Вик от древността

Медицината ще е безсилна, ако изучава само тялото и игнорира душата като част от човека.




Кога е било, не знам! Къде се е случило, също! Помня историята, но без никакви подробности. Разказвач! Къде ще украси, къде ще поизлъже, но най-важното е да има поука! Та, ето каква е тази история.
 
Момченцето растяло красиво и здраво. Лудувало, като всяко малко дете, играело с децата, слушало приказки, които му разказвала баба му и които му четял татко му преди лягане. Прекрасно същество! Но с един проблем, който бил мъката на най-близките. Въпреки че направило четири години, детето не отронвало и дума. Не помагали нито лекари, нито лекарства, нито разходките по море и балкани. Момченцето мълчало толкова упорито и това убеждавало родителите му, че е нямо.
 През лятото в един следобед баба му решила да го придружи до съседното село, където имало през този ден пазар. А на пазара: дрънкулки, захарни петлета, захарен памук, кебапчета, цвърчали  на скарата,  студена лимонада сред големи кубчета с лед. Бабата предполагала, че това ще бъде едно прекрасно изживяване за детето. Вървели те по пътя, а до самото друго село – табор с цигани. Спрели двете каруци между пътя и царевицата, разпрегнали конете и взели да калайдисват тави и тигани. Малките циганчета на пазара с майките си, а по-големите разгарят жарта с кози мехове. Стара циганка, току що  заклала пиле, държи в ръката си окървавения нож. Пилето го е настъпала с крак, за да не опръска покъщнината.
 Бабата се поспряла, за да попита за цената, която вземат калайджиите. Циганката погледнала момчето и го попитала: “Как ти е името, малкия?“ Разбира се, детето не отговорило. Циганката отново го попитала: “Няма ли да си кажеш името, все пак?“ Момчето отново мълчало. Тогава бабата се обърнала към нея и казала, че внучето й е нямо. “Като е нямо – отвърнала циганката – значи не му трябва езика и сега ще го отрежа!“ Независимо че била на възраст, тя се затичала към момчето. При вида на черната циганката с окървавен нож в ръка детето се стреснало, освободило се от бабината ръка и хукнало. Бабата не очаквала такава реакция от циганката. Изпаднала в ужас, че може наистина нещо да се случи и хукнала след тях. Дълго тичали тримата. Детето се шмугнало в царевицата, циганката след него, а бабата най-отзад. Шибала царевицата лицата и на тримата, разкъсвала дрехите им, но никой не спирал, докато накрая детето паднало на земята, обърнало се назад и с ужас видяло вдигнатия окървавен нож на циганката. И… О, чудо! Детето извикало: „Бабооо!“
 Циганката в този миг спряла и се обърнала  усмихната към пребледнялата баба: “Що казваш, че не говори ма,  како? Нали го чу? Не можел той! Мързелът му с мързел!“
 Зарадвала се бабата, а още повече момченцето. Не отишли на пазара, а веднага се върнали, за да споделят радостта от чудото на майката и бащата. През целия път малкият говорел всичко, което е искал да каже преди. Ако случайно спирал своя монолог, бабата от страх да не замлъкне, го подтиквала да приказва, та чак до дома.   Като се прибрали , родителите се изненадали от случилото се. Вкупом всички се втурнали  на пазара, откъдето купили един овен и го занесли на циганката, като й благодарили за това невероятно спасение на техния син.
 Та, това е историята , която ми разказаха. Ааа, щях да забравя! Сега този синковец бил много добър адвокат. Ами то се очакваше, ако питате мен!