръце и ще бъдеш щастлив. Изправи се малко, че не мога да го разкопчея. Господи, колко е голям!
 
-Наистина ли? Ох, по-бавно, по-бавно, де. Ще свърша.
 
Тя го погледна. Харесваше тези хубави очи. Обичаше  да я вижда,  когато се смее. И на него му ставаше хубаво, когато виждаше белите й зъби и чувствените устни. Повдигна поглед и видя пред себе си огромната машина. Въпреки че наби спирачки, беше много късно, за да не се случи.
 
ххххххх
 
…нашият журналист,  еди кой си, успя да се срещне с бащата на загиналото момче. Ето какво сподели той пред репортера ни: „Това е голяма скръб за нашите семейства. Децата ни бяха сгодени и им предстоеше сватба в близките месеци. Искаха да си направят почивка в Македония, но смъртта ги настигна в разцвета на младостта им. Предупреждавахме ги да не пътуват през нощта, но нали знаете колко нетърпеливи са младите. Ние никога няма да ги забравим и ще търсим най-строга отговорност от убиеца на нашите деца. Ще пледираме за смъртно наказание на шофьора на комбайна и ще направя всичко  възможно това да стане…..