Работилница Хефест

Мечтите на бедния се простират до неговото оцеляване.
 
Вървеше бавно по алеята. Жълто-зелени листа шумяха под краката му. Колко пъти  в килията си бе представял точно този миг. Сега оставаше да срещне и момичето на пейката, което се е зачело в някаква книга. Погледите им ще се срещнат и ще запали огънят на любовта. Спря се да запали цигара. По пейките никой не седеше, защото бяха мокри от снощния дъжд. Даже по алеите не се мяркаха хора  с изключение на метачите на листа и камиона, който ги придружаваше, за да ги прибират. За какви момичета си фантазира!? Та нали, което и да е момиче, щом разбере, че е бивш затворник, ще хукне в обратна посока, така че ще ; се подпалят маратонките. Осъден за опасен рецидив. Отначало разби кафе машина, за да си купи цигари. Срамуваше се да иска пари от баща си и майка си, които вечно му натякваха, че не може да си намери работа. Живяли във времена, когато работа имаше за всеки, сега не искаха да повярват, че времената са се променили коренно от онова време.Тогава беше на двадесет и четири години. Осъдиха го на година и половина затвор и три години пробация, което ще рече пак затвор, но с по-лек режим. След като излезе, стана още по-трудно да си намери работа. Не можеше да си опита късмета и в чужбина, въпреки че имаше приятели там, именно поради пробацията, която не му позволяваше това.
 
Това му напомни за оня виц, в който Иванчо пръднал в класната стая и учителката го изгонила, а той се чудил в коридора как може да има толкова тъпа учителка и нейната невероятна логика, сега той да е на чист въздух, а децата и тя да му дишат задушливия аромат. Но това е реалността.
 
Така се стигна, че да го хванат при опит да открадне желязо. За опит! Не откриха нищо откраднато, но полиция и съд решиха, че има условия, за извършване на престъпление. Присъдата бе категорична – опасен рецидив. Защо хората от мухата правят слон и не искат да виждат, когато ги гази наистина слонът!? Ще нарекат един крадец на желязо опасен, а тези, които обират държавата, ги пускат, защото няма достатъчно доказателства за престъпление. Изчезнали милиони и никой не знае как и от кого. А как доказахте моето престъпление, господа правозащитници!? Значи може да се докаже и недоказуемото, ако желаете, но и можете да не докажете очевидното пристъпление. По-важен е отчетът пред Европа. Хващаме ли? Хващаме! Вкарваме ли? Вкарваме! Има ли изпълнение на задачите? Има. Жалка държава от жалки управници. Чудили се европейците, защо кафенетата ни са пълни, когато при тях в работно време били празни. Ами защото имате работа, бе европейци. Нали вече работите сред нас. За този труд, който полагате според преценките на нашите работодатели, отдавна да сте уволнени. Сложете българин за ваш началник, та да разберете как се работи. Най-големият унищожител на българите си е българинът,  издигнал се във върховете чрез татко или вуйчо или забогатял пак от тях. „На всекиму според заслуженото!“ - е казал народът. Така сте се устроили, така живеете. Имате си перспективи и цели, и идеи за бъдещето. А у нас няма нищо, което да ни даде стимул за живот. Какво му остава на бедния, освен малкото удоволствие, да запали една цигара и да изпие едно кафе. То и богатите в България не са по кафенетата, но колцина са?
 
Сега и той е сред тълпата по кафенетата, без работа повече от половин година, със заеми, които кой знае как ще  върне, без никаква светлина в тунела, захвърлен, забравен и жалък. Но разбира се, самият той си е виновен, за да стигне до там, че да се превърне в жертвено агне. Сега му предстоеше да изтърпи още по-тежкото – борба със себе си за оцеляване и да понесе презрителния поглед на обществото. Това общество, на което изобщо не му пука за теб и твоята съдба. Общество, което не го интересува ни най-малко как преживяваш, дали имаш нужда от нещо, дали ще оживееш и дали вече не си сред мъртвите. Него не го интересува нищо, освен собственото благополучие. Свил се в черупката, драпа с всички сили като теб и се бори за живота си. Но когато това благополучие се разклати, тогава се вдига олелия до небесата. Започва да се търси някой, който да търси отговорност от някого, но тъй като този някой не може да бъде открит, всичко се покрива и този, на когото му е разклатено благополучието, става жертвено агне. Така е тук в България. Знаеше, че ще му е много трудно да се измъкне от омагьосания кръг, но трябваше да се бори, макар че все още не знаеше как. Предстоеше му много тежък живот.
 
„Вальо, след четири години ще изляза и пак ще продавам наркотици, защото друг начин да преживея нямам. Знам, знам, че ме осъждаш, но сам виждаш, че където и да търсиш работа – няма. Може ли да ти дават хора постоянно пари за храна, вода и ток, и да не връщаш!? Вярно е, прибраха ме, но задължения към никого нямам, а с парите, които спестих, направих на жената едно малко ателие. Осем квадрата. Излезе ми по два квадрата за година. Вярно, малко е, но го имам. Жената е шивачка и в него ще работи, за да се прехранват с малкото докато ме няма. Сам го шпакловах и алуминиева врата му сложих  за красота, та да привлича клиенти. Прозорци няма, ама сложих много лампи, че да й е светло като шие. Ами ако не бях го направил!? Къде щеше да работи моята? На някой чорбаджия за двеста лева на месец, които не стигат, дори за да се изхранят. Няма да стане тая. Живот и здраве като изляза,  ще посъбера някой лев и ще я закарам на море. Пепито, жена ми де, никога не е виждала морето. Да знаеш как се радва като дете, когато й подариш нещо. Цъфти и се смее, подскача от радост и те прегръща, и те целува. За рожденния ден й подарих мобилен телефон. Най – обикновен, без никакви екстри. Този смачкан телефон направо я стресира. За нея бе не само телефон, а и най-ценното, което някога е притежавала. Скри го някъде и не искаше да го носи. Какво щяло да стане, ако й го откраднат? Какво щели да си помислят хората? „Пари за храна нямат, а телефони купуват!” Какви ли не още простотии. Едвам я убедих, че ще го ползва единствено, когато наистина трябва-заради детето. Трябваше да минат седмици, докато се успокои. Добра жена ми е тя. Сега съм спокоен, защото като изляза, работа имам, ще продължа да продавам наркотици. Ако даде Господ, ще си направя една железарска работилница. Железни огради ще правя, парапети, врати, гаражи и каквото падне друго. Стига си ме поучавал!? Гордост, нравственост, деца и куп глупости. Дай тогава да мрем, за да не мрат господарските синчета или тези, на които и без това не им се живее. Какво да направя!? Да убия жената, детето и себе си, та да можем щастливи да отидем в Рая!? Слез на земята бе, Вальо! Сега като отидеш,  ще й предадеш това писмо. Тя знае какво да прави. Писал съм, ако някой попита за теб, да им каже, че си неин брат. Така е по-безопасно. После с времето ще се разберете какво да говорите, та да не се разминавате и да ви хванат в лъжа. Ще спиш в онази стая дето държахме натуриите. Писах й да ги изхвърли. Тя е два на два, ама на този етап не ти трябва повече. Важното е къде да положиш глава и да си държиш дрехите. И с жената може да спиш, ама ще удряш един и от мене. Че паяжина иначе ще хване, а и по други може да тръгне и да ми я вземат. Ама ако през това време жената забременее, ти ще го гледаш бебето. Да си мислил навреме за последствията. Стига си се изчервявал като ученичка. Майтап бе, човек. Все пак, ако не намериш работа и не виждаш друг изход, да не вземеш да си туриш край на живота заради това!? Ще сгрешиш. Отиди при Джаго и му кажи, че аз те пращам. Ще му кажеш паролата и това е. Той е свестен пич. Ако някой от неговите хора го опандизят, никога не отказва пари на семейството му и помага с каквото може. Достатъчно е като излезеш,  да му върнеш парите, които е дал и които си води в един тефтер. И лихви не слага на тях. Няма да имаш никакви проблеми от негова страна. Ако потръгне, може да започнеш да събираш и пари за работилницата. Ако искаш, де. Знам, че не можеш да работиш като железар, но ще те направя началник на работилницата. Чистата печалба ще делим на две.Ще ходиш от фирма на фирма, за да предлагаш стоката. Ще направим снимки , които ще показваш на клиентите. Сега като се замисля, то и фотоапарат трябва да си вземем. Колко пъти съм си мечтал за тази работилница, но не ми идва на ум как да я кръстя. Знаеш ли колко имена съм прехвърлил, но не са подходящи,  някак си.”
 
И Стефчо забиваше поглед във варосания таван и потъваше в мечтите си. Мечти, в които никога не влизаха екзотични острови със златисти плажове, луксозни коли, огромни къщи като палати или красиви момичета. Най-обикновени мечти. Мечти, за които не си заслужава просто да мечтаеш. Мечти на беден човек, който е свикнал да живее от нищото и от малкото. Мечти, които може никога да не се осъществят, но само, защото съществуват в неговото съзнание, го правят щастлив. Нещастни мечти. Болни мечти.
 
„Хефест” – прекъснах унеса му аз.
 
„ Какво е това бе, Вальо? Ква е тази дума?
 
„Бог-ковач в древногръцката митология”-отвърнах му аз.
 
„Хефест, Хефест. Не е лошо тава заглавие. Някак си тежкарско звучи. „Ковашката работилница „Хефест” ще ви предложи най-доброто за Вашия дом”. Много добре звучи. Абе, Вальо, аз не случайно съм те сложил за началник на работилницата. Познавам хората, да знаеш.”
 
Сега, когато вървеше из алеите на парка, сякаш все още чуваше онзи заразителен смях на съкилийника си. Какви мечти имаше само: планове за бъдещето, които не се покриваха с действителността и възможностите му. Планове, които бяха осъществими единствено с престъплението. Но престъплението бе единствения шанс, за да се живее и да започнеш на чисто. Когато една майка прикрива големите прегрешения на едното си дете, а другото безжалостно наказва за най- малкото, то следва, че тази майка не те обича. А щом една майка не те обича, няма причина да я уважаваш и да се чувстваш част от нейното семейство. За Вальо остана единствения шанс да преживее, като се върне в престъпния свят. Не бе съгласен с този план, но половин година по-късно той оставаше единствения шанс, ако не искаше да завърши като горд самурай и да си направи сепуко. Но ползата от сепукото ще е единствено за държавата-един безработен по-малко. Какво щастие за статистиката. Ще отчетем пред Европа, разбира се, по-малка безработица. А ако всички си направят сепуко-безработицата ще е равна на нула и ще бъдем първи в Европа. Тогава ще ни завидят даже и японците. Не, той няма да прави щастливи нито японците, нито статистическите данни. Дори ще ги направи нещастни, като стане член на престъпния свят. Обеща си, че когато направи работилницата, ще спре. Ще се отдаде на честен и благороден труд. Ако не успее и пак го опандизят, ще даде парите на Пепа – жената на Стефан. На него за какво му са!? Та нима съкилийникът му не направи това, което никой друг не би направил- нито държава, нито приятели, нито роднини!? Та нима не се храни до сега от труда на жена му? Дори и да го опандизят, какво от това!? Затворът, вече му е като втори дом. Там щеше да срещне отново старите си приятели, щеше да има спокойствие, подслон и храна. Да, ще рискува. Друг шанс просто няма. Никакъв друг шанс, за да не стане престъпник!
 
Вальо се обърна и закрачи назад. Отиваше при Джаго.